трябва да вземем и някои предпазни мерки, защото тя ще бъде повече подложена на свръхестествени влияния от другите деца.

Кимнах. На мен и Джини прекалено често ни се налагаше да участваме в нежелани от нас приключения.

— Омъжете я за подходящ човек — пошегува се Ашман — и ще си имате внучета вълци върколаци.

— Ако дъщерята прилича на моята половинка — рекох, — Боже, помогни на нещастника, когото ще принудим да й стане мъж — като казвах това, аз се чувствах като последен идиот. — Чуйте, докторе, и двамата сме изморени, нека да оформим документите на новородената и да свършваме.

— Съгласен съм — той седна зад бюрото. На един пергамент вече бяха записани имената на родителите, датата на раждане и официалният номер, с който детето се нареждаше сред новородените. — Как решихте да я наречете?

— Валерия.

— Е, да, предполагах, че жена ви ще избере нещо подобно. Идеята е нейна, нали? А второто й име?

— Е… Мери. Това решение е мое… в чест на майка ми… — разбрах, че отново говоря глупости.

— Добра идея. Ако не й харесва малко странното Валерия, ще се нарича с второто си име. — Пъхна пергамента в машината и напечата останалите данни. Въздъхна и ми подаде документа /при този жест изсипа пепелта от пурата си извън пепелника/. Много тържествено сгъна на две свидетелството с отпечатъците от пръстите на дъщеря ми.

— А истинското й име?

— Виктрикс.

— А?

— Жена ми винаги го е харесвала. Валерия Виктрикс. Последната сила, която ще се противопостави на хаоса, както каза Джини в една от редките минути, когато беше съвсем сериозна.

Ашман вдигна рамене.

— Е, не мисля, че момичето някога ще използва това име.

— Надявам се да не го направи никога.

— Това ще е свързано с неприятности — съгласи се той. — Но не се тревожете. Виждал съм твърде много млади съпрузи, наплашени от възможните отрицателни последици на такава процедура. А всъщност истинското име е само една разумна предпазна мярка. Нещо като ваксинация.

— Знам — казах. — Така са мислели и родителите ми, когато съм се родил… Не че някой е искал да стори зло на мен, обикновения мирен гражданин, но животът ми е бил неспокоен и често подлаган на опасности. Ето защо беше крайно необходимо да се вземат мерки против магия. Впрочем, те далеч не винаги са сигурни. Медицинската наука е една от малкото области, където според мен има истински прогрес.

Ашман потопи перото от орел в мастилото, направено от дъбови шикалки.

— В името на птицата, олицетворяваща твоята родина, и на дървото на мълниите — той повиши глас, — под тяхна и Божия защита, дете на днешния ден, да бъде името ти, известно само на родителите ти, на лекаря ти и на теб самата по цялата земя, когато достигнеш пълнолетие, Виктрикс. И нека то ти дари слава и щастие. Носи го, докато не изтекат определените ти години. Амин. — Той вписа името, посипа го с пясък от Галилея и отново стана.

— Този документ ще регистрирам лично — каза, прозявайки се.

— О кей, това е всичко.

Пак си стиснахме ръце.

— Съжалявам, че се наложи да израждате детето в толкова неудобен час.

— Ние, лекарите, сме свикнали с всичко — отговори ми той. Сънливостта му беше отлетяла. Внимателно ме погледна. — Освен това аз го очаквах.

— Какво?

— Вече съм чувал нещичко за вас и вашата жена — каза Ашман. — Проучих руните и си изясних някои неща. Възможно е да сте го знаели, но детето е заченато по време на зимното противостоене. Освен обичайната наследственост резултатите от врачуването по руническите надписи показват още нещо, но не мога да разбера какво е то. Аз обаче бях напълно убеден, че тя ще се роди точно тази нощ — защото сега е Великото пълнолуние. Ще я наблюдавам с неотслабващ интерес, мистър Матучек. И ви съветвам — много добре пазете дъщеря си… А сега — лека нощ.

През следващите три години не ни се случи нищо особено. Съвсем естествено, бихте си помислили. Но вие се различавате от нас. А това беше време, което преобърна много наши представи и накара земята под краката ни да потрепери.

Ще започна оттам, че ние не очаквахме раждането на Валерия. По-късно разбрахме, че Сварталф отново се е заел да гони домашните духове, а за отмъщение те превърнаха противозачатъчните хапчета на Джини в аспирин. Много по-късно си помислих дали зад тази случайност не се крие нещо повече… Силите, които ни командват, ни поставят в положение, изгодно за техните цели.

Отначало Джини имаше намерение да продължи да живее според първоначалните ни планове. Поне когато малката ни дъщеричка порасне достатъчно, че да я оставяме по цял ден на приходящата бавачка. Тя получи в Аркан степента доктор по философия и й предложиха великолепна работа. Но тъй като в семейството ни се появи дъщеря, наложи се мамината еманципация да бъде отложена. Не можехме да поверим Валерия на някаква си наемна мърла! Все още не можехме. Нито когато се усмихна за първи път, нито когато започна да пълзи (и се пъхаше навсякъде), нито когато звуците, напомнящи бълбукане и чуруликане, се превърнаха в истински смях… По-късно, казвахме си.

Не протестирах, защото бях абсолютно съгласен. Но това означаваше — временно, ако не и завинаги — да се откажем от амбициите да се превърнем в удобно устроена млада двойка с тлъст доход (на двамина) и с къща в прелестно местенце, която се е отдала на чудесните си занимания. По едно време смятах да възобновя холивудската си кариера, но Джини не искаше да чуе нито дума за тази идея.

— Представи си за миг — каза ми тя, — че реша да стана една жалка актриса, за да играя в „Сребърният вожд и момичето“. А от мен би могъл да излезе прекрасен инженер.

Лично аз не мисля, че всичките ми роли са толкова жалки, но общо взето думите й прозвучаха убедително.

Знаех, че на един новоизпечен бакалавър няма да му позволят да се занимава със сложни изследователски проблеми, както си е въобразявал, особено ако е по-възрастен от съвипускниците си. Тъй че ми се наложи да започна с нещо според силите си. За щастие (тогава мислехме така) работата ми се оказа неочаквано добра.

Корпорацията за предсказания — „Източниците на норните“, беше една от появилите се в следвоенния бум компании за обслужване на бизнеса, за информация и какво ли не. Отначало малка, тя се разрастваше бързо. Освен с производствена дейност, се занимаваше и с изследвания. Там бях поканен да работя и аз. Това беше не само чудесно, а и представляваше първата, и то нелоша стъпка към професионалните ми занимания. Към целта! Интелигентната администрация ни подтикваше и към повишаване на знанията, макар и без допълнително заплащане. Вярно, свободното ми време понамаля, обаче заплатата беше добра, пък и се сприятелих скоро с шефа си — Барни Сторласон.

Неприятното беше, че трябваше да останем в този скучен във всяко отношение град и да понасяме страшните зими на северната част на Средния запад. Но се утешавахме с обстоятелството, че наехме луксозна къща извън града. Освен това имахме своята любов и Валерия. Бяха хубави години, но в тях нямаше нищо забележително.

Прави сте да смятате всички тези подробности за незначителни. Предполагам, че човек винаги го е привличало и го привлича онова, в което се таи опасност и гибел. Нека си спомним древната китайска клетва: „Да ти се случи да живееш в интересно време!“. А времето, в което живеехме, обещаваше да стане интересно.

Нито Джини, нито аз се поддадохме на пропагандната шумотевица, че щом злият и безнравствен