дружелюбно ми намигаха звездите, обливаше ни прохладната лунна светлина и замъкът беше само купчина камъни.

Отново се превърнах в човек и я прегърнах.

— Всичко свърши добре, любима — въздъхнах аз. — Всичко е добре. Аз я унищожих. А сега ще убия и Амарис.

— Какво? — тя вдигна мокрото си от сълзи лице и докосна устните ми. — Нима не знаеш? Ти вече го уби!

— А?

— Да, познанията ми отчасти се върнаха… след като тръгна — тя въздъхна на пресекулки. — Инкубите и сукубите са едно и също нещо. Те променят пола си… когато потрябва… Амарис и тази пачавра са едно и също!

— Искаш да кажеш, че тя не… той не… — така простенах, че сигурно чак сеизмографът в Калифорния го е регистрирал. Това страдание беше най-искрената благодарствена молитва, която някога съм отправял към Бога.

Не че не бях готов да простя на любимата си, та нали самият аз изпитах върху себе си мощта на демона. Но когато разбрах, че всъщност няма какво да й прощавам, сякаш камък падна от гърба ми.

— Стийв! — изписка Джини. — И аз те обичам, ама ребрата ми не са от желязо!

Скочих на крака.

— Преодоляхме и това изпитание — невярвайки сам на себе си, прошепнах аз. — Действително спечелихме играта.

— Какво искаш да кажеш? — попита свенливо тя, а очите й вече сияеха.

— Какво пък — обобщих дълбокомислено, — получихме много полезен урок по смирение. Сега познаваме собственото си подсъзнание много по-добре от един обикновен човек.

Потръпнах. Помислих си, че едва ли един обикновен човек би могъл да извърви обратния път от смъртта към живота, както го направихме ние. И то през втората нощ от сватбата ни! Но тъкмо такива, каквито сме, ние успяхме да прескочим трапа. Макар че срещу нас се е изправило нещо по-голямо, отколкото домогванията на един дребен демон. Неслучайно сме примамени в неговото леговище — този някой или нещо искаше да ни унищожи.

Сега мисля, че Силата, която желаеше да ни погуби, тогава все още наблюдаваше. Самата тя не успя да нанесе решаващия си удар, а наблизо нямаше друг, който да се опита отново да ни изкуши. Пък и ние вече бяхме имунизирани срещу такива съблазни. Врагът не можеше отново да използва скритите в нас ревност и подозрителност и да ни настрои един срещу друг. Аз и Джини се бяхме освободили и от подозренията, и от ревността както никой друг смъртен. Очистихме се от тях.

Но врагът беше търпелив и хитър, той измъкна на бял свят цялото ни страдание. Дали ще се отърсим от мъката и болката? А може би все пак ще ни остави на мира?

Не знам! Но знам, че внезапно пред очите ми се разкри цялото великолепие на нощта и че ме връхлетя вълна от любов към Джини, заля ме и не остави място за нищо друго. А когато след доста дни си спомних какво се бе случило на издигащата се над морето скала, споменът ми беше толкова смътен, както и всички останали преди това. Аз се избавих от него и небрежно заключих полу на шега: „Много интересно — щом ме цапардосат по главата, винаги ми се явява една и съща халюцинация“.

Когато дойдохме на себе си в патиото, погледнах Джини, притиснах я в прегръдките си и хрипкаво казах (в гърлото ми бяха заседнали непролети сълзи):

— И така, разбрах колко много се тревожиш за мен. Ти ме последва, без да знаеш какво може да ти се случи… А аз те бях пратил да се спасяваш…

Тя потърка разрешената си глава в рамото ми.

— И аз узнах същото за теб, Стийв. Радвам се. Качихме се на килима.

— Към къщи, килимче — казах и когато вече бяхме във въздуха, добавих: — Подозирам, че си изморена до смърт.

— Е, не чак толкова… Още съм много напрегната… Не, дявол да го вземе, много съм щастлива — тя стисна ръката ми. — Но ти, миличкият ми, бедничкият…

— Аз се чувствам прекрасно — захилих се. — Утре можем да станем късно. Ще си отспим!

— Мистър Матучек, какво си мислите?

— Същото, каквото и вие, мисис Матучек!

Досетих се (на лунната светлина не се виждаше добре), че тя се изчерви.

— Разбирам. Много добре, сър. Всичко стана тъй, както предвиждахме.

Върнахме се в къщи. През лятото се хванахме на работа, а есента отново продължихме учебните занятия. Както повечето новобрачни, и ние имахме парични затруднения. Не беше нещо сериозно, но когато например Джини забременя, наложи ни се да продадем килима. От друга страна, през първите две години от семейния ни живот не се случи нищо вълнуващо, ако не се смятат моментите, когато оставахме насаме…

После болногледачката ме доведе до леглото, на което лежеше любимата ми. Лицето й винаги имаше великолепен цвят, а сега от преживените страдания беше бледо и с рязко изпъкващи скули. Но разпилените й по възглавницата коси пламенееха и макар очите й да бяха полуприкрити от ресниците, никога досега не са сияели с толкова ярка зелена светлина. Наведох се и много нежно я целунах.

— Ти ли си? — прошепна тя.

— Как се чувстваш? — наум ми дойде единствено този глупав въпрос.

— Прекрасно — тя се разсмя, после взе да ме разглежда. — Но ти изглеждаш толкова изтормозен от всички докторски измишльотини…

Действително мнозина акушери поставят бащата на легло, когато му се ражда дете. Само че нашият лекар беше привърженик на широко разпространеното убеждение, че аз ще окажа максимална помощ на жена си, ако се потя в приемната. През последния месец толкова настървено четях всичко по този въпрос, че станах едва ли не специалист. За такава висока и слаба жена като Джини първото раждане щеше да бъде трудно. Тя прие това с обичайното си хладнокръвие. В направеното й предсказание обърна внимание само на мястото, където магическите руни посочваха пола на детето, защото ако го знаем, няма да сбъркаме с името.

— Харесва ли ти дъщеря ни? — попита ме тя.

— Прекрасна е — отговорих.

— Лъжец — тя тихо се разсмя, — няма мъж, който да не се ужаси, когато му кажат, че е баща на такова сбръчкано червено късче месо. — Ръката й се протегна към моята. — Но тя ще стане красива, Стийв. Толкова е безпомощна! За нас тя е най-прекрасната на света!

Казах си, че няма смисъл да викам от радост тук, в болничната стая, пълна с майки. Спаси ме бавачката:

— Смятам, че е по-добре да оставите жена си да си почине, мистър Матучек. И доктор Ашман би предпочел посещението да свърши, защото е време да си ходи.

Той ме чакаше в помещението за записване имената на новородените. Влязох, звуконепроницаемата врата се затвори и бавачката я запечата със Звездата на Давид. Това беше съвременна болница с всички предохранителни мерки. Доктор Ашман беше побелял грубоват човек със свободни маниери, висок метър и осемдесет и подобен на скала. Личеше, че е изморен. Забелязах, че под лекарската престилка със знаците на Зодиака беше облечен с бели панталони от дебел ленен плат и риза без вратовръзка. Носеше и амулета си, разбира се.

Стиснахме си ръце.

— Всичко е наред — увери ме той. — Получихме резултатите от лабораторните анализи. Както знаете, тъй като по майчина линия липсват вълколаци, вашите деца няма да са родени вълци върколаци. Но понеже момиченцето е наследило от вас комплект рецесивни гени, то може да се поддава на заклинания за трансформация.

Това е сериозно предимство, ако детето като майка си избере професията магьосница. Но все пак