— Да, вече разбрах какво представлява саламандърът — тя седна на последния свободен стол от другата страна на масата, тъй че аз с нещастен вид трябваше да се свия на заден план. Ех, ако палтото й имаше повече копчета!

— Дотолкова ли го разбрахте, че да го унищожите? — попита професорът по алхимия Ван Линден.

— Не, но схванах начина му на мислене.

— Повече ни интересува как можем да го управляваме — каза Ван Линден. — И как най-сетне да се отървем от него — той се изкашля. — Очевидно, преди всичко трябва да разберем какъв процес му позволява да се придвижва толкова бързо.

— Това е елементарно — изпуфка с лулата си Грисуълд. Гласът му беше заглушен от сочния бас на Ван Линден. — Естествено, процесът, в чиято основа лежи общоизвестното съединяване на огъня с живака. Тъй като в наши дни всъщност във всеки дом има поне един термометър…

— Въпреки цялото ми уважение към вас, сър — прекъсна го астрологът Виторио, — трябва да ви кажа, че говорите глупости. Работата е там, че Меркурий и Нептун, съвпадайки със съзвездието Скорпион…

— Не сте прав, сър — възрази Ван Линден. — Изобщо не сте прав! Нека погледнем в „Арс теургика“ — той се огледа, търсеше своя екземпляр, който се беше дянал някъде. За да го намери, наложи се алхимикът да изпее адаптирания вариант на заклинание, използвано от племето добу при търсенето на батати. А през това време Виторио крещеше:

— Не, не и не!!! Съвпадението със Скорпион, като се има предвид, че им противостои изгряващият Уран… Както много лесно мога да докажа… — той подскочи към дъската и започна да чертае диаграма.

— Отиде, та се не видя — промърмори метафизикът Джаспар. — Не разбирам как и двамата можете така да грешите. Както доказах в доклада си на нашата последна конференция, вътрешното естество на матрицата…

— Това беше опровергано преди десет години — прогърмя басът на Ван Линден. — Средството…

— Нещото в себе си…

— …Уран.

Тихичко се промъкнах до Грисуълд и го дръпнах за ръкава. Той на пръсти ме последва в ъгъла на залата.

— Добре де, как действа тази проклета твар? — попитах го.

— О, главния отговор дава квантовата механика — прошепна той. — Според принципа на неопределеността на Хайзенберг, има известна вероятност фотонът да се намира в някаква точка на пространството. За да промени пространствените си координати, саламандърът използва обикновената дифракция. Вследствие на това преминава от точка в точка, без да пресича разделящото пространство и без да се появява в него. Движението му прилича на скоковете на електрона, макар че, ако искаме да бъдем точни, аналогията не е съвсем коректна, защото се променя влиянието…

— Добре, добре, не е важно — въздъхнах аз. — Разговорът ни става объркан. Не е ли за предпочитане…

— Да се заемем с първоначалната ни цел — съгласи се приближилият до нас Аберкомби. След него дойде и Джини. Междувременно Ван Линден успя да насини окото на Виторио, а Джаспар обстрелваше и двамата с парчета тебешир. Без да вземаме участие в общата битка, ние се отдръпнахме към вратата.

— Вече намерих решение на проблема ни — каза Аберкомби, — но ми е нужна помощ. Вълшебството на трансформацията — ще превърнем саламандъра в нещо друго, с което лесно можем да се справим.

— Опасно е — рече Джини. — Ще бъдат нужни действително силни заклинания, а те са нещо, чиито резултати могат да се окажат обратни. Какво ще се случи тогава — не е възможно да се предвиди.

Аберкомби се изпъна и се вторачи в нея с благородна болка.

— Заради теб, скъпа моя, съм готов на всякакъв риск.

Тя го погледна възхитено. Краката ми омекнаха.

— Да вървим — рече тя, — аз ще ти помогна.

Грисуълд ме хвана за ръката.

— Не ми харесва това, мистър Матучек. Изкуството е твърде несигурно. Навярно би трябвало да има и някакъв друг начин, основан върху природните закони, които могат да се изразят количествено.

— Да — тъжно казах аз, — но какъв е той? — и се помъкнах към Джини и Аберкомби, склонили глави над книгите. До мен крачеха Грисуълд и Сварталф, който размахваше презрително опашка към професорите, а те дори не го забелязваха — бяха твърде заети с кавгата си.

Излязохме и подминахме озлобените и наплашени полицаи. Сградата на Факултета по физика беше близко, а в химическата му лаборатория имаше всички необходими ни вещества. Влязохме вътре.

Ето я нашата цел — лабораторията на първи курс, дълга стая, пълна с работни маси, полици и тишина. Грисуълд запали лампите. Аберкомби се огледа.

— И тъй, трябва да примамим саламандъра тук. Задължително е да бъде тук, иначе нищо не можем да направим.

— Действай и бъди нащрек — каза девойката на Аберкомби. — Знам как да примамим чудовището. Малка трансформация — тя приготви епруветките, напълни ги с различни прахове и начерта на пода символите. Вълшебните пръчки бяха готови за работа.

— Какво сте намислили? — попитах.

— Ох, не ни се мотай в краката! — нахвърли се върху мен Джини.

Казах си, че реакцията й е предизвикана от желанието да се справи с отчаянието и слабостта си. И все пак ме заболя.

— Естествено, ще се възползваме от суетата му. Ще приготвя ракети и различни фойерверки, ще ги пуснем в небето, а той ще дойде, разбира се, за да демонстрира още по-големи ефекти.

Аз и Грисуълд се свихме в ъгъла. Започваше голяма игра. Честно казано, бях изплашен, костеливите колена на дребничкия учен трепереха и се удряха едно о друго в маршов ритъм, дори Джини… Да, върху гладкото й лице беше избила бисерна пот. Ако идеята им се провали, ние сме загубени: ще ни довърши или саламандърът, или някой непредвиден ефект на заклинанието. Пък и нямахме понятие дали чудовището не е станало твърде голямо, за да се поддаде на трансформация.

След като приготви огнените си играчки, моята магьосница се показа през отворения прозорец. Сини и червени пламтящи кълба се понесоха със съскане в небето сред облаци златни искри, избухваха и се разпадаха.

Аберкомби завърши чертежа на диаграмите си, усмихна се и се обърна към нас:

— Чудесно! Всичко е под контрол. Ще превърна енергията на саламандъра в материя. Както знаете, E = mc². Матучек, запалете бунзеновата горелка и поставете да заври мензура с вода. Грисуълд, угасете осветлението и включете полароидните лампи — трябва ни поляризирано излъчване.

Подчинихме се, макар че ми беше крайно неприятно старият, заслужил човек да работи като лаборант и да изпълнява снизходителните нареждания на този палячо. Ама че шмекер, мечта на рекламните агенции!

— Напълно ли сте убеден, че всичко това ще има успех? — попитах го аз.

— Естествено — той се усмихваше, — имам опит. През войната служех в Интендантския корпус.

— Така, така — рекох. — Но да превръщаш калта във войнишки дажби и да трансформираш това чудовище не е едно и също.

Внезапно ми се догади. Спомних си какви ги забърка с хидрата и ми проблесна — Аберкомби не се страхуваше, той беше уверен в себе си, защото знанията му бяха твърде нищожни!

Може би в продължение на минута нито един мускул на тялото ми не се подчиняваше. Грисуълд с нещастен вид въртеше в ръце някакви метални предмети. В миналото вероятно ги е използвал, когато е провеждал опити заедно с първокурсниците. Мъчеше се да ни научи как да си служим с уредите. Боже мой, струва ми се, че това е било преди милион години!

— Джини! — препъвайки се, аз се втурнах към прозореца. Отвън се беше образувала дъга. — Господи, мила моя, спри!

Гръм. В стаята се появи саламандърът. Дръпнах се назад полузаслепен. Чудовището беше станало огромно, то запълни цялата отсрещна част на лабораторията. Масите и столовете запушиха.

— А, така значи! — от огнения рев тъпанчетата ми едва не се спукаха. Сварталф излетя на най-горната полица и събори върху изчадието бутилка с киселина. То изобщо не забеляза.