недоумявайки. Аз заскимтях и посочих с муцуна халбите.

— О, разбирам — Джини щракна с пръсти, — искаш да пиеш. Та ти си обезводнен!

Наля ми еднолитрова халба. Аз я излочих, давейки се, и показах, че искам още. Джини поклати глава.

— Ти изгони саламандъра, но ни предстои пак да се срещнем с него. Така че ще ти дам обикновена вода.

Метаболизмът на животинското ми тяло преразпредели течността и аз почувствах, че окончателно оздравях. Първата ми ясна мисъл беше — да се надяваме, че за в бъдеще бирата няма да се хаби за борба с духовете. Втората ми мисъл — думите й да не означават, че ще трябва да се втурнем веднага в нови битки.

Всичко се заплаща — бедата на върколаците е, че в животинския облик и мозъкът им е животински, а човешката личност представлява само тъничък, повърхностен слой. Или по-просто казано, като вълк аз бях рядко тъп според човешките мерки. Можех да схвана единствено, че ще е по-добре, ако се превърна отново в човек. Ето защо излязох през отворената врата и на лунната светлина започнах превъплъщението.

Имали ли сте вземане-даване с разярена пантера? Такъв бях аз в този момент, когато започнах обратната трансформация, от неописуемите болки.

— Не прекалявай с ругатните — решително каза Джини, — ако поне малко те е грижа за моминската ми свенливост — тя съблече обгорялото си, още годно за носене палто, обшито с кожи. Съмнявам се някога някого да са обличали толкова бързо. Палтото много ми стискаше в рамената, а отгоре на всичко не беше и достатъчно дълго. Нощният вятър охлаждаше голите ми колена. Но саламандърът сякаш продължаваше да пърли лицето ми. Опасността си оставаше.

Когато се опитах да възстановя всички минали събития, ми се стори, че преживяванията ми бяха твърде неправдоподобни. Съзнателното реконструиране на спомена ми причиняваше просто физическа болка. Освен това не съм убеден, че изобщо ми се искаше да мисля затова.

Хрумна ми, че и двата пъти, когато, умирайки от болка, губех съзнание, имах сходни видения. Пустота, жесток студ, превръщане в точка. Може би трябва да се обърна към психиатър? Не, глупаво ще е. Видяното не е нещо повече от налудничава реакция срещу травмата. Дано по-нататък да нямам подобни травми.

И забравих за всичко това. Бързо попитах:

— Сега накъде? Проклетата твар може да бъде навсякъде.

— Смятам, че се върти около Студентското градче — каза Джини. — Там има достатъчно място да се развихри, а той не бърза. Да вървим.

Бирарията тлееше. Вирджиния донесе метлата и ние излетяхме.

— И тъй — рекох, — нищо не постигнахме, само изгубихме време.

— Н-не, не е съвсем така. Проникнах до известна степен в психологията му — под нас се носеха покриви, Джини продължаваше да говори. — Саламандърът е роден от заклинания и аз не знаех какво точно представлява. При създаването на един стихиен дух може да се получи практически всичко. Очевидно създателят му Макилрайт е бил убеден, че би трябвало да знае английски език и дори да има зачатъци на интелект. Слагаме в сметката и променливата природа на огъня. Какво получаваме в края на краищата? Дете!

— Ама че детенце — промърморих, като се увих в палтото.

— Не, не, Стийв, това не е важно. Той притежава всички характерни черти, които има детето и които го ограничават — непредпазливост, безгрижие, лекомислие. Умният саламандър няма да бушува така, той тихомълком и постепенно ще увеличава силата си. А този дори не разбира, че не би трябвало да изгаря цялата планета, или просто не се замисля. Защото после откъде ще вземе кислород? Спомни си и фанатичната му суета — той изпадна в неописуема ярост, когато му казах, че съществуват по-могъщи и по- прекрасни сили от него, като думите за могъществото и красотата им еднакво го засегнаха. Друго — неспособността му да задържа вниманието си дълго върху един предмет. Преди да се заеме с причиняваните му сравнително незначителни неприятности, би могъл просто да убие теб, Сварталф или мене. А започна да пилее силите си. Пък и когато ти се вкопчи в него, би могъл, скърцайки със зъби, да издържи за кратко болката, но да не те пусне, докато ти… докато не умреш — гласът й потрепери и тя забързано продължи: — Същевременно, когато вниманието му не се разсейваше, когато нищо не го отвличаше, той се концентрираше само върху едно-единствено решение. Забравяше, че самият той е част от едно голямо цяло, което включва най-разнообразни вариации — Джини замислено кимна. Дългите й развяващи се коси докоснаха лицето ми. — Все пак трябва да съществува някакъв начин да въздействаме върху психиката му.

И моята суета не беше по-малка от тази на саламандъра.

— Аз не бях сравнително незначителна неприятност за него — промърморих.

Джини се усмихна, пресегна се и ме погали по бузата.

— Всичко е добре, Стийв, всичко е прекрасно. Радвам се, че си същият. Убедих се, че ще бъдеш добър съпруг.

Тези думи много ме зарадваха, но ми се искаше да зная какво по-точно стои зад тях.

Скоро открихме саламандъра — подпалваше театъра. Но докато го гледах, припламна, изчезна и се появи по-далеч, до Медицинския изследователски център. Керемидите не издържаха горещината, започнаха да се покриват със стъкловидна маса. Доближихме, а саламандърът ядосано се блъсна в стената, сетне отново изчезна. Ограничен, импулсивен, дете, изчадие адово!

Направихме кръг над Студентското градче и видяхме, че прозорците на административната сграда светят.

— Тук вероятно са направили щаб — рече Джини. — Нека разберем новините.

Сварталф се приземи на булеварда пред зданието. Препъвайки се, се помъкнахме нагоре по стълбите. Пред вратата охраняваха полицаи с пълно противопожарно снаряжение.

— Ей, вие! — единият от тях ни прегради пътя. — Къде отивате?

— На съвещанието — Джини оправи косата си.

— Нима? — полицаят ме погледна. — Този наистина е облечен като за съвещание! Ха-ха-ха!

Всичко, което ставаше тази нощ… Смехът му препълни чашата на търпението ми. Аз се превърнах във вълк и го захапах за панталоните. Той замахна с палката си, но Джини го превърна в малка боа. Аз отново се трансформирах в човек и като оставихме полицаите сами да решават проблемите си, влязохме в залата.

Заседателната зала на преподавателите беше препълнена. Малзиус беше събрал всички професори. Щом влязохме, чух звучния му глас: „Срамно е. Властите не пожелаха да се вслушат в мнението ми. Джентълмени, градът се опълчи срещу един учен с академична мантия! Ние сме длъжни да защитим честта…“

Като ни видя, Малзиус замига. Лицето му стана пурпурно, щом забеляза голите ми колена. И наистина, аз бях върхът на екстравагантността: обшито с норки палто и обрасла с четина брада.

— Мистър Матучек!!!

— Той е с мене — рязко каза Джини. — Докато вие тук заседавате, ние се бихме със саламандъра.

— Вероятно за да се победи, е необходимо нещо повече от мускули — усмихна се докторът на науките Алан Аберкомби. — Дори повече от мускулите на един вълк. Както виждам, мистър Матучек е останал без гащи в буквалния смисъл на думата.

Както и Малзиус, и той се беше преоблякъл — естествено в костюм от туид. Джини студено го изгледа.

— Мислех, че си зает с хидрата.

— О, намерихме достатъчно специалисти, за се справим едновременно с три водни духа — каза той. — Проста работа. Разбрах, че мястото ми е тук. Скоро ще потушим пожарите.

— А саламандърът ще подпали нови — сряза го Джини. — И с всеки пожар той ще става по-силен, докато вие седите тук и философствате.

— Е, мила моя, благодаря ти — разсмя се той.

Стиснах зъби, та чак челюстите ме заболяха. Джини му се усмихна. Наистина му се усмихна!

— Моля ви, тишина! — боботеше президентът Малзиус. — Мис Грейлък, седнете, моля. Искате ли да добавите нещо към дискусията?