— Да — обади се една жена, — ако наричаш Варден малка група!

— Вече ви обяснихме, че Варден нямат желание да ви помагат — въздъхна дебелият мъж. — Те са сбирщина от престъпници и предатели, които се опитват да ни убедят, че истинската заплаха е в самата Империя, а не отвън. Тяхната единствена цел е да свалят краля и да заграбят земята. Имат шпиони навсякъде, не се знае кой работи за тях.

Ерагон не беше съгласен, но хората кимаха. Той пристъпи напред и каза:

— Откъде знаеш това? И аз мога да кажа, че облаците са зелени, но това не означава, че е вярно. Докажете думите си.

Двамата мъже се загледаха в Ерагон. Пръв заговори слабият, като избягваше погледа на момчето.

— Не сте ли си възпитали децата поне малко? Нима оставяте момчетата да предизвикват възрастните по този начин?

Хората се обърнаха към Ерагон и един мъж каза:

— Отговорете на въпроса.

— Нямаме доказателство — отвърна дебелият и обърса потта над горната си устна. Отговорът му отново разпали спора.

Ерагон се върна на бара с горчив вкус в устата. Досега не беше срещал човек, който да изпитва добри чувства към Империята. В Карвахол мразеха кралската власт по наследство. Империята никога не помагаше в гладни години, а бирниците й бяха алчни като лешояди. Ерагон се чувстваше длъжен да поспори с търговците по този въпрос, макар че за Варден нямаше ясно мнение.

Варден се наричаха група бунтовници, които постоянно воюваха с Империята. Никой не знаеше кой е техният водач и кой ги е сформирал преди около век, когато Галбаторикс поел властта. Групата бе спечелила доста симпатизанти с това, че устояваше на опитите на краля да я унищожи. За Варден не се знаеше почти нищо, освен че приемат всеки, който мрази Империята и е в конфликт с нея. Единственият проблем беше да успееш да ги откриеш. Морн се наведе над бара и каза:

— Тези са по-лоши и от лешояди, скупчени на мърша. Ако се задържат тук още малко, ще стане лошо.

— За нас или за тях?

— За тях — отвърна кръчмарят.

Ерагон усети, че обстановката се нажежава, и излезе навън. Вече се свечеряваше и слънцето скоро щеше да залезе. Младежът закрачи по улицата и забеляза в една пресечка Роран и Катрина.

Роран каза нещо, Катрина се повдигна на пръсти, целуна го и се отдалечи. Ерагон се приближи до братовчед си и го закачи.

— Прекарваш си приятно, а?

Роран изръмжа нечленоразделно и тръгна по улицата. В този час повечето жители се бяха прибрали по къщите си и изчакваха да дойде време за представлението на трубадурите.

— Чу ли новините на търговците?

— Да — отвърна Роран не особено съсредоточено.

— Какво мислиш за Слоун?

— Много добре знаеш.

— Ще се лее кръв, щом разбере за мене и Катрина.

Една снежинка падна на носа на Ерагон и той погледна нагоре. Небето беше посивяло. Младежът не можа да се сети какво да отвърне и само потупа Роран по рамото.

Вечерята в дома на Хорст беше щедра. В стаята се смесваха смях и разговори. За веселата атмосфера спомагаха и огромните количества сладък ликьор и тъмна бира. Щом приключиха с яденето, гостите на Хорст се насочиха към лагера на търговците. Голяма тълпа селяни се бе събрала около широк кръг, очертан с факли, и търпеливо очакваше представлението.

Трубадурите излязоха от палатките си. Бяха облечени в дрехи с пискюли и носеха музикални инструменти. Неколцина засвириха, а останалите започнаха да разиграват различни сценки. Първите истории бяха шеговити, изпълнени с анекдоти за смешни герои. По-късно, когато огньовете притихнаха и всички се събраха в по-плътен кръг, излезе старият разказвач Бром. Той имаше дълга бяла брада и черно наметало, увито плътно около тялото му. Старецът повдигна ръце и започна да рецитира:

— Ходът на времето не може да бъде спрян. Годините минават, независимо от нашите желания, но ние умеем да помним. Това, което е изчезнало, продължава да живее в нашите спомени. Ще чуете неща, непълни и неясни, но ги помнете, защото те живеят чрез вас. Сега ще ви разкажа за онова, което е забравено и което лежи скрито зад лъжовната мъгла около нас. Преди да се родят дядовците на вашите дядовци, дори още много преди това, се появили Драконовите ездачи. Тяхната цел била да защитават и да служат и дълги години те се справяли с нея. Могъществото им било несравнимо. Всеки бил як колкото десет мъже. Те не умирали от старост — единствено оръжие или отрова можели да сложат край на живота им. Ездачите използвали способностите си само за добрини и под тяхното управление били издигнати чудни градове от камък. Елфите и джуджетата били наши приятели. Богатството се множало и хората благоденствали. Но за жалост това не можело да продължи вечно.

Бром погледна надолу с тъга.

— Никой противник не можел да ги унищожи, но уви, те се погубили сами. Точно когато достигнали разцвета на могъществото си, в провинцията Инзилбет, която вече не съществува, се родило момче на име Галбаторикс. Когато станал на десет години, бил подложен на изпитание и показал големи способности, заради които Ездачите го взели на обучение. Той преминал през тренировките, като изпреварвал всички останали. Умът му бил остър, тялото здраво и скоро станал пълноправен Ездач. Неколцина съзрели опасност в бързото му издигане, но повечето били твърде самонадеяни и високомерни, за да обърнат внимание. След като завършил обучението си, Галбаторикс тръгнал на рисковано пътешествие с двама свои приятели. Те полетели далеч на север и навлезли дълбоко в земите на ургалите, защото разчитали, че имат достатъчно сили, за да се защитят, но една нощ били нападнати от засада. Въпреки че двамата му другари загинали, а самият той бил ранен, Галбаторикс успял да убие нападателите. Уви, по време на боя една стрела пронизала сърцето на неговия дракон. Тъй като не разполагал със сила да го спаси, драконът умрял в ръцете му. В този момент покълнали семената на лудостта. Разказвачът плесна с ръце и бавно се огледа. Следващите му думи звучаха като тъжен реквием.

— Сам, лишен до голяма степен от силата си и наполовина полудял от мъка, Галбаторикс се скитал из пустошта и търсел смъртта си. Но тя не го застигнала, въпреки че се хвърлял с настървение срещу всичко живо, което срещнел. Скоро ургалите и другите чудовища започнали да го избягват. По това време му хрумнало, че Ездачите може да му осигурят нов дракон. Воден от тази мисъл, Галбаторикс поел обратно и прекосил Гръбнака. Преди бил прелетял през тези места за дни, но този път преходът му отнел месеци. Когато се спуснал от планините, бил полумъртъв от изтощение. Намерил го един фермер и извикал Ездачите. Те го отнесли в една от своите крепости и го излекували. Галбаторикс спал четири дни и когато станал, изглеждал съвсем здрав. Той се изправил пред съвета и поискал нов дракон. Отчаяната му молба разкрила пред останалите истинската му природа. Разочарован от отказа им, в лудостта си Галбаторикс повярвал, че Ездачите са виновни за гибелта на дракона му, и започнал да крои план за отмъщение. Гласът на Бром премина в задъхан шепот.

— Открил един Ездач, който му съчувствал. Като използвал мрачните тайни, научени от една Сянка, успял да го насъска срещу предводителите. Двамата заедно подмамили и убили един от старейшините. Когато кървавото злодеяние било извършено, Галбаторикс се обърнал п нападнал съучастника си без предупреждение. Ездачите го открили с окървавени ръце, но не успели да го заловят. Въпреки лудостта си, той бил достатъчно коварен, за да се изплъзне. Галбаторикс се скрил в пустошта и изчакал няколко години преследвачите му да се успокоят. Тогава, за зла участ, той срещнал един млад и не особено умен Ездач на име Морзан. Възползвайки се от наивността му, успял да убеди Морзан да остави вратата на крепостта Илиреа, сега наричана Уру’баен, отворена и откраднал оттам едно драконово яйце. Двамата се скрили на едно мрачно и злокобно място, където Ездачите не припарвали, и там Галбаторикс обучил Морзан на някои забранени магии, които не бивало да се разкриват. Когато обучението приключило, новият му дракон Шруйкан бил напълно пораснал. Галбаторикс отново се разкрил пред света, но този път имал Морзан на своя страна. Двамата заедно нападали всеки срещнат Ездач и силата им непрекъснато нараствала. Дванайсет от Ездачите се присъединили към тях — от алчност за могъщество и желание за отмъщение.