например стаи, къщи, хладилници, онова, в което сте кълнете, че сте ги сложили, за да ги занесете на ветеринар и т.н., и т.н., Ако снощи сте изхвърлили котката, а на сутринта тя кротко си спинка под леглото ви, то тя е Котка на Шрьодингер.

Има една мисловна школа, която твърди, че всъщност съществува някакъв негативен ген на Шрьодингер. Докато една напълно развита Котка на Шрьодингер може да се вмъква и измъква от най- невероятни места, за тази ще е трудно да излезе от обръч с два отворени края. Това са котките, които обикновено виждате, или по-скоро чувате зад хладилниците, в онези малки мъртви зони зад кухненските шкафове, в заключените гаражи и, в един известен на нас случай, вътре в стените (ужасните Едгар Алън Поетични видения доведоха до това, че биде пробита дупка към кухината малко встрани от шума, което, разбира се, накара котката — определено Истинска котка — да се отдалечи още повече от шума; тя излезе 24 часа по-късно, привлечена от миризмата на храна). Но ние сме склонни да вярваме, че това не е така и става дума просто за примери за Засада (виж „Игрите на котките“).

Както и да е, тази способност, която повечето собственици на Истински котки биха забелязали (ами какво да кажем за това, когато изчезват за два дни и се връщат добре нахранени, а? Дали просто са просели от съседите, или са прескочили до идната сряда, за да се насладят на обилния, облекчен обяд за добре дошъл у дома, който сте им дали?), води до интересни разсъждения за:

В книгите пише, че котките са произлезли от своите предшественици цибетките преди около 45 милиона години, което определено е било добро начало. Отдалечете се колкото се може повече от цибетките — това е бил девизът на ранните котки. Цибетската котка е едно крайно нервно животно, откакто е открила, че вие, такова, можете да извличате от нея цибетон16 и да използвате мириса му. Как точно се прави това, не знам и не ща да научавам. Сигурно е ужасно. Ох, добре де, ще хвърля едно око.

Ужасно си е.17

И така, продължава историята, семейство котки изюркали развитието максимално бързо и нараснали на размери, скорост и свирепост. Нищо не може да се сравни със страха, че може да те объркат с цибетка, за да те накара да инсталираш реактивни двигатели на гените си, особено когато знаеш, че е само въпрос на хилядолетия онези ми ти протохоминиди да почнат да се разкарват из холоценския пейзаж с бутилка, нож и умозрителен поглед.

Освен това се поразпространили, обаче пропуснали Австралия, която току-що била минала покрай тях по време на Миграцията на континентите; това обяснява защо тамошните плъхове са израснали толкова едри. Някои се сдобили с райета, други пробвали петната. Една добре известна ранна разновидност разработила своя собствена отварачка за консерви „направи си сам“ сто хиляди години преди появата на консервираната котешка храна и измряла, задето толкова подранила да се възползва от нея.

А после изведнъж започнали да се появяват умалени версии и да миииияу-мииииияукат по хората.

Замислете се над ситуацията. Ето ви и вас, с чело на етажи, притеснявате се какви ли ще са дългосрочните ефекти върху околната среда от това новото нещо, „огън“ му викат, повечето едри животни на планетата ви преследват и ядат, и не щеш ли, миниверсия на едно от най-свирепите сред тях ти се вмъква в пещерата и почва да ти мърка.

Още по-стъписващо е, че не било изритано.

Кучетата как да е, за тях е ясно. Те са животни, живеещи в глутница, а човекът е просто друг, по-умен водач на глутница. Кучетата стават за помощници в преследването на неща, които тичат по-бързо от вас. Но котките — ами от гледна точка на Първобитния човек, котките за нищо не стават.

Първата котка, приближила се до пещера, е оцеляла всъщност поради предизвиканата от нея чиста изненада. Тя била първото животно за човека, което нито бягало от него, нито му налитало с лиги на уста. То го харесвало.

А причината за подобно отношение била, че котката вече знаела, че човеците обичат котки.

И ето ви на провинциално домакинство. Провинциалните домакинства привличат котките. Това е едно от фундаменталните каж’годета на природата. Схванахте ли? Знаем, че Истинските котки ходят и бродят из времето и пространството както си щат, и тази котка вероятно се е придвижвала от едната купичка с храна към другата, но взела, че сбъркала пътя.

В края на краищата каква е алтернативата? Първобитният човек нямал с какво да си уплътни свободното време, та спрял очи на дивата котка и открил, че нейната хоризонталоглава, жълтоока, съскаща заплашителност е тъкмо онова, от което пещерата има нужда? Не, нашите теории настояват, че е станало обратното: че дивите котки са домашни котки, подивели преди хиляди години вероятно защото са се разсърдили за нещо, предполага се, заради закучилото се неизобретяване на хладилника.

Котките са идеалните пътешественици във времето, защото не могат да боравят с пушки. Това почти премахва основната пречка за пътуването във времето — възможността случайно да застреляте дядо си. Разбира се, може да се опитате да станете свой собствен дядо, но след като наблюдавахме едно семейство селски котки, можем да ви кажем, че при котките това е съвсем нормално поведение.

Ами…

…разбира се, всичко зависи от това, доколко котката е Истинска, налисесещатезакаквоговоря…

Ъъ…

Нали разбирате, ако имаме мъжки и женска, които…

То тогава…

Накратко, породистите котки се размножават, Истинските се съешават. Размножаването най-добре да го оставим на професионалистите. Съешаването, от друга страна, се извършва от котките.

Развъждащите породисти котки като че неизменно са дами, и макар и абсолютни кукундели, въпреки това те са страхотни чаровници, чиито къщи се познават по спретнатите барачки в градината и факта, че котешката храна им я доставят не в кутии, а с камион.

Повечето собственици на Истински котки ги срещат рядко, ако изобщо ги срещнат. Случайно може да се получи така, че развъждащите породисти котки да се сдобият с котка, чийто външен вид и история предполагат, че не бива да е кандидат за вниманието на ветеринаря или на огромния махленски котарак, който се мотае из градината, и след похарчването на сума, караща членовете на семейството от мъжки пол да фантазират за разликите между света на котките и нашия, се връщате, а в главата ви кънтят цифри — защото са ви казали по колко би трябвало да вървят котенцата.

Нещо като: X котила на година по Y лири на коте по запазване на няколко женски по още X котила = LLLLLL!!!

Собствениците на Истински котки знаят, че в живота не е така. Отглеждането на животни за печалба никога не е печелившо, каквото и да показват сметките. Животът се изпълва с рула телена мрежа, сметки за храна, дърводелство на открито и огромни сметки от неочаквани източници, а хоризонтите ви се ограничават, ами с хоризонта. Кой ще наглежда коткарника, та собственикът му да замине на почивка, а?

Всъщност днес развъждането е невероятно улеснено просто чрез пълното изключване на тази възможност, до степен такава, че обявите „подаряваме котенца“ като че се появяват къде-къде по-рядко и отговарят на истината, а котешкото население като че се състои от огромни тлъсти скопени котараци и стройни елегантни женски, чието освобождаване от радостите на майчинството като че им е дошло малко като облекчение. Въпреки това всяка махала все още притежава онова, което деликатно наричат Котак и половина.

За това животно е много трудно да не бъде Истинска котка. Навремето то щеше да е котак сред котаците, драпащ и мяцащ и, общо взето, удържан в пътя просто от натиска на равните му. Но сега всичките му стари другари са тлъсти и лениви и искат само да къртят по цял ден, докато мацките като че не щат да знаят. Той броди самотен из храсталака. Земята трепери. Зайчетата треперят в кафезчетата си. Кучетата — а нека бъдем честни, обикновеното куче може да го надхитри дори и Неистинска котка — са