Е, не съвсем. По времето, когато нормалното дете престава да се занимава с имитиране на Уинстън Чърчил, котенцето вече е пораснало и, освен ако не са Взети Мерки, вече си има свое семейство. Котенцата и децата се разбират на пожар — и само си помислете какво нещо е всъщност истинският пожар…
Едно Истинско котенце в Истинско семейство, в което има Младши член, може да очаква да го:
1) Дърпат.
2) Бутат.
3) Затварят в стаята на Синди, заедно със Синди, Господин Т, облечен в една от роклите на Синди21, едноръко мече, страховит пластмасоид с лазерно оръдие и малко розово пони.
4) Хранят с неподходяща храна. В тази категория се включват грахът, онова гадното, сладкото, розовото, лепкавото и двуседмична доза котешки лакомства, излапана за три минути.
5) Напъхват в неподходящи дрехи (ср. Синди, Барби, Екшънмен и т.н.).
6) Разнасят насам-натам, прищипнато през средата, така че големи количества котка да се кандилкат и от двете страни. (Доста странно, но повечето котки търпят това, дори и когато са огромни тлъсти скопени котараци. Същото е като с еднорозите. Само млади девици могат да се оправят с тях. Останалите се налага да ни кърпят.)
Не че децата и малките животни се разбират особено добре. Просто малките животни не са достатъчно опитни, за да знаят какво ги чака.
По-добре си вземете кученце. Те са практически детеустойчиви.
ПРОПУСНАТИ КОТКИ
Както вече споменахме, Човекът, откак свят светува, се е опитвал да надмогне най-различни свои недостатъци — неспособността си да надбяга заек, да изрови язовец, да отхапе мръвки от задника на крадеца, да пренесе буренце с ракия през дълбокия алпийски сняг и т.н. — чрез създаването на порода куче, което да свърши съответната работа вместо него. Кучето всъщност е било нещо като удобен пластилин, разточван на тънко или омесван дебело с цел да удовлетвори нуждите на времето.
Тъй като размишленията върху това какво щеше да е, ако историята беше различна, вече са напълно приемливи и за най-добрите научни кръгове, изследователският клон на Кампанията в полза на Истинските котки се зачуди какво ли щеше да бъде, ако кучетата не бяха толкова удобни. Например, ако ги бе натръшкала чумна епидемия или са били изтребени от поредица опустошителни, но невероятно точно прицелени метеоритни удари през Долния Непристой. Освен това те разкриха някои по-ранни експерименти, неизвестни досега.
Лъкатушейки към новия Днешен Ден, ние щяхме да видим:
Булкот: първоначално създаден през четиринайсти век за целите на давенето на бикове. Ала експериментът не излязъл много успешен, което почти мигновено довело до практическото унищожаване на породата, тъй като при среща с разярен бик тази котка не можела да преодолее инстинкта да му се метне, да се опита да го притисне с лапа, да го подхвърли във въздуха и т.н.
Гальовник: Малко нещо мелез и любимец на бракониерите, Гальовникът съчетава елементи на Ийкито, Булкота и всичко останало, което се е случило да намине и не е сколасало да избяга. Известни са със своята интелигентност и хитрост. Толкова са интелигентни и хитри, че е много трудно да ги накарате да свършат каквато и да било работа. Предпочитаният им начин за ловене на зайци например е да им изпратят кратка бележка, състояща се от букви, изрязани от вестниците, с която им правят предложение, на което зайците не могат да откажат.
Скутната котка на Крал Чарлз: Всички я познават. Отбележете дължината на ушите.
Ийки: Най-малката котка в света. Ийки първоначално е била развъждана като дворцово животно на императорската династия Джан Джун и западните любители на котки са се запознали с нея чак през седемнайсти век. Първоначално била играчка за дамите от високо потекло, но скоро се установило, че може да бъде изключително полезна, защото е голяма точно колкото мишките и може да влиза в дупките им и да ги приклещва по ъглите. Боевете с мишки, за които са използвали обучени Ийки, известно време са били популярно развлечение сред висшата класа. Това обаче довело до проблеми в дългосрочен план, тъй като по-интелигентните Ийки разбрали, че след като ликвидират мишките и стените на цялото имение са на тяхно разположение, няма нужда да излизат. Все още тормозят някои краища на страната, където, освен че крадат храна, мъркането на цяло котило може да не остави гостите да мигнат цяла нощ.
Тигров ритривър: Най-често можете да го видите отзад в коли, карани от хора, които носят зелени гумени ботуши и онези якета, явно направени от сплескани дюшеци. Първоначално ловна котка, Тигровият ритривър е бил известен с това, че преследва плячката, оставя я да побегне, пак я преследва, мята й се и донася половината от нея на собственика си.
Кодрак: Котка, отглеждана, съвсем просто, за да се бие с другите котки. Поради необяснима проява на ламаркийска наследственост Кодракът загубва ушите си през шестнайсети век, опашката си, за която можели да се закачат противниците му — през седемнайсети, и по-голямата част от козината си — на арената, докато ноктите и зъбите му се удължили и заякнали. Да се изправи срещу Кодрак, за една обикновена котка е все едно да попадне в самолетна перка. С децата е мил.
Дакотел: Любвеобилно животно, често наричано Котка кренвирш. Популярна сред домовете, в които не могат да си позволят прегради срещу течение. Освен това — единствената котка, която може да ви се отърка в краката и отпред, и отзад едновременно.
Санерик: Мнозина морни пътници, полузатрупани от снега, са се измъквали и стопляли, подтиквани от простия гняв, обзел ги, щом видят как Санерикът се свива на кълбо и заспива на двайсетина метра от тях. Те никога не са били кой знае колко успешна порода, тъй като създателите им са разчитали на природното милосърдие и човеколюбие на котките.
Писки: Широко използвано от мързеливи ескимоси, трапери, планинари и т.н. Отказва да излезе навън, когато е студено.
Гъгнива котка: Тази порода се е появила в Американския юг, където е била използвана за издирване на избягали роби и затворници. Те наистина са били невероятни късметлии, защото, макар и Гъгнивата котка да притежава великолепно обоняние, тя не знае какво да го прави.
Немска овчотка: Всъщност никога не я е бивало особено с овцете, но е голяма любимка на полицейските участъци по цял свят. Естествената склонност на котката да се отърква о хората при тези осемдесеткилограмови екземпляри се е превърнала в желание да разбиват врати и да притискат хората до земята, където ги олигавят.
(Най-прочутата Немска овчотка е филмовата звезда РанКанКан, радвала се на забележителна, макар и донякъде кратка кариера през четирийсетте. Лице в лице с мостове, отнасяни от реките пред препускащи експресни влакове, или пожари, избухващи в сиропиталища, или хора, изгубили се в древни минни тунели, на РанКанКан можело да се разчита, че ще се запъти нехайно да си търси нещо за ядене. Но много, много фотогенично.)
БЪДЕЩЕТО НА ИСТИНСКАТА КОТКА
Ако сте готови да приемете теорията на Шрьодингер, то тогава всичко е цветя и рози — всъщност
