— Рядък гост… Рядък гост!… — извика Херхор. — Откак успя да станеш съветник на негово величество, не се отбиваш вече при мене… Вярно, че не само ти!… Но каквото и да стане, аз няма да забравя твоите услуги, дори да ме отбягваш още повече.
— Нито съм съветник на нашия господар, нито отбягвам ваше достойнство, защото на вашата благосклонност дължа това, което съм днес… — отвърна Пентуер.
— Зная, зная!… — прекъсна го Херхор. — Не си приел високия сан, за да не работиш за унищожението на светилищата. Зная, зная!… При все че може би е грешка, дето не стана съветник на тоя разлудувал се хлапак, който уж ни управлява… Ако беше станал, сигурно нямаше да му позволиш да се обгради с предатели, които ще го погубят…
Пентуер не искаше да разговаря по такива болезнени въпроси и разказа на Херхор защо заминава за Долен Египет.
— Добре — отвърна Херхор. — Нека Рамзес XIII свика събрание на всички съсловия… Той има право на това. Но — добави той внезапно — съжалявам, че ти се бъркаш в тая работа. Големи промени са станали в теб!… Помниш ли какво беше казал по време на ония маневри при Пи-Байлос на моя адютант?… Ще ти припомня: казал си, че трябва да се ограничат злоупотребите и разпуснатостта на фараоните. А днес… сам подкрепяш детинските претенции на най-големия развратник, какъвто е имало някога в Египет.
— Рамзес XIII — прекъсна го Пентуер — иска да подобри положението на народа. Щях да бъда глупак и подлец, ако аз, син на селянин, не му помагах в такова дело.
— Не питаш обаче дали това няма да е във вреда на нас, жреците…
Пентуер се учуди.
— Та вие сами давате големи облекчения на селяните, които принадлежат на светилищата! — извика той. — Освен това аз имам вашето позволение…
— Какво?… Какво позволение?… — попита Херхор.
— Припомнете си, ваше достойнство, оная нощ, когато посрещнахме в светилището на Сет пресветия Бероес. Тогава Мефрес каза, че Египет е западнал, защото е западнало жреческото съсловие, а аз твърдях, че мизерията на народа е причина за лошото положение на държавата. На това вие, доколкото си спомням, отговорихте: „Нека Мефрес се заеме с издигането на жреческото съсловие, а Пентуер — с подобряване положението на селяните… А аз ще се старая да избегнем пагубната война между Египет и Асирия.“
— Виждаш ли — прекъсна го първожрецът, — следователно ти си задължен да действуваш с нас, а не с Рамзес.
— Но нима той иска война с Асирия?… — отвърна енергично Пентуер. — Или пречи на жреците да увеличават своята мъдрост?… Той иска да даде седмия ден за почивка на населението и да подари на всяко селско семейство по едно малко парче земя… Не ми говорете, ваше достойнство, че фараонът иска нещо лошо, защото в чифлиците на светилищата се установи, че селянинът, който е свободен и има парче собствена земя, работи несравнимо по-добре от роба.
— Но аз нямам нищо против облекченията за народа! — извика Херхор. — Убеден съм само, че Рамзес няма да направи нищо за него.
— Сигурно не, ако откажете да му дадете пари…
— Да му дадем дори пирамида злато и сребро и втора от скъпоценности, пак няма да направи нищо, защото той е едно разюздано дете, което асирийският посланик Саргон никога не наричаше другояче освен — хлапе…
— Фараонът е много способен…
— Но не знае нищо, не умее нищо! — възрази Херхор. — Едва понаучи нещо от висшето училище, и избяга. Затова днес е като сляп в държавните работи, като дете, което смело мести фигурите, но няма понятие от играта.
— И все пак управлява…
— Това управление ли е, Пентуер! — отвърна с усмивка първожрецът. — Отвори нови военни училища, увеличи броя на полковете, въоръжава целия народ, обещава празници на масите… Но как ще изпълни това?… Ти стоиш далеко от него, та не знаеш нищо, но аз те уверявам, че когато издава заповеди, съвсем не се замисля кой ще ги изпълни, има ли средства, какви ще бъдат последствията…
На тебе ти се струва, че той управлява. Аз управлявам, аз непрекъснато управлявам, аз, когото той изгони от себе си… Аз съм причината днес да постъпват по-малко данъци в съкровището. Но в същото време аз предотвратявам бунта на селяните, който напира да избухне; аз съм причина работниците да не изоставят работата по каналите, гробниците и пътищата. Аз най-сетне вече два пъти задържах Асирия да не ни обяви война, която тоя безумец ще предизвика с военните си разпореждания…
Рамзес управлявал!… Той само създава бъркотия. Ти видя как той администрираше в Долен Египет: пиеше, разгулничеше, довеждаше си все нови и нови момичета и макар привидно да се занимаваше с управляване на номесите, съвсем нищо не разбираше от това. Нещо по-лошо: хвана се с финикийците, с разорени благородници и с всякакъв вид предатели, които го тласкат към гибел…
— А победата при Содовите езера?… — попита Пентуер.
— Аз признавам, че е енергичен и владее военното изкуство — отвърна Херхор. — И това е всичко, което знае. Но кажи ми, можеше ли той сам да спечели битката при Содовите езера, ако му липсваше твоята помощ и помощта на другите жреци?… Та аз зная, че вие сте го уведомявали за всяко движение на либийските отреди… А сега помисли дали Рамзес би могъл, дори с ваша помощ, да спечели битка, например срещу Нитагер… Нитагер е майстор, а Рамзес — все още чирак.
— Тогава с какво ще свърши вашата омраза? — попита Пентуер.
— Омраза… — повтори първожрецът. — Та нима мога да мразя хлапе, което на това отгоре прилича на елен, обкръжен в теснина от ловци! Трябва обаче да заявя, че неговото управление е толкова вредно за Египет, че ако Рамзес имаше брат или ако Нитагер беше по-млад, досега щяхме да отстраним днешния фараон…
— А ваше достойнство би станал негов приемник!… — избухна Пентуер.
Херхор съвсем не се обиди.
— Ти си странно оглупял, Пентуер — отвърна той и вдигна рамене, — откак почна да правиш политика на своя глава. Разбира се, че ако страната остане без фараон, аз ще съм длъжен да стана такъв, защото съм първожрец на Амон в Тива и стоя начело на върховния жречески съвет. Но защо ми е това? Нима повече от петнадесет години нямам по-голяма власт от тая на фараоните?… Или нима днес аз, прогоненият министър на войната, не върша в държавата това, което смятам за необходимо?… Същите тия първожреци, ковчежници, съдии, номарси, дори генерали, които сега ме избягват, трябва да изпълняват всяка тайна заповед на върховния съвет, снабдена с моя печат. Има ли в Египет човек, който да не изпълни такива поръчения?… Ти сам би ли се осмелил да им се противопоставяш?…
Пентуер наведе глава. Щом въпреки смъртта на Рамзес XII върховният таен жречески съвет се е запазил, Рамзес XIII или трябва да му се подчини, или да почне с него борба на живот и смърт.
Фараонът имаше зад себе си целия народ, цялата войска, много жреци и повечето от цивилните сановни-ци. Съветът можеше да разчита едва на няколко хиляди привърженици, на съкровищата си и на нечувано мъдрата си организация. Силите бяха съвсем неравни, но резултатът от борбата — много съмнителен.
— Значи, вие сте решили да погубите фараона!… — попита шепнешком Пентуер.
— Съвсем не. Искаме само да спасим държавата.
— В такъв случай какво трябва да прави Рамзес XIII?…
— Какво ще направи той, не зная — отвърна Херхор. — Но зная какво правеше неговият баща.
Рамзес XII също започна управлението си с невежество и своеволия. Но когато се оказа без пари и най-ревностните му привърженици почнаха да се отнасят пренебрежително към него, той се обърна към боговете. Обгради се с жреци. Започна да се учи от тях, дори се ожени за дъщерята на първожреца Аменхотеп… И след петнадесетина години сам стана първожрец, и то не само благочестив, но и много учен.
— А ако фараонът не послуша тоя съвет? — попита Пентуер.
— Ще минем и без него — каза Херхор. — И след малко продължи: — Послушай ме, Пентуер, аз зная не само какво прави, но дори какво мисли тоя твой фараон, който, от друга страна, не е още тържествено коронясан, следователно за нас е нищо. Аз зная, че иска да направи от жреците свои слуги, а себе си —
