Едуард го придружи чак до гарата. Чарлз и Ксандрия до последно махаха след тях за сбогом. После Слейд погледна брат си, седнал до него в каретата.

— Защо ли ми се струва, че искаш да ми кажеш нещо?

— Защото е така. Кога най-после ще се съвземеш и ще тръгнеш след нея?

Слейд се напрегна.

— Ти я обичаш. Това е очевидно. Недей да се правиш на твърдоглав глупак. Не зная какво се е случило и каква е причината да те напусне, но трябва да я последваш.

— Не се меси — изсумтя предупредително Слейд.

— Но аз вече съм замесен, със или без твоята благословия.

— Какво трябва да означава това? — Слейд се взираше мрачно в брат си.

— От самото начало знаех коя е тя.

Брат му изглеждаше стъписан. Едуард докосна успокоително ръката му.

— Не ти го казах, защото знаех, че имаш нужда от нея. Ти все още се нуждаеш от тази жена. Трябва да си го признаеш. Поне пред себе си признай тази истина.

— Добре! — избухна внезапно Слейд. — Аз се нуждая от нея, но тя няма нужда от мен. Това задоволява ли те?

— Не! Ти си сляп! Тази жена е влюбена в теб до мозъка на костите си! Нима не разбираш?

— Забрави тази тема!

— Не! Никога няма да забравя. Не ти казах истината, защото исках вие двамата да се ожените, да се опознаете и да бъдете щастливи! Но ти пожела да я отблъснеш. Не разбираш ли? — извика отчаяно Едуард. — След цели десет години си помислих, че най-после ще се освободя от натрапчивото си чувство за вина, че накрая ще изкупя греховете си!

— Грехове? Вина?

— През всичките тези години не можах да си простя, че те накарах да избягаш от дома.

Челюстта на Слейд увисна.

— Аз те прогоних от Мирамар. След онази кошмарна нощ ти никога повече не се върна у дома. А когато Реджина изникна в живота ти, и след като стана ясно, че ти ще наследиш някога Рик, по всичко личеше, че отново ще заемеш мястото си между нас. Тази жена беше дар от Бога. За мен решението да пазя нейната тайна беше начин да ти се отплатя за всичките тези години, в които ти беше нещастен.

— Полудял ли си! — извика гневно Слейд. — Бягството ми от дома нямаше нищо общо с теб! Не мога да повярвам, че през всичките тези години си влачил тази мисъл! — Той беше потресен.

Едуард вдигна отбранително ръка.

— Логиката няма нищо общо с чувствата на едно дете. Но това вече няма значение. Ти обаче имаш значение. Заслужаваш да бъдеш щастлив! Имаш нужда от нея! Намери я и я върни обратно в Мирамар. Открий щастието и ми дай елементарната утеха — че най-после съм платил за грешките си!

— Избий си го от главата! — Слейд беше объркан, потресен, изумен. — Вината не е твоя! Не можеш ли да си го втълпиш в главата? А аз… Аз се прибирам у дома. И всичко ще бъде наред. А що се отнася до Реджина… Сега тя е щастлива. За мен това е по-важно от моето собствено щастие. Нещата помежду ни никога нямаше да потръгнат, Ед.

— Господи — прошепна Едуард, — ти наистина си глупак. Може би ще трябва да поема нещата в свои ръце — отново.

— Не си го и помисляй — пророни заплашително Слейд.

Едуард вдигна иронично ръце — безмълвен жест, че се предава. В очите му обаче не се четеше и намек за покорство.

Слейд бе изпратил телеграма до Темпълтън, така че пристигането му в Мирамар не би трябвало да бъде изненада за никого. И все пак не беше очаквал да го посрещне лично баща му, и то още преди да е слязъл от каруцата. На устните на Рик грееше широка — макар и някак предпазлива — усмивка.

Преди известно време — сега изглеждаше толкова отдавна — Слейд се бе надявал да се върне у дома заедно с Реджина, като негова вярна и любяща съпруга. Сега нея я нямаше, но той долавяше присъствието й до себе си, сякаш наистина е някъде наблизо. Душевната болка, която така и не успя да удави през целия този дълъг месец, отново изплува на повърхността. Той кимна към баща си.

— Не съм очаквал да бъда удостоен с такова посрещане.

Рик се поколеба.

— Но, както виждаш, го получаваш.

Слейд присви подозрително очи.

— Да не си претърпял някаква злополука или нещо да те е удряло по главата?

— Не бих казал — отвърна сухо Рик. — Макар че от известно време една мъничка птичка не спира да чурулика в ушите ми. Цяло чудо е, че още не съм оглушал.

Слейд нямаше представа за какво говори баща му. Двамата грабнаха по един огромен куфар и влязоха в двора. Слейд кимна на Ким и момчето нетърпеливо се втурна да разучава непознатата за него обстановка. Въпреки нерадостния крах на своята женитба Слейд се чувстваше развълнуван да стъпи отново на родна земя. Мирамар беше в кръвта му. Никога нямаше да бъде цялостна личност без своя дом.

Когато стигнаха пред вратите на неговата стая, Слейд попита:

— Мислиш ли, че дъждовете ще паднат рано тази година?

— Не знам. Тази година времето е непредвидимо. Първо онзи късен пролетен дъжд, после наводнението, а накрая и лятната буря. — Рик замълча. Слейд разбра, че също като него баща му отново мисли за Джеймс. — Не мисля, че можем да си позволим излишни рискове. Преди да е свършил месеца, ще трябва да подберем говедата и да ги приберем на сигурно място.

Слейд безмълвно се съгласи. После реши, че е излишно да отлага конфронтацията, която и бездруго щеше да се състои.

— Но аз няма да мога да ти помогна.

— Защо?

— Защото незабавно се залавям да разчиствам земята. Още утре се връщам в града да разлепя обяви, че набирам работници. Ще наема около дузина мъже. Предполагам, че разполагаме с един месец, освен ако лошото време не ни изпревари. Искам още в ранна пролет да засадя колкото се може повече акра земя.

Рик захвърли гневно чантата на Слейд.

— Все още не си си избил тази безумна идея от главата! Но ще стане само през трупа ми!

Слейд отпусна тежкия куфар в ръката си и решително отвърна:

— Нямаме друг избор. Как да те убедя, че съм прав?

— Ние не сме фермери, по дяволите! Можем да заколим още говеда. Обмислил съм този вариант и дори говорих с търговците в Чикаго. Те горят от нетърпение да им отворим повече работа.

— Нямам нищо против да заколим повече говеда, но това не решава финансовите ни проблеми.

— Може би, ако не беше отпратил жена си, щяхме да решим финансовите си проблеми, както го бяхме планирали, без да се превръщаме в глупави фермери!

— Остави Реджина настрана! — отвърна гневно Слейд. — А „ние“ никога не сме планирали каквото и