не мислиш друго, не познаваш… На по-високо се не предаваш! Ти полза, полза дириш в вси места, а полза що е — не отбираш и сляп като си, не съзираш де да се търси, де е тя!… Умът ти е най-ограничен; животът ти лош, безразличен. Не можеш, клетий, да се насладиш от нищо гиздаво, прекрасно! Макар че същество си пълновластно — не можеш да се ползуваш от всичко, що теб природа подарила. Не знаеш що си бил от по-преди. Твое отечество и твойте прадеди що са били и що за тях история открила — не знаеш нищо за това! Не знаеш за какво си назначен и роду си що си ти задължен, нито пък как да му се издължаваш — ни теб, ни нему ти полезен ставаш!… Ах! Нищо теб изящно не влече… От нищо свето, идеално, ни от високо — гениално — ти не разбираш… И нищо тебе не плени! Ти ходиш в тъмний свят, във тъмний път, нищожни, глупи търсиш забавленья и тънеш в жалки заблужденья. Умът ти с тъмнота покрит, към все високо упорит — не чувствува той нищо възвишено, ни благородно, красно, възтържено; и ти стоиш посред природата кат скот, на нея вечно ти покорен роб!… Но що казах? Ти, клетий, си доволен, доволен, че не видиш, дет си долен, потънал в тежък сън… облян със пот!… „Ученье, думаш ти, не е ти нужно, не трябва тебе тоз божествен дар?“ Мълчи, клетнико!… Творение бездушно! Теб да накаже Рокът Прав за упоритий твой нърав, орисал те е от безкрайно време навсякъде да носиш тежко бреме! И дотогаз връх твоето чело ще е бележено „Тегло“, додето станеш доста свесен, за да приемнеш тоя дар небесен. ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Първа публикация: „Периодическо списание на българското книжовно дружество“, г. I, 1870, кн. 2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5578]
Последна редакция: 2008-03-24 00:38:20
