Народът простий се събирали в множество трупалпокрай певеца, който свиряли вдъхновено пял.И там със вик и с крясък буйнисмущавал звуковете струнни;ала певец с наведена главаси тихичко със пръст играяли сред безумната мълватой от да свири не престаял,но всем ученье проповядал…НевежиЗащо седиш така, несвесний,над гъсла си пренесен ти,та пееш някакви си песнипо цели дни, нощи?Какво говорят тия струни?Защо без спирка ги бръмчиш?Защо със думи се безумнина всеки час ти нас глушиш?ПевецО, вие, от мъдростта лишени,що слепи имате очи!Не чувате ли, че това звучи:„Ученье вам и пак ученье?“Във него вашът е покой,със него вам е всичко лесно,от него ще текат безбройблага за вас.То вам ще бъде най-полезно.НевежиКаква ли полза в него щем намери?Какво ли може то да стори?Не може то да се яде,нито пък небето да отворида падне манна зарад нас!…Защо ни й то — това ученье?ПевецО, чуйте що ви думам аз:то дар велик е и небесен;то прави всякого от насда бъде мъдър и честит, и свесени дава му голяма властнад всичко — в този божий свят.Учете се да разберете,защо вас бог, кат сътворил,със толкоз дарби надарил?Нали от тез животни по полетода бъдете по-горни ви?Учете се, учете!…Тогава зарад вас ще съмне…Тогаз всяк ще е человек,ще знай що еи що му трябва в днешен век.НевежиСловата ти са много тъмни…Нима не сме челяшка кръв,като не сме така учени?Нима и ти не си такъв,ти — толкоз мъдър, изтънчений?Недей със гъсла си нам да бръмчиш —напразно пръсти си трошиш!…Подобни си иди да диришглупци кат теб и тям да свириш.Ний нужда нямаме от теб!Ученье никому не дава хлеб!ПевецМълчи, несмислений народе,що си останал жално сляп,всегдашен роб на труд и мъка,що от единът само хляб
