щата Халиско, Мексико.

„Под десетте елена или предводители“ — старинният град Кулаха на мамския народ, днес Кесалтенанго.

„Срещу крепостта“ — днес Момостенанго.

„Бъзът“ — днес Санта Мария Чикимула, недалеч от Санта Крус в Киче.

Брегът Петатаюб (Petatayub) очевидно е Тихоокеанското крайбрежие, където днес съществува гватемалското селище Аютла, до границата с Мексико.

Ахау-галелът бил предводителят на дома на нахаибовци, ахцик-уйнакът бил водител на дома на ахау- кичеанци.

Чууила, днес Чичикастенанго. Както в ръкописа „Истории за произхода на индианците“, така и в „Актовете на дома Ишкуин-Нихаиб“, жителите на това селище са наричани ах-ууила.

Понастоящем Кабрикан, селище в департамента Кесалтенанго.

Панака, днес Сакуалпа, селище в департамента Киче.

Сегашното Хоябах.

Днес Сан Андрес Сакабаха.

Сияха или Сиха — древно име на селището, известно днес с името Санта Катарина Щлахуакан.

Тотоникапан.

Кесалтенанго.

Домовете или храмовете на кичеанските богове били разрушени след напускането на града. Камъкът и другите материали, извадени от развалините на Утатлан, послужили за построяване на сградите в Санта Крус, съседния град, основан от испанците. Сред разваините на древната кичеанска столица стоят само останките от жертвоприносилището или храма на Тохил.

Цутуха (Tzutuha) — цветна вода или извор. Кахбаха (Cahbaha) — къща за жертвоприношения или жертвоприносилище. Името на това място има голяма прилика с името на селището, известно днес като Сан Андрес Сакабаха, разположено близо до Санта Крус в Киче.

Според текста кичеанците пазели пълни пости. У мексиканците това било всеобща практика, ала не толкова строга, защото ядели нещо леко веднъж през деня и веднъж през нощта.

Рашон (raxon), или котинга (Cotinga) споделял с кецала — гук (guc), честта да украсява с перата си боговете на владетелите; красивите небесносини пера на рашона били връзвани на възел и тогава се наричали пищох рашон (pixoh raxon) — съшити пера, израз, който Сунига („Кастилско-покончийски речник“), обяснява, като казва, че „перата са преплетени и вързани с много тънък конец, много сръчно, и образуваните гирлянди от тия сини пера използуват в танците си и ги пристягат на слепоочията и челото“.

Тепетъл пул (Tepetl pul) — мексикански думи, означаващи каменен хълм.

Каг-Кикаб (Cag-Quicab) — многоръкият, тълкува Хименес. Може да бъде „огнеръкият“. Кауисимах (Cavizimah) — който се украсява с остри’я като копия или стрели (на науатълски иц, itz), според Хименес. Кикаб и Кауисимах били велики завоеватели, подчинили всички народи от вътрешността на Гватемала, както се разказва обширно в глава X на тази част.

По време на тия владетели, казва Хименес, въстанали какчикелите (покорени преди това от Кикаб).