откарана с линейка в болницата. Оказало се, че има и вътрешни наранявания. А пък кандидатът за смърт, Вилхелми с дървения крак от снощи лежал в ателието, не можел да си поеме дъх, пъшкал, пухтял и усилено си чакал смъртта.

Корнелия беше измъкнала от куфара си няколко чаши, чинии и прибори, беше набавила и нещо за ядене и бе подредила хубаво масата. Имаше дори бяла покривка и букет цветя.

Райтер каза, че вече си тръгва. Само да не забравела: не знае ли някой къде живее младият Лабуде? Ясно беше, че е дошла само за това. Надявала се да научи от съученичката си адреса на Фабиан, а чрез Фабиан — къде е жилището на Лабуде, тъй като прислужниците от Груневалдската вила не могли да й дадат никакви сведения.

— Зная къде живее — каза Фабиан. — Освен това до преди няколко минути той беше оттатък, в моята стая. Но съм обещал да не казвам никому адреса.

— Тук ли беше? — извика скулпторката. — Довиждане!

И побягна.

Корнелия целуна Фабиан и го притегли към масата, за да се възхити на приготовленията и за вечеря.

— Харесва ли ти? — запита тя.

— Великолепно! Много хубаво. Впрочем, моля ти се, бъди така любезна и ми казвай винаги, когато трябва да се възхитя от нещо. С нова рокля ли си тази вечер? Виждал ли съм вече тия обици? Беше ли и вчера косата ти на път по средата? Обикновено не забелязвам каквото ми харесва. Трябва чисто и просто да ми навреш носа в него.

— Ти целият си бил изтъкан от пороци! — извика Корнелия. — Поотделно бих могла да мразя всеки от твоите пороци, но като цяло ги обичам.

Докато вечеряха, тя му каза, че от утре щяла да постъпи на работа. Днес я представили на цял куп колеги — драматурзи, продуценти и директори; и описа необикновената, просторна сграда, пълна до покрива с важни господа, които тичали от съвещание на съвещание и пречели — всякак — на развитието на звуковия филм. Фабиан отложи своето съобщение за по-късно.

Когато привършиха вечерята, тя остави настрана една чиния с два сандвича и каза усмихнато:

— Неприкосновен запас.

— Изчервяваш се! — извика той.

Тя кимна.

— Значи, все пак понякога забелязваш, когато има нещо за възхищение.

Той й предложи да се поразходят малко. Корнелия се облече. Междувременно Фабиан размишляваше как да й съобщи за уволнението си. Но разходката се осуети.

Когато спряха пред входа на къщата, чуха зад себе си покашляне и някакъв непознат господин ги поздрави с „добър вечер“. Беше изобретателят с пелерината.

— Откак ми описахте кушетката си, изгубих за тази вечер всякаква охота към каквито и да било стълбища и тавани — обясни той. — Заобиколих отдалече „Йоркщрасе“ и пристигнах тук. В същност съвестно ми е, че ви безпокоя, нали в края на краищата и вие сте безработен.

— Безработен? — запита Корнелия. — Вярно ли е това?

Старият господин започна многословно да се извинява. Мислел, че младата дама знае.

— Уволниха ме тая заран — каза Фабиан и пусна ръката на Корнелия. — На сбогуване тикнаха в ръката ми двеста и седемдесет марки. След като предплатя наема си, ще ни останат още сто и деветдесет. Ако ми го беше казал някой вчера, щях да му се изсмея.

След като настаниха стареца на кушетката и сложиха до нея настолната лампа, тъй като той искаше да прави изчисления по тайната си машина, двамата му пожелаха „лека нощ“ и отидоха в стаята на Корнелия. Фабиан се върна още веднъж и донесе на госта си няколко сандвича.

— Обещавам ви да не кашлям — прошепна старецът.

— Тук кашлянето е разрешено. Вашият съсед по стая си позволява далеч по-шумни удоволствия, без хазайката ни, госпожа Холфелд — която впрочем по-рано не е била принудена да се занимава с тоя занаят — да падне от ужас от леглото си. Само не зная още как ще уредим въпроса утре сутринта. Хазайката смята своите мебели за очарователни и сериозно ще се разгневи, ако разбере, че някакъв непознат се е установил за цяла нощ на кушетката й. А сега, приятен сън! Утре ще ви събудя рано. Дотогава все ще ми хрумне нещо.

— Лека нощ, млади приятелю — рече старецът и извади от джоба си своите ценни книжа. — И предайте поздрави от мен на госпожица годеницата си.

Корнелия изглеждаше толкова щастлива, че Фабиан се учуди. Само след един час тя се зае да унищожава неприкосновения запас.

— Ах, колко хубав е животът! — рече тя. — Впрочем, какво мислиш за верността?

— Първо преглътни големия залък и после казвай такива големи думи!

Той седеше до нея, беше обгърнал коляното си с ръка и гледаше към проснатото момиче.

— Сега ми се струва, че само чакам случай да засвидетелствувам верността си, а пък до вчера смятах, че вече не съм годен за такова нещо.

— Та това е истинско обяснение в любов — рече тя тихо.

— Ако се разревеш сега, ще те натупам! — каза той.

Тя се изтърколи от леглото и застана пред Фабиан.

Усмихна му се през сълзи.

— Аз рева — промълви тя. — Хайде, изпълни и ти обещанието си.

И се наведе. Той я притегли към себе си.

— Мили, мили! — каза Корнелия. — Не се безпокой за нищичко!

Когато на сутринта Фабиан отиде да събуди изобретателя, той вече бе станал, беше се измил и облякъл, седеше до масата и пресмяташе.

— Добре ли спахте?

Възрастният човек беше в отлично настроение и разтърси ръката му.

— Тази кушетка е създадена само за спане — каза той и помилва кафявото облегало на кушетката тъй, сякаш галеше гърба на кон. — А сега да изчезвам ли?

— Ще ви направя едно предложение — рече Фабиан. — Докато се къпя, хазайката донася закуската в стаята и не бива да ви види тук, иначе ще има скандал. Излезе ли си тя, пак сте ми драг гост. Тогава можете спокойно да останете още няколко часа. Аз във всеки случай ще ви оставя сам, защото трябва да търся работа.

— Няма значение — заяви възрастният човек. — Ще се поровя из книгите ви, стига да нямате нищо против. Но къде да отида, докато се къпете?

— Мислех си, в гардероба — рече Фабиан. — До днес гардеробът като жилище беше привилегия на комедиите, посветени на брачната изневяра. Нека скъсаме с традицията, многоуважаеми гостенино! Харесва ли ви моето предложение?

Изобретателят отвори гардероба, погледна скептично вътре и запита:

— Много дълго ли се къпете?

Фабиан го успокои, отмести встрани втория костюм, с който разполагаше, и покани госта да влезе.

Старецът се загърна в пелерината, сложи си шапката, пъхна чадъра под мишница и се вмъкна в гардероба, чиито дъски заскърцаха пронизително.

— Но ако ме намери тук?

— Тогава от следващото първо число ще си изляза.

Изобретателят се подпря на чадъра си, кимна и каза:

— А сега, марш във ваната!