— Много се тревожа, че ще ме разберете криво.
Фабиан отвори вратата и запали осветлението на стълбите. В същия миг се ядоса — това можеше да го издаде. Но тя не се усъмни, затвори и тръгна пред него. Той я последва. Забавляваше го потайността, с която прекрачваше днес прага на тоя дом. На кой ли етаж живееше тя?
Девойката спря пред вратата на неговата хазайка, вратата на вдовицата Холфедд, и отвори.
В коридора светеше лампа. Две момичета в розови нощнички играеха футбол с един зелен балон. Изплашиха се и се закискаха. Госпожица Батенберг се вцепени на мястото си. В този миг вратата на тоалетната се отвори и в нейната рамка се появи по пижама търговският пътник, господин Трьогер.
— Дръжте по-здраво под ключ харема си — изръмжа Фабиан.
Господин Трьогер се ухили, подкара момичетата към своя сарай и заключи отвътре. Без да се усети, Фабиан сложи ръка върху дръжката на вратата на собствената си стая.
— За бога — прошепна госпожица Батенберг, — там живее някой друг.
— Извинявайте! — рече Фабиан и я последва по коридора в крайната стая.
Остави шапката и палтото си на кушетката, тя прибра своето палто в гардероба.
— Ужасно мизерна дупка — каза усмихнато тя. — И при това осемдесет марки месечно.
— Точно толкова плащам и аз — утеши я той.
— Ах, колко съм доволна! — Тя потриваше ръце тъй, сякаш се намираше пред запалена камина. — Когато съм сама, тоя салон изглежда още по-отвратителен. Много съм ви признателна. Искате ли да видите и ужасните дървета?
Пристъпиха към прозореца.
— Днес дори дърветата изглеждат по-приветливи — установи тя. Обърна се към него и промълви: — Сигурно е тъй, защото иначе ги гледам сама.
Той я притегли внимателно към себе си и я целуна. Тя отвърна на целувката му.
— Сега ще си помислиш, че за това те помолих да дойдеш.
— Разбира се, че си го мисля — отвърна й той. — Но когато го стори, и ти самата още не знаеше, че е тъй.
Тя потърка бузата си в неговата и впери поглед през прозореца.
— Как се казваш в същност? — запита я той.
— Корнелия.
Когато лежаха един до друг в леглото и той галеше нейното лице, затворил очи, за да запомни по този начин чертите й, Фабиан каза с искрена загриженост:
— Спомняш ли си още, че тая вечер седяхме в едно ателие, зад гипсови богини, и че ти ми разправяше как възнамеряваш да накажеш мъжете заради техния егоизъм?
Тя обсипа ръцете му с куп мънички целувки. След това си пое дълбоко дъх и отвърна.
— По начало нищо не се е променило в намеренията ми, наистина нищичко. Но с теб правя едно изключение. Чувствувам се тъй, сякаш те обичам.
Той се надигна. Но тя го притегли отново към себе си.
— Преди малко, когато се прегърнахме, плаках — прошепна му тя.
И като си го припомни, очите й отново се наляха със сълзи. Но при тия сълзи тя се усмихваше и за пръв път от много време насам той се почувствува почти щастлив.
— Плаках, защото те обичам. Но това, че те обичам, си е моя работа, чуваш ли? И изобщо не те засяга. Ще идваш и ще си отиваш, когато искаш. Ще се радвам, когато идваш, и няма да тъжа, когато си тръгваш. Обещавам ти.
Корнелия се премести още по-близо до него и толкова силно притисна тялото си към неговото, че дъхът и на двамата секна.
— Тъй — извика тя, — а сега съм гладна.
Той изкриви лице в такава слисана гримаса, че тя прихна. Обясни му:
— Просто така е: когато обичам някого винаги огладнявам ужасно. Пред глада ми има само една сериозна пречка. Тук нямам нищо за ядене. Откъде можех да зная, че ще огладнея толкова бързо в този ужасен град?
Лежеше по гръб и се усмихваше към тавана на стаята и към гипсовите глави на ангелите. Фабиан стана и каза:
— В такъв случай сме принудени да прибегнем към грабеж.
След тия думи я вдигна от леглото, отвори вратата и издърпа съпротивяващата се Корнелия в коридора. Тя се теглеше, но той я подхвана под мишницата и двамата прекосиха коридора до вратата на Фабиан.
— Ужасно! — вайкаше се тя и се мъчеше да се отскубне.
Но той натисна дръжката и внесе момичето в стаята си. От страх зъбите й тракаха жалостиво. Той светна лампата, поклони се и тържествено заяви:
— Господин доктор Фабиан си позволява да приветствува с добре дошла в неговите покои госпожица доктор Батенберг!
След това се хвърли върху леглото си и от удоволствие захапа възглавницата.
— Не — рече тя зад гърба му, — не е възможно!
Но все пак след това му повярва и почна да играе баварски танц.
Фабиан стана от леглото си да я погледа.
— Не бива да се пляскаш толкова шумно — поясни й сериозно той.
— Баварските танцьори го правят точно така — рече тя и продължи да танцува колкото можеше по- непринудено и по-шумно.
Сетне тръгна с отмерени крачки към масата, седна на един стол, направи движение, сякаш оправяше роклята си, и каза:
— Моля, листа!
Той донесе чиния, вилица, нож и хляб, и салам, и кейк, и докато тя ядеше, изпълняваше ролята на внимателен келнер. След това тя потършува по неговата поличка с книги, пъхна под мишница нещо за четене, подаде му лявата си ръка и величествено заповяда:
— Заведете ме незабавно обратно в моите апартаменти.
Преди да изгасят лампата, уговориха се тя да го събуди на следната утрин. Решиха, че най-резултатно ще бъде, ако го дърпа за ухото, докато се разсъни. А привечер щяха да се срещнат пак в къщи. Който се върнеше пръв, трябваше да драсне с молив до дръжката на вратата си малко кръстче. Искаха по възможност да не позволят на вдовицата Холфелд да забележи нещо.
След това Корнелия загаси лампата. Намести се до него и каза:
— Ела!
Той почна да я милва. Тя притисна главата му между дланите си, приближи устни съвсем близо до ухото му и прошепна:
— Ела! Как беше? Да живее малката разлика!
Дванадесета глава
На следната утрин Фабиан беше в кабинета си четвърт час преди започване на работа. Подсвиркваше с уста и преглеждаше бележките си във връзка с конкурса, който дирекцията очакваше от него.
Съобразно плана за този конкурс, фабриката трябваше да пусне в продажба на дребно сто хиляди много евтини кутии цигари в специална опаковка. Кутиите трябваше да бъдат номерирани и да съдържат цигари от шест различни сорта, без какъвто и да било знак, отпечатан върху тях. Клиентите трябваше да познаят по колко цигари от шестте известни марки на фирмата има в кутията. Всеки, който купеше една от евтините кутии, трябваше след това, ще не ще — ако иска да разреши задачата и да получи някоя от наградите — да купи освен нея и по една кутия от другите шест марки цигари. Така че, ако се намереха сто хиляди заинтересовани, автоматично щяха да се пласират още шестстотин хиляди други кутии, или общо
