Харълд се обърна и видя на прага механизирания „зъл дух“ на косача. Последният вървеше след машината; все още бе гол, а върху показалеца си въртеше бейзболната си шапка. Достигнал границата на лудостта, Харълд забеляза, че и окосмяването на срамните му части напомня тучна зелена трева.
— Не биваше да го правиш, приятелче — укоризнено произнесе мъжът. — „Бог да благослови тревата“ — това ти беше шедьовърът.
— Ало? Ало, Мистър Паркити…
Слушалката се изплъзна от безжизнените пръсти на Харълд, а косачката се насочи към него; раздираше новия килим и бълваше парченца тъкан.
Харълд я загледа като хипнотизиран, докато тя достигна масичката за кафе, преобърна я и превърна единия й крак в трески и стърготини. В този момент той се прекачи през облегалката на стола и заотстъпва към кухнята, като държеше стола пред себе си.
— Няма да ти помогне, миличък — любезно изрече косачът. — Освен това е доста болезнено. По-добре ми дай най-острия си нож, за да приключим веднага с жертвоприношението… ваничката за птици ще свърши работа… а после…
Харълд запрати стола към косачката, която се опитваше да го избегне, докато мъжът отвлича вниманието му, и се хвърли през вратата. Бълвайки кълба дим, косачката с рев заобиколи стола; Харълд отвори с ритник задната врата и се втурна надолу по стълбите — в този миг я чу — подуши я, усети я — беше по петите му.
Косачката нададе вой и се спусна от горното стъпало като скиор, скачащ от трамплин. Харълд се затича по току-що окосената поляна, но тялото му бе натежало от прекалено много изпити бири и следобедни дремки. Чуваше как машината се приближава, ето че е по петите чу… обърна се, сетне краката му се преплетоха и той се просна на земята.
Последното, което видя, бе подобната на ухилена уста решетка на връхлитащата го косачка; машината се засили, във въздуха проблеснаха изцапаните от трева остриета, а под тях съгледа лицето на шишкото, който укоризнено клатеше глава.
— Пълна мистерия! — възкликна лейтенант Гудуин, след като фотографът привърши със снимките. Направи знак на двамата мъже в бели престилки и те повлякоха коша си през поляната. — Преди по-малко от два часа жертвата позвъни в участъка и съобщи, че по поляната се разхожда гол мъж.
— Това отговаря ли на истината? — поинтересува се полицай Кули.
— Да. Един от съседите, някой си Кастонмайер, също ни се обади. Съмняваше се, че това е самият Паркити. Може да е бил прав, Кули.
— Сър?
— Откачил е от жегата — замислено заяви Гудуин и чукна с пръст главата си. — Шизо-шибана- френия.
— Да, сър — почтително произнесе полицаят.
— Къде е останалата част от него? — попита един от мъжете с бели престилки.
— Във ваничката за птици — отговори лейтенантът и се втренчи в небето.
— Във ваничката ли казахте? — повтори мъжът.
— Точно така — съгласи се Гудуин. Кули погледна към ваничката за птици и пребледня като платно.
— Навярно е бил някой сексманиак — заключи лейтенантът.
— Отпечатъци? — задавено попита полицаят.
Гудуин изразително посочи към току-що окосената поляна.
Полицай Кули изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.
Лейтенант Гудуин пъхна ръце в джобовете си, полюшна се на пети и дълбокомислено отбеляза:
— Светът е пълен с откачени. Никога не го забравяй, Кули. Пустите му шизофреници! От лабораторията ми казаха, че някой прегазил Паркити с косачка посред собствения му хол! Можеш ли да си го представиш?
— Не, сър — отговори Кули.
Лейтенантът хвърли поглед към отлично окосената морава и заяви:
— Знаеш ли какво казал един, когато видял чернокос швед? „Това положително е някакъв норвежец — мутант.“
Сетне се отправи към къщата, последван от Кули. Зад тях ароматът на прясно окосена трева изпълваше въздуха.
Информация за текста
© 1975 Стивън Кинг
© 1994 Весела Прошкова, превод от английски
Stephen King
The Lawnmower Man, 1975
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
Стивън Кинг. Понякога те се завръщат (сборник разкази)
Издателска къща „Плеяда“, 1994
Коректор: Росица Варадинова
Художник: Петър Станимиров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9468]
Последна редакция: 2008-11-12 17:30:00
1
Цирцея — според Омировата „Одисея“ — магьосница, живееща на остров Гея, дъщеря на бог Хелиос — Б.пр.
2
Каменни плочи — авторът има предвид Библейската притча за Мойсей, който се изкачил на Синайската планина, за да получи от Бог написаните на две каменни плочи десет заповеди. — Б.пр.
