високата цена на говеждото и несигурното примирие. Нека да говорим за измислените си братовчеди, нали, Фред? Добре, Джорджи.

— Тази година взехме поръчките на Централната болница, а и на приюта за душевно болни заедно с още три мотела.

— Онзи, „Куолити мотър“, на Франклин авеню от вашите ли е?

— Да.

— Отсядал съм там няколко пъти — каза Хари — Чаршафите винаги бяха чисти. Странно, като се замисли човек за това кой му пере чаршафите в мотела…

— Така че годината беше добра. И си помислих, че мога да взема за Ник една пушка и един пистолет. Зная, че винаги е искал да има Магнум 44, чух го веднъж да споменава…

Хари донесе магнума и внимателно го положи върху стъклената витрина. Той го вдигна в ръка. Приятно му бе да усети тежестта на оръжието в ръката си. Внушаваше сериозност. Остави го обратно на витрината.

— Камерата му… — започна Хари. Той се засмя и вдигна ръка:

— Не ме убеждавайте. Вече сте ми го продали. Невежата винаги сам се продава. Колко муниции би трябвало да взема за него?

— Вземете му десет кутии, добре ще е. Братовчед ви винаги може да си купи и още. Цената на пистолета е 289 плюс данъка, но аз ще ви го дам за 280 заедно с мунициите. Какво ще кажете?

— Отлично — каза той, явно доволен. И защото изглежда трябваше да се каже още нещо, добави: — Добре е направен.

— Ако ще ходят в Бока Рио, ще му свърши добра работа.

— А за пушката…

— Какви има той?

Той сви рамене и разпери ръце:

— Съжалявам. Наистина не зная. Две или три обикновени ловджийски и друга, която нарича самозареждаща се…

— Ремингтън? — Хари отправи въпроса толкова бързо, че той се уплаши: чувстваше се все едно гази във вода до кръста и водата внезапно се бе изпарила.

— Така беше, май. Но може и да греша.

— Ремингтън правят най-добрите — каза Хари и кимна, успокоявайки го отново. — До каква сума искате да качите?

— Честно казано, моторът сигурно е струвал четиристотин. Така че бих искал да се кача до петстотин. Най-много шестстотин.

— Вие с братовчед си май наистина се имате.

— Израснахме заедно — каза той искрено — Мисля, че за Ник бих дал и дясната си ръка, ако я поиска.

— Е, нека ви покажа нещо тогава — каза Хари. Извади един ключ от голямата си връзка и отиде до един от стъклените шкафове. Отключи го, качи се на близкия стол и свали отгоре дълга тежка пушка с инкрустиран приклад. — Може и да е малко по-скъпа, отколкото сте готов да дадете, но това е една великолепна пушка.

— Каква е?

— Уедърби 460. Стреля с по-тежки муниции от моите тук. Ще трябва да ви поръчам бройката от Чикаго. Ще дойдат за около седмица. Това е една идеално претеглена пушка. Дуловата енергия на тази красавица е близо 4 тона… това е все едно да удариш нещо с автоцистерна. Ако уцелиш с нея бизон в главата, ще трябва да му вземеш опашката за трофей.

— Не зная — каза той, външно несигурен, макар вече да бе решил, че ще я вземе. — Ник обича трофеите. Това е част от…

— Разбира се — каза Хари, вземайки в ръка пушката и отваряйки камерата. Цевта изглеждаше достатъчно широка, за да побере и пощенски гълъб. — Никой не ходи в Бока Рио заради месото. Затова и братовчед ви гледа да не повреди трофея. А с тази играчка, няма нужда да се преследва раненото животно на 20 км в онези пущинаци, докато то страда, а човек си изпуска вечерята. Тази красавица сама ще му просне вътрешностите след пет метра.

— Колко е?

— Вижте. Тази пушка не е за града. На кого ще трябва подобно щуро противотанково оръдие, когато вече не остана нищо за лов, освен фазаните, а пък и тях ако сготви човек, после ще яде бензинови пари. Цената на дребно е 950, а на едро е 630. Аз ще ви я дам за 700.

— Това прави… общо близо 1000 долара.

— При покупки над 300 долара правим отстъпка 10%. Това сваля на 900. — Хари сви рамене. — Дайте тази пушка на братовчед си, а аз ви гарантирам, че такава той няма. Ако греша, ще си я откупя обратно за 750. И това ще го запиша черно на бяло, защото съм убеден че е така.

— Ще го направите ли?

— На момента. Твърдо. Разбира се, ако е прекалено много за вас, сам решете. Можем да разгледаме и някои други пушки. Но ако наистина е запален по лова, братовчед ви може да има по две от останалите тук.

— Разбирам — лицето му придоби замислено изражение. — Имате ли телефон тук?

— Разбира се. Елате — Хари го заведе в една затрупана от вещи задна стая. Там имаше пейка и очукана маса с разпилени по нея части от оръжия, пружини, течности за чистене, брошури и етикетирани шишета с тръбички в тапите. — Ето телефона.

Той седна, вдигна слушалката и набра номера, докато Хари се върна в магазина, за да прибере магнума в кутията.

— Служба „Информация за времето“ ви благодари за обаждането — каза ведрият глас от записа. — Прехвърчащият сняг днес следобед ще прерасне в лек снеговалеж по-късно тази вечер…

— Мери? — каза той — Обаждам се от магазина, „Оръжейната на Харви“. Да, за Ники. Взех пистолета, за който говорихме, няма проблем. Имаше един във витрината. После, човекът ми показа и една пушка…

..като до утре следобед се очаква да се изясни. Минимални температури тази нощ — между — 1 и 3 градуса, максимални — между 5 и 10. Вероятността валежите да продължат и през нощта…

..така че, какво ще кажеш да правим? — Хари стоеше до вратата зад него; той виждаше сянката му. — Да, зная.

…служба „информация за времето“ ви благодари за обаждането и не пропускайте Боб Рейнълдс и неговата програма „Нюзнлъс 60“ на вашия екран всяка вечер в шест от понеделник до петък с последната прогноза за времето. Дочуване.

— Зная, че не се шегуваш. Зная и, че е много… служба „Информация за времето“ ви благодари за обаждането. Прехвърчащият сняг днес следобед ще прерасне…

— Наистина ли, скъпа?

…Вероятността валежите да продължат и през нощта е 80%, като утре…

— Е, добре — той се обърна на пейката и се ухили на Хари, като завъртя в кръг палеца и показалеца на дясната си ръка. — Той е разбран. Каза, че ще гарантира за това, че Ник няма такава.

…до утре следобед. Минимални температури тази нощ…

— Обичам те, скъпа. Чао — той затвори телефона. По дяволите, Фреди, добре го направи. Наистина, Джордж. Наистина.

— Тя каза, ако реша, че си заслужава, да действам. Това и ще направя.

— Какво ще правите, ако братовчед ви изпрати „Тъндърбърд“? — усмихна се Хари.

— Ще му го върна, без да го разопаковам — отвърна той на усмивката.

Докато излизаха от стаята, Хари запита:

— С чек или кредитна карта?

— „Америкън експрес“, ако може.

— Може и още как.

Той извади картата си. На обратната й страна, върху специалната лепенка бе написано: