страхувало от духа на баща си. Почти се надявало той да се появи. Ако го сторел, то би могло да каже на баща си нещо.

Томас би могъл да каже на баща си, че съжалява.

— ИДВАМ, ПИТЪР! — ухилен крещял Флаг. Миришел на кръв и смърт, очите му били огненочервени. Размахал секирата, тя изсвистяла и последните капки от кръвта се разлетели и се размазали по стената. — СЕГА ИДВАМ! ИДВАМ ЗА ГЛАВАТА ТИ!

Нагоре, все по-нагоре. По-високо и по-високо. Той бил дявол, наумил си убийство. Сто. Сто двайсет и пет…

— По-бързо — задъхано казал Бен на Денис и Нейоми. Температурата отново се понижавала, но те тримата се потели. Част от потта им идвала от напрягане — тримата работели доста усърдно. Но по- голямата част от нея се дължала на страх. Можели да чуят как Флаг крещи. Дори Фриски, която имала смело сърце, изпитвала страх. Била се отдръпнала малко, седяла на задните си лапи и треперела.

— ИДВАМ, МАЛКО ПАЛЕ! — Вече по-близо, гласът му бил по-равен, ехото по- слабо. — ИДВАМ, ЗА ДА НАПРАВЯ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВАШЕ ДА СЪМ НАПРАВИЛ ОТДАВНА!  — Размахвал секирата и двете й остриета свистели.

Този път възелът станал.

Помогнете ми, богове, помислил Питър и още веднъж погледнал назад, откъдето идвал звукът на усилващия се, крещящ глас на Флаг. Богове, помогнете ми сега!

Питър прехвърлил единия си крак през прозореца. Възседнал перваза, сякаш бил седло — единият му крак стъпвал на каменния под в стаята, а другият висял във въздуха. В скута си държал навитото въже и желязната пръчка от леглото. Хвърлил въжето от прозореца и го наблюдавал, докато падало. На половината път надолу се заплело и объркало и Питър загубил доста време да го тръска, както рибар оправя въдицата си, преди то отново да се заспуска свободно.

След това бързо отправил последна молитва, хванал желязната пръчка и я препречил от вътрешната страна на прозореца. Въжето му, завързано в средата й, висяло надолу. Питър прехвърлил навън и другия си крак като се придържал към желязната пръчка за по-сигурно и за миг останал седнал на дъската. После се извил и вече се опирал с корема си на дъската. Краката му висели надолу. Желязната пръчка била здраво закрепена.

Питър пуснал лявата си ръка от пръчката и се хванал с нея за тънкото въже. За миг останал неподвижен, докато се борел със страха си.

След това затворил очи и пуснал пръчката и с дясната си ръка. Вече цялото му тегло било върху въжето. Напълно му се бил поверил. За добро или за зло, животът му зависел изцяло от салфетките. Питър започнал да се спуска.

— ИДВАМ…

Двеста.

— ЗА ГЛАВАТА ТИ…

Двеста и петдесет.

— МОЙ СКЪПИ ПРИНЦЕ!

Двеста седемдесет и пет.

Бен, Денис и Нейоми можели да наблюдават Питър. Тъмна мъжка сянка на фона на закръглената стена на Иглата, високо над главите им, много по-високо, отколкото и най-смелият акробат би се осмелил да се качи.

— По-бързо — почти стенел Бен. — Заради живота на всички ни… Заради неговия живот!

Те още по-пъргаво заразтоварвали количката… но всъщност всичко, което можели да направят, вече било почти свършено.

Флаг препускал нагоре по стъпалата със смъкната качулка и провиснала над восъчното чело права черна коса. Вече бил почти там… почти там!

Вятърът отслабнал, но останал много студен. Духал срещу голите бузи и длани на Питър и ги правел безчувствени. Той бавно, бавно се спускал, придвижвал се предпазливо. Знаел, че ако предпазливостта му го изостави, ще падне. Огромните зидани камъни пред него равномерно се търкаляли нагоре — много скоро започнало да му се струва, че той остава неподвижен, а се движи самата Игла. Не му достигал дъх. Студен сух сняг биел в лицето му. Въжето било тънко и, ако ръцете му измръзнели още малко, той въобще нямало да го усеща.

Докъде бил стигнал?

Не смеел да погледне надолу и да види.

Отделни снопчета нишки над него, сръчно вплетени заедно, както само жена би могла да изтъче черга, били започнали да припукват. Питър не го знаел и така вероятно било по-добре за него. Критичното напрежение почти било достигнато.

— По-бързо, крал Питър! — шептял Денис. Те тримата вече били разтоварили количката. Не им оставало нищо друго, освен да наблюдават. Питър сякаш бил преодолял половината разстояние.

— Толкова е високо — изстенала Нейоми. — Ако падне…

— Ако падне, ще се убие — казал Бен с равен безизразен глас и тримата се умълчали.

Флаг изкачил стъпалата и затичал по коридора, гърдите му свистели, когато си поемал дъх. Пот покривала лицето му. Озъбената му усмивка била ужасна.

Отпуснал огромната секира и дръпнал първото от трите резета на вратата към помещенията на Питър. Дръпнал второто… и спрял. Едва ли щяло да бъде много умно просто да се втурне вътре. Не, никак нямало да е умно. Уловената птичка може би тъкмо в този момент се опитвала да избяга от клетката, но пък можела