печатно издание, а ръкопис, надраскан много небрежно по гърбовете на всякакви парчета хартия, повечето стари кръчмарски сметки. Тук джентълменът намери разказ за чудни приключения. Магьосникът от XVII век беше използвал оскъдните си практически умения, за да се бие с големи и могъщи врагове: битки, които никой човек магьосник не би следвало дори да опитва да води. Той бе написал набързо историята на откъслечните си победи точно преди решителното нашествие на враговете му. Пишейки, авторът явно съзнаваше много добре, че времето му изтича и смъртта е най-доброто, на което може да се надява.
В стаята се стъмваше и старите ръкописни букви върху хартията станаха нечетливи. В библиотеката влязоха двама слуги и под погледа на странния на вид секретар запалиха свещи, дръпнаха завесите на прозорците и изсипаха още въглища в камината. Мистър Сегундус реши, че е време да напомни на мистър Хънифут, че не са обяснили на домакина целта на посещението си.
На излизане от библиотеката мистър Сегундус забеляза нещо, което му се стори странно. До огъня имаше стол, а до стола малка маса. На нея се виждаха кориците и кожената подвързия на много стара книга, ножици и остър, страховит наглед нож, какъвто градинар би използвал за кастрене на клони. Но не личаха страниците на книгата. Може би, каза си мистър Сегундус, домакинът ги е изпратил за подвързване. Старата подвързия обаче изглеждаше здрава — тогава защо мистър Норел би си правил труда да отделя страниците, рискувайки да ги повреди? Това беше работа за опитен книговезец.
Когато отново се настаниха във всекидневната, мистър Хънифут се обърна към домакина:
— Това, което видях днес тук, сър, ме убеди, че вие сте най-подходящият човек, способен да ни помогне. Мистър Сегундус и аз сме на мнение, че съвременните магьосници са на погрешен път: те хабят енергията си за незначителни неща. Съгласен ли сте с това, сър?
— О, несъмнено! — възкликна мистър Норел.
— Въпросът ни е — продължи мистър Хънифут — защо магията е изгубила някогашното си величие в нашата велика държава. Въпросът ни, сър, е защо в Англия вече не се правят магии.
Малките сини очи на мистър Норел се разшириха и заблестяха, устните му се свиха, сякаш той се мъчеше да потисне голяма и скрита радост, която напираше в него. Сякаш, помисли си мистър Сегундус, този човек бе чакал дълго време някой да му зададе такъв въпрос и отдавна имаше готов отговор на него. Мистър Норел каза:
— Не мога да помогна по въпроса ви, сър, защото не го разбирам. Въпросът, който задавате, е погрешен. Магията в Англия не е изчезнала. Самият аз съм доста добър практикуващ магьосник.
2
СТРАННОПРИЕМНИЦА „СТАРАТА ЗВЕЗДА“
Януари-февруари 1807 година
ЩОМ ФАЙТОНЪТ излезе от портите на къщата, мистър Хънифут възкликна:
— Практикуващ магьосник в Англия! При това в Йоркшир! Имахме невероятен късмет! О, мистър Сегундус, на вас трябва да благодарим за това. Вие бяхте буден, докато всички останали спяха. Ако не беше вашето окуражително присъствие, никога нямаше да открием мистър Норел. А не се съмнявам, че самият той никога не би ни потърсил, твърде е необщителен. Не ни разкри подробности за постиженията си в практическата магия — нищо освен простия факт, че е успял. Това, струва ми се, е признак за скромност. Мистър Сегундус, мисля, ще се съгласите, че задачата ни е ясна. На нас, сър, се пада честта да преодолеем природната скромност и неприязън към похвали на мистър Норел и победоносно да го изведем пред по- широка публика!
— Може би — неуверено отвърна мистър Сегундус.
— Не казвам, че ще бъде лесно — продължи мистър Хънифут. — Той е малко затворен и не обича компанията на непознати. Но трябва да разбере, че е редно да сподели с други познанието, което притежава, за благото на народа. Той е джентълмен: съзнава своя дълг и съм убеден, че ще го изпълни. Ах, мистър Сегундус! Заслужавате дълбока благодарност от всички магьосници в страната за това.
Но каквото и да заслужаваше мистър Сегундус, печалният факт е, че магьосниците в Англия са крайно неблагодарно племе. Може би мистър Хънифут и мистър Сегундус бяха направили най-важното откритие в науката за магията от три века насам — и какво от това? В йоркското общество едва ли имаше магьосник, който щом научеше за станалото, нямаше да бъде напълно убеден, че самият той би направил много повече — и следващия вторник, когато Ученото общество на магьосниците от Йорк се събра на извънредно заседание, повечето от членовете му бяха готови да заявят точно това.
В седем часа вечерта във вторник залата на горния етаж на странноприемница „Старата звезда“ в Стоунгейт беше препълнена. Изглежда, новината, донесена от мистър Хънифут и мистър Сегундус, бе привлякла всеки джентълмен в града, който поне веднъж бе надзъртал в книга по магия — а Йорк все още беше по свой начин един от най-магическите градове в Англия; може би само градът на краля — Нюкасъл — можеше да се похвали с повече магьосници.
В залата имаше такова стълпотворение от магьосници, че много от тях трябваше да стоят прави, макар че прислужниците продължаваха да качват по стълбите още столове. Доктор Фокскасъл си намери хубав стол — с висока облегалка, черен, с интересна дърворезба — и този стол (който приличаше повече на трон) в съчетание с червените кадифени завеси зад гърба му и начина, по който седеше с пръсти, сплетени на големия закръглен корем, му придаваха особено величествен вид.
Прислужниците в странноприемницата „Старата звезда“ бяха наклали хубав огън, който да пропъди студа на януарската вечер, и край него бяха насядали някои стари магьосници — от царуването на Джордж II или някъде там, — с крака, загърнати в одеяла, с пожълтели, набръчкани и провиснали като паяжина лица, придружавани от също толкова стари лични слуги с натъпкани по джобовете шишета с лекарства. Мистър Хънифут ги поздрави с думите:
— Как сте, мистър Аптрий? Как е здравето ви, мистър Грейшип? Надявам се, че сте добре, мистър Тънстол? Много се радвам да ви видя тук, господа! Надявам се, че всички сте дошли да споделите радостта ни! Годините на прашно забвение свършиха. Никой не знае по-добре от вас, мистър Аптрий, и от вас, мистър Грейшип, какви години бяха, защото вие сте преживели много от тях. Но сега магията отново ще стане съветник и защитник на Англия! А французите, мистър Тънстол! Какво ли ще кажат французите, когато научат? Изобщо няма да се учудя, ако това ги накара незабавно да се предадат.
Мистър Хънифут имаше още много за казване в същия дух: той беше подготвил реч, в която възнамеряваше да изложи пред всички присъстващи чудните предимства за Британия от това откритие. Но така и не му се удаде възможност да произнесе повече от две-три изречения, защото всеки джентълмен в залата като че ли имаше свое мнение по въпроса, което трябваше тутакси да сподели с всички останали. Доктор Фокскасъл пръв прекъсна мистър Хънифут. Той се обърна към него от внушителния си черен трон с думите:
— Много ми е мъчно, сър, да ви гледам как петните магията — към която знам, че изпитвате искрено уважение — с невъзможни легенди и необуздани измислици. Мистър Сегундус — продължи той, отправяйки поглед към джентълмена, в чието лице виждаше причината за цялото това недоразумение, — не знам какъв е обичаят там, откъдето идвате, но в Йоркшир не се отнасяме с уважение към хората, които градят репутацията си за сметка на спокойствието на другите.
Това успя да каже доктор Фокскасъл, преди думите му да заглъхнат сред шумните и гневни възклицания на поддръжниците на господата Хънифут и Сегундус. Следващият джентълмен, който успя да надвика останалите, изрази учудване, че мистър Хънифут и мистър Сегундус са приели нещата толкова на сериозно. Явно беше, че Норел не е с ума си и не е по-различен от всеки друг луд, който ходи по улицата и крещи като обезумял, че е Кралят Гарван.
Силно въодушевен джентълмен с пясъчноруса коса изказа мнението, че мистър Хънифут и мистър Сегундус е трябвало да настояват Норел тутакси да напусне дома си и да пристигне победоносно с открит файтон (макар че беше месец януари) в Йорк, където пясъчнорусият джентълмен да осее пътя му с листа бръшлян7. Един от най-старите господа край огъня страстно се зае да спори за нещо, но тъй като беше на години, гласът му бе доста слаб, а и в момента никой нямаше желание да разбере какво иска да каже старецът.
В залата стоеше висок чувствителен мъж на име Торп, джентълмен с оскъдни познания по магия, но със степен на здрав разум, рядко срещана сред магьосниците. Той смяташе, че мистър Сегундус заслужава
