семействата им?

Фостър дръпна няколко пъти от пурата.

— Някога бил ли си на море, доктор Пелт? Не? Да си представим за момент, че си тръгнал на околосветско плаване с „Куин Елизабет 2“, да кажем. В един хубав ден се озоваваш в средата на Тихия океан, но как ще разбереш точно къде си? Не знаеш. Знаеш това, което ти казват офицерите. Е, разбира се, ако разбираш малко от астрономия, ще можеш евентуално да изчислиш географската ширина с точност до неколкостотин мили. С добър часовник и малко знания по сферична тригонометрия ще можеш дори да отгатнеш географската дължина пак до неколкостотин мили. Така ли е? Но това е на кораб, от който можеш да гледаш. Тези приятелчета са на подводница. Не се вижда нищичко. И така, ами ако това се върши от офицерите и дори не от всички? Как екипажът ще знае какво става? — Фостър поклати глава. — Няма да знае. Не може. Дори нашите момчета няма да могат, а нашите са обучени много по-добре от техните. Почти всичките им моряци са срочнослужещи, помните нали? В атомната подводница човек е напълно отрязан от външния свят. Никакво радио, освен зашифрованите съобщения, които се получават чрез началник- свръзките. Така, той трябва да е вътре в играта. Също и навигаторът. Те използват инерционна навигационна система като нас. Имаме една тяхна от „Голфа“, който измъкнахме при Хаваите. И там данните са зашифровани. Старшината разчита числата от машината и навигаторът определя положението им по книга. В сухопътните войски на Червената армия картите са секретни документи. Същото е и при подводниците. Редниците и сержантите нямат достъп до тях и не се счита за необходимо те да знаят къде се намират. Това важи в най-голяма степен за ракетните подводници, така ли е?

— Отгоре на всичко тези приятелчета са моряци. Когато си на плаване, имаш работа за вършене и я вършиш. На техните кораби това означава четиринайсет до осемнайсет часа на ден. Всички тези деца са срочнослужещи с елементарно обучение. Те са научени да изпълняват една или две задачи и да изпълняват точно заповеди. Руснаците обучават хората да изпълняват задълженията си като папагали — с колкото се може по-малко мислене. Ето защо при по-големи ремонти офицерите им могат да бъдат видени с инструменти в ръце. Екипажът няма да има нито време, нито желание да пита офицерите какво става. Вършиш си работата и разчиташ, че другите ще свършат своята. Ето за какво е дисциплината на море — почука Фостър пурата си в пепелника. — Да, сър, събират се офицерите, може да не са всичките, и това ще е достатъчно. Много по-лесно е да се съберат на едно място десет или дванадесет дисиденти отколкото сто.

— По-лесно, но едва ли лесно, Дан — възрази генерал Хилтън. — За бога, на борда си те имат поне един политически офицер плюс „слухарите“ на разузнавателните им служби. Наистина ли мислиш, че един партиен труженик ще се съгласи на това?

— Защо не? Ти чу Райън — бунтът на онази фрегата бил ръководен от политически офицер.

— Да, и оттогава цялото това управление е раздрусано — отвърна Хилтън.

— При нас непрекъснато дезертират служители на КГБ и все добри партийни членове — каза Фостър. Мисълта за дезертирала руска подводница явно много му харесваше.

Президентът забеляза всичко това и се обърна към Райън.

— Доктор Райън, успяхте да ме убедите, че сценарият ви е теоретическа възможност. Сега, какво мисли ЦРУ, че трябва да се направи?

— Господин президент, аз съм разузнавателен аналитик, не…

— Зная много добре какъв сте, доктор Райън. Чел съм достатъчно от работите ви. Разбирам, че имате мнение, и искам да го чуя.

Райън дори не погледна Мур.

— Да я пипнем, сър.

— Просто така?

— Не, господин президент, вероятно не. Все пак Рамиус може да изплува до нос Вирджиния след един или два дни и да поиска политическо убежище. Трябва да бъдем готови за такава възможност, сър, и моето мнение е, че трябва да го посрещнем с отворени обятия. — Всички присъстващи кимнаха одобрително. Беше успял да ги привлече на своя страна.

— Слагаш си главата под ножа — забеляза президентът добродушно.

— Сър, поискахте мнението ми. Вероятно няма да бъде така лесно. Онези „Алфа“ и „Виктор“ очевидно бързат към нашите брегове с намерение да създадат бараж или всъщност блокада на атлантическото ни крайбрежие.

— Блокада — промърмори президентът. — Грозна дума.

— Господин съдия — обърна се генерал Хилтън към Мур, — допускам, че ти е хрумнало, че това може да бъде дезинформация, предназначена да разкрие високопоставения източник на тези сведения.

Съдия Мур пусна сънлива усмивка.

— Да, генерале. Ако това е шарлатания, то тя е подготвена дяволски добре. На доктор Райън бе наредено да подготви краткото си изложение, приемайки сведенията за достоверни. Ако не са, отговорността е моя. — „Бог да те поживи, господин съдия“ — каза си Райън, питайки се доколко чист може да е източникът УИЛОУ. — При всички случаи, господа, ние ще трябва да отговорим на тази съветска активност независимо дали анализите ни са точни или не — продължи съдията.

— Имате ли потвърждение, господин съдия? — поиска да знае президентът.

— Да, сър, работим по въпроса.

— Добре. — Президентът седеше изпънат в стола си и Райън забеляза, че гласът му става по- решителен. — Съдията е прав. Ние трябва да реагираме независимо от истинските им намерения. Господа, Съветският флот се е отправил към брега ни. Какъв ще бъде нашият отговор?

Пръв отговори адмирал Фостър.

— Господин президент, в момента флотът ни излиза в морето. Всичко, което може да плава, е вече извън пристанищата или ще бъде до утре вечер. Отзовахме самолетоносачите си от Южния Атлантик и вече предислоцираме ядрените си подводници, за да посрещнем тази заплаха. От тази сутрин започнахме да насищаме въздушното пространство над сухопътните им войски с патрулни самолети Р-ЗС „Орион“, подкрепяни от английските „Нимрод“, действащи от Шотландия. Генерале? — обърна се Фостър към Хилтън.

— В момента наши самолети Е-ЗА от типа АУАКС обикалят над тях заедно с орионите на Дан и се придружават от изтребители Ф-15 „Ийгъл“ на база в Исландия. До петък по това време ще имаме ескадрила от бомбардировачи В-52, действащи от военновъздушната база „Лоринг“ в Мейн. Ще бъдат въоръжени с ракети „въздух-земя“ тип „Харпун“ и ще се въртят над руснаците на смени. Нищо агресивно, нали разбирате? — засмя се Хилтън. — Само ще ги накараме да разберат, че се интересуваме. Ако продължат да се приближават, ще предислоцираме някои тактически авиационни средства на източния бряг и, което ще иска вашето одобрение, можем тихичко да активизираме част от националната гвардия и запаса.

— А колко тихо ще го направиш? — попита Пелт.

— Доктор Пелт, ние разполагаме с редица съединения на националната гвардия, които по план трябва да отлетят като рутинна тренировка от този петък в Нелис, щата Невада. Вместо в Невада ще отидат в Мейн. Базите са достатъчно големи и принадлежат на стратегическото въздушно командване. Напълно са обезпечени.

— Колко самолетоносача са ни подръка? — попита президентът.

— В момента само един, сър. „Кенеди“. Миналата седмица демонтираха една от главните турбини на „Саратога“ и за подмяната й ще е необходим цял месец. „Нимиц“ и „Америка“ сега са в Южния Атлантик. „Америка“ се връща от Индийския океан, а „Нимиц“ тръгва към Тихия. Лош късмет. Можем ли да отзовем самолетоносач от Източно Средиземно море?

— Не — поклати глава президентът. — Тая кипърска история все още пари. Трябва ли наистина? Ако нещо… неприятно се случи, ще можем ли да се справим с наземните им сили само с това, което ни е подръка?

— Да, сър — незабавно отговори генерал Хилтън. — Доктор Райън го каза — Атлантика е наш океан. Само военновъздушните сили ще разполагат с повече от пет хиляди самолета за тази операция и други три или четиристотин от флота. Ако се разгърми, съветският флот бързо ще свърши.

— Разбира се, ние ще се опитаме да го избегнем — промълви президентът. — Тази сутрин изплува първият доклад от пресата. Малко преди обед ни се обади Бъд Уилкинс от „Таймс“. Ако американският народ