— Не те ли е лъгало това сърце никога?

— Никога — отговори капитанът сериозно. — Аз го познавам добре… Ние ще доведем барона, след като сме премахнали от лицето на земята тримачтника. Барон Мак-Лелан ще предизвика маркиз Халифакс на едно отчаяно сражение.

— А кой ще подпали кораба?

— Кой? Кой? Аз! Дано забият всички камбани на Батц!

— Не, капитане. Този път аз ще се проявя.

— А, едно хлапе, но здраво и смело като бретонец.

— Патре — намеси се Хулбрик. — Аз не струвам ли нищо? Ти ми спаси живота и той трябва да ти принадлежи.

— Какви верни другари! — извика развълнуван Каменна глава. — Ако бях жена, бих се разплакал с глас от вълнение. Случаят е благоприятен. Моряците са заети и не биха обърнали внимание на друг моряк, който се качва на кораба. Вярвам, че са ни забравили вече.

— Освен това всички моряци си приличаме — каза малкият Флок. И той се приготви да тръгва.

— Къде отиваш?

— Отивам да запаля злокобния кораб, който причини толкова неприятности и мъка на нашия комендант.

— А ако те хванат?

— Ще ме обесят. Един добър корсар никога не се страхува от смъртта.

— Браво, момче! Ти не си от Батц, но си много смел и аз те поздравявам!

— Нека отида аз, патре. На кораба е брат ми. Заедно с него ще подпалим кораба — заяви Хулбрик.

— Не, момче, ти не си сигурен дали брат ти е на кораба, или е в лагера. Не може да рискуваш… Ще отидем тримата заедно — заключи Каменна глава след кратко мълчание. — Ще видим какво ще стане. Може да ни се усмихне щастието и да откраднем мис Мари. Сега да скрием някъде карабините и мунициите. В този случай не биха ни послужили за нищо. Стига сме бъбрили!

— Време е вече — каза малкият бретонец.

— Да вървим впрочем, да срещнем смело смъртта! Спряха лодката под една висока палма и в момента, когато се готвеха да навлязат във водата, една човешка сянка се изпречи пред тях с пушка в ръка.

— Кои сте вие? — извика им той.

Каменна глава, който винаги беше нащрек, решително отговори на английски:

— Магаре! Не виждаш ли, че сме моряци от кораба и бяхме на лов.

— Паролата!

— Маркиз дьо Халифакс.

Англичанинът отскочи назад и насочи към тях пушката си.

— Какво значи това? — запита Каменна глава. — Да не си пил днес повече джин.

— Вие не знаете паролата и не ще ви пусна да влезете в лагера.

— Тогава ще ни я кажеш.

— Да, като ви забия по един куршум.

— Не виждаш ли, че ние сме трима и че имаме пълна карабина?

— Не ме интересува! — и той се приготви да гръмне.

Каменна глава се хвърли изведнъж на земята и го хвана за краката. Подпомогнат от Хулбрик и Флок, той бързо го обезоръжи.

— Ах, кучета! — ръмжеше падналият, отбранявайки се.

— Стой мирен, ако ти е скъпа кожата! — каза Каменна глава. — Флок, дай ми въжето да вържа добре този господин. Той не ще се противи повече и кълна се във всички камбани на света, че ще го накараме да пее.

Малкият Флок като добър моряк носеше у себе си няколко въжета. Вързаха здраво ръцете и краката на пленника, но това им се видя недостатъчно. Ето защо го занесоха до една малка палма и го привързаха за нея няколко пъти с лиани, които им послужиха като въжета.

— Сега си отвори човката и запей. Преди всичко кажи ни паролата за влизане в лагера и на кораба.

Англичанинът си стисна зъбите и устните, но изведнъж ги отвори, за да извика от болка. С върха на ножа си Каменна глава го беше боднал в ребрата.

— Говори, защото, както виждаш, тук няма кой да те спаси.

— Огън — отговори пленникът със стиснати зъби.

— Тримачтникът повреден ли е, или не?

— Утре сутринта ще поеме пътя към Ню Йорк, за да вземе участие в боя, който се води там.

— И не ме лъжеш, нали?

— Във ваши ръце съм.

— Още едно нещо. Русата мис на кораба ли е?

— Не, в лагера.

— А маркизът?

— Също.

— Внимавай да не си ме излъгал, защото ние пак ще се върнем тук.

— И ще ме убиете?

— Ние сме корсари, не сме убийци. Ако си казал истината, ще те освободим.

След това Каменна глава се замисли.

— Аз се надявах по-лесно да откраднем мис Уентуърд, но…

— Какво ще правим сега? — запита Флок.

— Ще обезвредим кораба. После ще се отправим на север, за да търсим „Гръмотевица“. А сега съблечете този англичанин, който е висок колкото мен, за да му облека дрехите. Аз ще отида сам, а вие останете тук и каквото и да се случи, не се страхувайте!

Той се облече в английската униформа, която като че беше за него скроена.

— Ти отиваш на явна смърт! — извика младежът.

— Не се безпокой за мен! Зная паролата и съм във форма на английски моряк. Никой няма да се усъмни в мен. Стойте тук. Пазете този човек да не избяга и чакайте да се върна.

— Бъди предпазлив, патре — каза немецът.

— Не се страхувайте, след половин час корабът ще започне да гори, куршум на дявола в ушите. Сбогом, приятели… Или по-скоро довиждане.

Слезе от брега и започна да плува под вода, като си показваше от време на време само носа.

Нощта беше толкова тъмна, че едва ли някой можеше да забележи човек в морето. След петминутно плуване Каменна глава достигна до кораба. Отиде в долната част, където бяха дърветата и запали една факла. В това време в далечината се чуха топовни гърмежи. Факлата падна от ръката му.

— Моите топове гърмят! — извика той. — Това е „Гръмотевица“. Той е на разстояние не повече от седем-осем мили.

Изведнъж по кувертата започна да се вдига шум от бързи стъпки и къси заповеди: бързо да бъдат разпънати платната, за да се спуснат всички лодки във водата, за да се приберат хората от брега и да отплуват, преди да се е появил този кораб, който само Каменна глава го позна.

Старият бретонец изръмжа:

— Пристигнал съм твърде късно. Ами ако русата мис загине в огъня? Но аз ще бъда тук и ще я спася. — И той се наведе и взе запалената факла.

В този момент чу пред себе си:

— Кой си ти?

Двама моряци със запалени фенери се приближаваха към него. Той забрави за паролата и че е в английска униформа и хукна да бяга. Двамата моряци бяха обаче по-млади от него и по-бързи. Настигнаха го и му извикаха:

— Предай се!

— Но аз съм войник! — отвърна той.

— Тогава спри се!