впечатлението, че отпечатъците от пръстите, по които е бил заловен, са плод на изключително компетентната детективска работа на Отдел „Убийства“, но не се публикуваха никакви подробности. За Ниро Улф и Арчи Гудуин не се споменаваше нищо. Имаше много нова информация за Флойд Ванс, нова поне за мен. Една бележка изясняваше въпрос, който и аз си бях задавал. През 1944 той е бил малко под трийсет години и неженен. Защо не е бил изпратен в Европа или Азия да помага на няколкото милиона свои сънародници и с познанията си на експерт да допринесе за издигането на обществения имидж на Съединените американски щати? Според „Газет“ и „Нюз“ от сряда, и „Таймс“ от четвъртък, Ванс бил освободен от военна служба поради слаботелесност. От други бележки, макар да не изясняваха нищо, научих повече за него. Например, че винаги е бил само попова лъжичка в големия жабешки гьол на консултантите по връзки с обществеността. Очевидно не беше повлиял особено върху „човешкото достойнство“ в една или друга посока. Когато телефонът позвъни в 6:38 в четвъртък, бях на бюрото си и работех върху документацията на орхидеите, а Улф седеше на неговото с книга, която току-що беше започнал — сигнална бройка на „Бъдещето на Германия“ от Карл Ясперс. Вдигнах слушалката.

— Офисът на Ниро Улф, Арчи…

— Искам да говоря с Улф, Гудуин. Креймър се обажда.

— Привет. — Без да си правя труда да закривам слушалката, аз се обърнах и казах, може би малко по- силно от друг път: — Креймър се обажда! — Улф посегна към телефона, може би малко по-бързо от друг път. Подслушвах разговора.

— Да, мистър Креймър?

— Относно Флойд Ванс. Четохте ли вестниците?

— Да.

— Ще предявим обвинение в предумишлено убийство и надяваме се, ще го докажем в съда. Работим по новия закон и ако не присъства адвокатът му, не го питаме дори дали му се пие вода. Готов съм да ви дам информация, която не сме предоставили на пресата, стига да ми обещаете, че ще я запазите в тайна.

— Това е доста трудно. Информация, която не мога да използвам, няма да ми помогне.

— Съмнявам се дали изобщо бихте могли да я използвате. Ако успеете да го сторите без да я разгласявате, добре.

— Съгласен съм. Имате думата ми.

— За това, което искате, отговорът е отрицателен. Най-малко от година, вероятно по-дълго, все още се ровим в това, Елинър Деново му е нанасяла удари в гърба. Трябва да е била ловка дама. Не можем да установим дали действително е споменавала името му, но през пролетта единствените му двама по- значителни клиенти са го напуснали. Разполагаме с писмени показания, че са се прехвърлили към друга фирма, препоръчана от Елинър Деново. Тези два случая се открояват, но има още няколко и докато се стигне до съд, ще напълним цяла папка. Както са нещата сега, адвокатът сигурно ще пледира за непредумишлено убийство, но ние искаме да докажем, че е предумишлено и сигурно ще успеем. Очевидно тя е решила, според мен преди година и половина, да го съсипе професионално и се е справила отлично. Вие сте го разпитвали. Измъкнахте ли нещо от него по въпроса?

— Не.

— Предполагам, че не укривате информация?

— Сарказмът не е най-силната ви страна, мистър Креймър.

— Точно затова никога не си служа с него. Съмнявам се дали може да използвате това, което ще ви кажа. Разполагаме с мотив за убийството, който ни е предостатъчен, а когато следствието приключи, ще звучи още по-убедително. Обаче нейният мотив да го съсипе е ваш проблем, не мой. Може да е решила да си отмъсти за нещо, случило се през 1944 — все едно, радвам се, че не се налага ние да се ровим толкова дълбоко. Ако искате да опитате, моля. Но Гудуин не може да ви го доведе за още една вечер на онова кресло. Човекът е възпрепятстван.

— Така е. Надявах се, че ще науча нещо полезно и явно се налага да приема поражението си. Но съм ви признателен. Искрено признателен.

— Повтаряйте си дълго тези думи — каза Креймър и затвори. Улф пое дълбоко дъх и ъгълчето на устните му се повдигна с почти четвърт инч. Погледна ме и каза:

— Задоволително.

— Задоволително? Идеално! Направо прекрасно! Да напиша ли чек за двайсет бона на мис Деново?

— Недей засега. Може да се наложи по-късно. — Той погледна часовника. — Обади се на мистър Джарет. Аз ще говоря.

Повдигна въпросително вежди.

— Баща или син?

— Мистър Сайръс М. Джарет.

Кимнах.

— Обикновено изпълнявам добре поръчките ви, но този път се нуждая от по-точни инструкции. Досегашният резултат в състезанието да стигна до Сайръс М. Джарет по телефона е две на нула за него. Мисля, че пак ще попадна на едно лице, наречено Оскар.

— Аз ще говоря с Оскар.

Погледнах го учудено, взех телефона и набрах код 914 и номера. Улф вече беше вдигнал слушалката и трябваше само да натисна бутона, за да му прехвърля линията, но останах на телефона. След четири сигнала прозвуча незабравимият глас:

— Домът на мистър Джарет.

— Казвам се Ниро Улф. Обаждам се от Ню Йорк. Желая да говоря с мистър Джарет. Предайте му… Не ме прекъсвайте! Предайте му, че желая да разговарям с него относно Флойд Ванс. Повторете името.

— Мистър Джарет вечеря…

— Казах ви да повторите името! Флойд Ванс!

— Флойд Ванс.

— Добре. Мистър Джарет ще ви чуе. Той не яде с ушите си. Кажете му, че трябва незабавно да разговарям с него относно Флойд Ванс. Разбрахте ли името?

— Да, сър.

— Няма да затварям и не ме карайте да чакам.

Сигурно бях спрял да дишам. Това беше гигантски блъф и не бих се обзаложил за успеха му. Твърде много беше поставено на карта. Значи очевидната стъпка беше да се опита да изтегли евентуална кента. Не само че беше възможно Джарет и Флойд Ванс да не са свързани и да съществува друго обяснение за чековете, изпращани от Джарет, но беше допустимо той изобщо да не е чувал за Флойд Ванс. Може би просто след малко Оскар — да приемем, че наистина се казваше Оскар — щеше да затвори телефона.

Това обаче не стана. От напрежение пропуснах да засека времето, но ми се стори, че изминаха около три часа. Искам да кажа три минути.

— Прекъснахте вечерята ми.

Кимнах на Улф — сега той беше наред.

— Мистър Джарет?

 — Да.

— Казвам се Ниро Улф. Не обичам да прекъсвам вечерята на никого, но е спешно. Трябва да взема неотложно решение. Току-що разговарях е полицейския служител, който ръководи разследването по убийството на Елинър Деново и мога да ви кажа поверително, че ние с мистър Арчи Гудуин, който два пъти се срещна с вас, сме причината за арестуването на Флойд Ванс като извършител на това престъпление. За да подкрепи обвинението в предумишлено убийство, полицията търси мотива и пределно ясно е, че ще им е полезно да научат името ви, за да могат да ви разпитат за връзката на Флойд Ванс с Елинър Деново преди двайсет и три години. Това неизбежно би довело до явяването ви като свидетел по делото на Флойд Ванс и аз се колебая дали да поема отговорността да подложа човек с вашето положение на такова изпитание. Преди да им съобщя името ви, бих искал да обсъдя ситуацията с вас. Ще ви — чакам в моя офис утре сутринта в единайсет.

— Споменахте ли името ми в разговора си с полицейския служител?

— Не.

— Не знам нищо за връзката на Флойд Ванс с Елинър Деново отпреди двайсет и три години.