главата. Имаше гъсти, сключени вежди и уста, доколкото може да се види изпод мустаците, застинала в жестока усмивка и сподобена с остри и бели зъби. Последните се подаваха от устните, чиято червенина издаваше изненадваща жизненост за човек на тези години. Колкото до останалото, ушите му бяха безцветни и заострени в горната си част, брадичката — добре изразена, а страните — хлътнали. Общото впечатление бе това за необичайна посърналост.
Докато под светлината на огъня бях наблюдавал почиващите на коленете му длани, те ми се бяха сторили бели и изтънчени; сега, когато бяха по-близо до мен, си дадох сметка, че са сухи, широки, с въздебели пръсти, завършващи с много дълги нокти. В един момент графът се приближи до мен и ръцете му ме докоснаха; не можах да сдържа потръпването си. Може би се дължеше на гнилия му дъх, но усетих пристъп на повдигане, нещо, което въпреки че се опитах, не успях да скрия. Очевидно графът го забеляза, тъй като се отдръпна с лека усмивка, която разкри още повече дължината на зъбите му и се завърна на мястото си до огнището. Дълго Време запазихме мълчание; погледнах към прозореца и видях да се процеждат първите проблясъци на зората. Странно спокойствие се бе спуснало над всичко, ала като се вслушах, дочух воя на вълците в долината. Очите на графа припламнаха и той прошепна.
— Чуйте ги… децата на нощта. Какъв концерт ни дават!
Предполагам, че изразът на лицето ми го накара да добави:
— О, сър! Вие, обитателите на градовете, не можете да почувствате онова, което чувства ловецът.
После стана и добави:
— Но трябва да сте изморен. Спалнята ви е готова и можете да спите до колкото, часа си искате. Ще отсъствам до късния следобед. Така че лека нощ и приятни сънища.
С любезен поклон ми отвори вратата към осмоъгълното помещение и след като го пресякох, влязох в спалнята си.
Плувам в море от съмнения и догадки. Опасенията и мислите ми витаят около странни неща, които не смея да призная пред собствената си душа. Господ да ме пази, дори и да е само в името на тези, които ме обичат!
„Ще отсъствам известно време. Не ме чакайте. Дракула.“
Закусих обилно, след което се огледах за звънец, с който да съобщя на прислугата, че съм приключил, но не открих такъв. В къщата са налице занемарености, които са странни, още повече като се имат предвид очевидните признаци на благосъстояние, които ме заобикалят. Сервизът е от злато и така красиво изработен, че трябва да струва цяло състояние.
Установих също, че в помещенията липсва каквото и да е огледало и се наложи да потърся из багажа си едно малко огледалце, за да мога да се избръсна и среша. Направи ми впечатление, че до този момент не видях никакъв прислужник, нито пък чух какъвто и да е шум из къщата и околностите, с изключение на воя на вълците. Не знаейки какво да правя и тъй като не се осмелих да огледам замъка без разрешението на графа, потърсих нещо за четене. Тъй че отворих другата врата в стаята и се озовах в нещо като библиотека. Опитах се да отворя и още една врата, която видях, но тя се оказа заключена.
С огромно удоволствие открих, че рафтовете са пълни с английски книги, а освен това и с подвързани течения на списания и вестници. Бях започнал да разлиствам книгите, когато вратата се отвори и влезе графът.
— Радвам се, че сте намерили пътя до тук — каза той. Тези книги ми бяха приятели дълги години и чрез тях заобичах Англия. Но съжалявам, че зная езика ви единствено посредством тях. Считате ли, приятелю, че го говоря както трябва?
— Разбира се, графе! Вие говорите английски по съвършен начин.
— Благодаря ви за ласкателните слова, но подозирам, че ми трябва още много. Давам си сметка, че когато бъда в Лондон, не ще има никой, който да не разбере, че съм чужденец. А това не ми допада. Тук съм владетел и всички ме познават; аз съм господарят. Но човек далеч от страната си е чужденец; хората не го познават и го пренебрегват. Бих искал там да съм като всички останали и никой, чувайки ме да говоря, да не казва: „Ха! Този е чужденец!“ Вие не сте дошъл при мен само като представител на приятеля ми Питър Хоукинс от Екситър, за да ме осведомите относно новопридобитото ми владение в Лондон. Надявам се, че ще останете за известно време, та да мога чрез разговори с вас да усвоя тънкостите на английското произношение; ще ви помоля също да поправяте всяка допусната от мен грешка в това отношение. Съжалявам, че днес липсвах толкова дълго, но вярвам, че ще простите на човек, който има толкова важни неща за уреждане.
Дадох му уверение, че може да разчита на добрата ми воля и го попитах, дали бих могъл да идвам винаги, когато си поискам, в стаята, където се намирахме. Графът отговори утвърдително, като добави обаче, че никога не бива да се опитвам да влизам в заключените стаи; извън това, движението ми из замъка било свободно.
— Намираме се в Трансилвания, а Трансилвания не е Англия — каза той. — Нашите обичаи не са вашите и ще се сблъскате с множество странни неща. Но сега ми разкажете за Лондон и за къщата, която сте ми закупили там.
След като се извиних за своето нехайство, отидох в стаята си, за да потърся в багажа документите. Докато ги подреждах, до мен достигна звън на съдини и когато се завърнах в трапезарията, видях, че масата е постлана, а свещникът — запален. Беше вече осветена и библиотеката, където намерих графа излегнат на един диван. Зададе ми серия въпроси за къщата и околностите и аз установих, че предварително се е осведомил за много неща, та знаеше повече и от мен. Когато му отбелязах това обстоятелство, той отвърна:
— Нима не трябваше да го направя, приятелю? Там ще живея сам и не ще разчитам на помощта на добрия Джонатан Харкър. Той ще се намира далече, вероятно работейки в Екситър с другия ми приятел Питър Хоукинс.
След като приключихме с деловите подробности, ме попита как съм намерил такова подходящо за него място. Обясних му, че се касае за огромна каменна сграда със старинен строеж, обградена от висок зид и занемарена от дълги години; че портите са от дъб, обкован с разядено от ръждата желязо; че домът се нарича „Карфакс“ и се намира в Пърфлийт.
— Радвам се, че всичко е толкова голямо и старо — изрече. — Аз също принадлежа към старинен род и да живея в нова къща ще бъде смъртоносно за мен. Вече не съм млад и след много години скръб по мъртъвци сърцето ми се затвори за радостта. Обичам сенките и самотата. А стените на замъка ми вече са полурухнали и вятърът започва да прониква вътре.
Тъжният му тон някак си не съответстваше на вида му, тъй като неговото грозно лице придаваше на усмивката му нещо лукаво-сатанинско.
После се оттегли с извинение, а аз заразглеждах книгите му. Едната се оказа атлас; като я взех, се отвори точно на картата на Англия, така, като че ли е била много пъти разглеждана. Забелязах, че бяха нанасяни знаци по някои местности в близост до Лондон, край източната му част, където се намираше новопридобитото обиталище на графа. Бяха набелязани също Екситър и Уитби по Йоркширското крайбрежие. Измина близо един час преди графът да дойде, и да ми извести, че вечерята е готова. И този път се извини, казвайки, че се е нахранил по-рано, докато е бил извън замъка. Седна на мястото, където бе седял и миналата нощ, и докато се хранех, се впусна в разговор с мен. След като вечерях, запалих една пура, а той неуморимо, час след час ме отрупваше с въпроси на най-различни теми. Не ми се спеше, но ми стана малко студено при първите проблясъци на зората. Чувайки кукуригането на петлите, граф Дракула се изправи.
— Ето че вече се разсъмна! Каква нелюбезност от моя страна да ви държа буден толкова часове наред! Трябва да направите разказите си за Англия по-малко интересни, та да не забравям, че времето лети.
И с учтив поклон напусна стаята.
