Изненадата ти зад оная завеса не е била по-голяма от изненадата, която преживяхме веднаж, когато индийският посланик смъкна копринената кърпа от златния кафез, който господарят му, великият цар, ни беше изпратил, и за пръв път видяхме птицата папагал с нейните зелени пера и рубинена огърлица и я чухме да казва: „Здравей, цезаре, Баща на Отечеството!“ Учуди ни не фразата, защото всяко едва сричащо детенце може да я изрече, а това, че птицата я каза. Единствено глупакът би могъл да възхвалява папагала за остроумието му да се обърне към теб с подобаващи думи, защото сам той не познава значението им. Славата се полага на оня, който с невероятно търпение е обучил птицата да повтаря фразата, защото, както знаеш, в други случаи тя може да каже и други неща; но в един общ разговор папагалът дрънка същински глупости и ние се принуждаваме да закриваме кафеза, за да млъкне. Същото е и с Клавдий, макар да е обидно за папагала, безспорно красива птица, да сравняваме внука ми с него: онова, което си чул, е било без съмнение заучено наизуст. В края на краищата „Римските завоевания в Германия“ е много важен въпрос и нищо чудно Атенодор да го е накарал да заучи няколко такива неща. Повярвай, не искам да кажа, че не би ми било приятно, ако наистина е податлив на обучение: много ми е драго. Това значи например, че ще успеем да го подготвим за сватбената му церемония. Но предложението ти да се храни с нас е твърде странно. Не желая да се храня в едни стая с това същество: заболява ме стомахът.

Що се отнася до доказателствата за умствените му способности, прецени ги сам. Като дете Германик се закле пред умиращия си баща да обича и пази своето малко братче: познаваш душевното благородство на Германик, знаеш, че за да не измени на своя свят обет, той е в състояние да представи по най-благовиден начин умствените способности на брат си с надеждата един ден те наистина да се развият. Също тъй ясно е защо Атенодор и Сулпиций твърдят, че бил поправим: плаща им се прескъпо да го учат, а службата им дава възможност да се навъртат из двореца и да се надуват, че са ти лични съветници. Колкото до Постум, вече от няколко месеца ти се оплаквам, знаеш, че просто не мога да разбера този младеж. Смъртта постъпи несправедливо, отнемайки и двамата му по-надарени братя и оставяйки ни само него. Той обича да спори с по-възрастните тогава, когато спори е безпочвен, защото фактите са неоспорими, просто само за да ни нервира и да изтъкне собственото си значение като твой единствен оцелял внук. Защитата му на Клавдий е още едно доказателство. Оня ден направо ме обиди, когато подхвърлих, че Сулпиций само си пилее времето в обучаване на момчето: заяви ми, че според него Клавдий бил много по-умен от повечето си близки роднини — с което, предполагам, имаше пред вид и мене. Но Постум е друг проблем. Засега разискваме Клавдий; и аз не мога, повтарям, да го оставя да се храни с мен по физически причини, които, надявам се, ще уважиш.

Както ме посъветва, разисквах с Тиберий какво да правим с младежа Клавдий сега, когато се организират игрите в чест на Марс. Вече е пълнолетен, а и понеже дадохме свободното място в колегията на жреците на Марс, повече не можем да отлагаме решението си относно неговото бъдеще — разбрахме се по това, нали? Ако е достатъчно здрав телом и духом, за да бъде достоен член на рода — смятам, че е така, иначе не бих осиновил и Тиберий, и Германик и не бих го оставил него за глава на старшия клон от рода на Клавдиите, — то тогава очевидно трябва да се погрижим за него и да му дадем същите възможности за развитие, каквито даваме на Германик. Признавам, все още може би греша — напоследък той не се развива кой знае как. Но ако решим, че въпреки всичко телесните му недъзи са свързани и с умствени недостатъци, не бива да оставяме злонамерените хора да се присмиват и на него, и на нас. Повтарям, трябва веднъж завинаги да вземем бързо решение относно момчето — защото иначе ще имаме вечни тревоги, ако ще трябва при всеки изникнал случай наново да решаваме дали е способен да поеме онези обществени задължения, които подобават на произхода му.

И тъй, неотложният въпрос сега е какво да правим е него на тези игри. Не бих възразил да го назначим разпоредител в жреческата трапезария, но при категоричното условие да предостави всичко на шурея си, младия Плавций Силван, и прави само онова, което му се нареди. От това може да научи много и няма причина да се изложи, ако заучи урока си както трябва. Но естествено и дума не може да става да седи заедно с мен в ложата на председателя, до свещената статуя, защото всички в театъра ще гледат нататък и всяка странност в поведението му ще бъде разисквана. Другият проблем е какво да правим с него на Латинските празненства. Германик ще отиде на Албанската планина заедно с консулите да участвува в жертвоприношението и Клавдий желаел, доколкото разбрах, да иде с него. Но и тук не съм сигурен можем ли да смятаме, че не ще се изложи: Германик ще е погълнат от задълженията си и не ще може да се грижи за него през цялото време. Ако ли отиде, всички ще искат да знаят какво дири той там; ще се питат защо, докато траят тържествата и магистратите отсъствуват, не сме го назначили и градоначалник на Рим — почетна длъжност, с която, ако помниш, удостоихме последователно Гай, Луций, Германик, младия Тиберий и Постум още щом навършиха пълнолетие, за да усетят вкуса и отговорностите на властта. Най-добре ще се измъкнем от затруднението, ако го обявим за болен, защото естествено той в никакъв случай не може да бъде градоначалник.

Ако искаш, покажи на Антония писмото ми — не възразявам: увери я, че скоро ще вземем някакво решение за сина й. Съзнавам колко нелепо е за нея да бъде под негова опека.