Като видяла и последния златен предмет, тя благодарила на търговеца и си тръгнала, но щом излязла на палубата, видяла, че корабът се намира далече от брега в открито море и се носел бързо с издути от вятъра платна.
— Ах — викнала тя изплашена, — измамена съм, отвлечена съм и се намирам във властта на някакъв търговец. Предпочитам да умра!
Но царят я уловил за ръката и казал:
— Не съм търговец, а цар. И те отвлякох с хитрост, но го направих от безкрайна любов към тебе. Още първия път, като видях твоя образ на една картина, паднах в безсъзнание на земята.
Като чула тези думи, принцесата от златния палат се успокоила, харесала го и с радост се съгласила да стане негова съпруга.
Но не щеш ли, докато пътували, верният Йоханес, който седял на корабния нос и си свирел весело, видял, че във въздуха към тях се носят три гарвана. Той престанал да свири, за да чуе какво си говорят, защото разбирал птичия език.
Единият казал:
— Знаете ли, той отвежда за своя жена принцесата от златния палат.
— Да — отвърнал вторият, — но тя още не е негова.
Обадил се третият:
— Вече е негова, седи до него в кораба.
Първият казал отново:
— Каква полза от това? Щом слязат на брега, насреща му ще се появи алест жребец и той ще пожелае да го възседне. Но стори ли това, жребецът ще го отнесе и невестата му никога вече няма да го види.
Вторият попитал:
— Не може ли да се спаси?
— О, може! Ако някой друг го изпревари и яхне жребеца, а после извади пищова, който е закачен на седлото, и застреля с него жребеца, то младият цар ще се спаси. Но кой знае това?! А който знае и му каже, ще се вкамени от пръстите на краката до коленете.
Сега вторият рекъл:
— Аз зная нещо повече. Дори да убият жребеца, младият цар пак няма да задържи невестата си. Щом двамата пристигнат в двореца, ще видят там на един поднос мъжка риза, дар от невестата. Ризата ще изглежда изтъкана от злато и сребро, но в действителност е от огън и катран; и щом той я облече, ще изгори.
Третият попитал:
— Не може ли да се спаси?
— О, може! — отвърнал вторият. — Ако някой хване ризата с ръкавици и я хвърли в огъня, младият цар ще се спаси. Но каква полза? Който знае това и му го каже, половината му тяло от коленете до сърцето ще се вкамени.
После третият казал:
— Аз зная нещо повече. Дори да изгорят ризата, младият цар пак няма да задържи невестата си. След сватбата, щом започнат танците младата царица внезапно ще пребледнее и ще падне полумъртва на земята. Ако някой не я вдигне и не изсмуче от дясната й гръд три капки кръв, тя ще умре. Но който знае това и го издаде, цялата му снага от главата до петите ще се вкамени.
След като се разговорили така, гарваните отлетели далеко от кораба. Верният Йоханес разбрал много добре всичко, но от този час нататък бил все мълчалив и тъжен; защото ако премълчал чутото, господарят му щял да загине, а пък ако му кажел, той самият трябвало да се прости с живота. Ала накрая си рекъл:
— Ще спася господаря си, дори самият аз да загина!
Щом слезли на брега, предсказанието на гарвана се сбъднало: появил се великолепен алест жребец.
— Чудесно — рекъл царят, — с него ще отида до двореца.
— Наканил се да го възседне, но верният Йоханес го изпреварил, яхнал жребеца, измъкнал пищова, който бил закачен за седлото и го застрелял. Другите царски слуги, които не обичали много верния Йоханес, викнали:
— Срам и позор, да убие красивото животно, което трябваше да отнесе царя до двореца.
Но царят казал:
— Мълчете и оставете на мира моя верен Йоханес. Кой знае, може да е за добро!
После влезли в двореца. В залата имало поднос с риза, която изглеждала изтъкана от злато и сребро. Приближил се младият цар и посегнал да я вземе, но верният Йоханес го бутнал настрана, грабнал ризата с ръкавици, занесъл я бързо към огнището и я хвърлил в пламъците.
Другите слуги пак почнали да мърморят:
— Гледайте, хвърли в огъня царската риза!
Но младият цар рекъл:
— Кой знае, може да е за добро. Оставете на мира верния ми Йоханес.
Свършила сватбата, почнали танците. Невестата също започнала да танцува, но верният Йоханес бил нащрек и постоянно я гледал в лицето. Изведнъж тя пребледняла и паднала полумъртва на земята. Той бързо изтичал, вдигнал я на ръце, занесъл я в друга стая, положил я на пода и изсмукал три капки кръв от дясната й гръд. В същия миг тя започнала пак да диша и дошла на себе си.
Но младият цар видял всичко и като не знаел защо верният Йоханес постъпил така, разгневил се и викнал:
— Хвърлете го в тъмницата!
На другата сутрин осъдили верния Йоханес на смърт и го завели на бесилката. Но като се изправил там, за да метнат въжето на шията му, той рекъл:
— Всеки осъден на смърт има право, преди да умре, да каже последната си дума. Имам ли и аз това право?
— Да — отвърнал царят, — разрешавам ти, говори!
И верният Йоханес рекъл:
— Осъден съм несправедливо, защото винаги съм ти бил верен.
И разказал как в морето чул разговора на гарваните и трябвало да стори всичко това, за да спаси господаря си.
Тогава царят викнал:
— О, верни мой Йоханес, прости ми, прости ми! Свалете го оттам!
В този момент верният Йоханес паднал безжизнен и се вкаменил.
Дълбока жал обзела царя и царицата.
— Ох, зле се отплатих за такава голяма вярност! — рекъл царят.
Заповядал да вдигнат каменната статуя и да я поставят в спалнята до леглото му. И я поглеждал, плачел и говорел:
— О, верни мой Йоханес, да можех да те съживя!
Минало известно време и царицата родила близнаци, две момченца, които растели добре и радвали родителите си. Веднъж, когато царицата била на църква, а двете деца играели край баща си, той пак погледнал тъжно каменната статуя и въздъхнал:
— О, верни мой Йоханес, да можех да те съживя.
Но ето, че камъкът проговорил и рекъл:
— Да, можеш да ме съживиш, ако пожертваш най-скъпото си нещо, което имаш.
Царят викнал:
— Ще дам за тебе всичко, каквото имам на тоя свят.
Камъкът продължил да говори:
— Аз ще оживея отново, ако ти със собствените си ръце отсечеш главите на двете си деца и ме намажеш с кръвта им.
Изплашил се царят като чул, че трябвало сам да убие любимите си деца, но си спомнил за голямата вярност на Йоханес и за това, че той дал за него живота си. Изтеглил своя меч и отсякъл главите на децата.
