— И аз така си мислех. Е, не точно да подскача — тя е почти на седемдесет — но мислех, че поне ще се зарадва. Вместо това тя каза, че й гоня клиентите.

Лили избърса очите си с кърпичка. Зак започна да се надига, но размисли и се спря навреме. Той скръсти ръце на гърдите си и си каза да не мърда от мястото си.

— Беше заради мъжете, нали разбираш.

— Не, не разбирам. — Трябваше да се досети сам. Всичко свързано с Лили, неизменно трябваше да бъде свързано с мъже рано или късно.

— Ами, всички тези мъже постоянно идваха да купуват разни неща за жените, майките или дъщерите си. Госпожа Уелборн каза, че според нея те нямат нито дъщери, нито майки, а със сигурност нямат толкова много жени в семействата си, че да им трябват всичките тези дрехи, които купуват. Тя каза, че не би имала нищо против увеличения брой на клиентите си но не смятала, че ще остана дълго при нея. И когато съм си тръгнела, мъжете щели да изчезнат.

Лили млъкна и го погледна, сякаш очакваше той да каже нещо. Зак се изправи, отиде зад бюрото и седна на стола.

— Продължавай.

— Тя каза, че всички тези мъже гонели редовните й клиентки. Каза, че те не обичали да виждат как едри, груби мъже пипат с ръце дрехи, които те възнамерявали да носят близо до кожата си. Аз й казах, че според мен тези мъже изглеждат съвсем почтени, но тя ми отговори, че ставало въпрос за принципа. Съгласи се да довърша работата си за деня, но ми каза да не се връщам повече в магазина й.

Зак почувства внезапно желание да посети госпожа Уелборн и да си каже няколко внимателно подбрани думички, но отхвърли тази идея по две причини. Първата беше, че той никога не беше изпитвал желание да защити някоя жена по начина, по който му се искаше да направи това за Лили. Това го объркваше и го караше да се чувства неудобно. Не беше същото като онова, което изпитваше към Джози и останалите. Той винаги бе мразил да гледа как се отнасят зле с жените, но в този случай нещата не се ограничаваха само до това. Зак искаше да навреди на някаква дребна старица само защото беше наранила чувствата на Лили.

На второ място, той не искаше да отиде в магазина, тъй като не беше свикнал да се прави на глупак. Да обиди една стара жена само защото беше уволнила Лили затова, че беше твърде красива, щеше да го накара да изглежда като глупак, при това влюбен.

Въпреки странните чувства, които изпитваше в момента, Зак знаеше, че не е влюбен. Похот — да, но любов — не. Той може и да нямаше голям опит в топлите чувства, но знаеше какво иска да каже на Лили, какво иска да направи с нея и това не бяха неща, които един мъж казваше или вършеше с жена, която иска за своя съпруга.

— Трябвало е да помолиш Бела да ти помогне.

— Госпожа Уелборн е нейна приятелка. Предполагам, че тя смята, че й е направила лоша услуга, като я е убедила да ме вземе на работа.

— Това са глупости. Отиваме при Бела още сега. Изясняването на тази ситуация не би трябвало да ни отнеме повече от няколко минути.

— Оказа се, че е необходимо доста повече време.

— Не съм отказвала да й помогна да си намери друга работа — обясни Бела. — Но трябва да почакаме няколко дни, докато духовете се успокоят.

— За какво говориш? — попита Зак. — Тя е работила там само няколко дни.

Бела направи гримаса, сякаш искаше да каже „Нали ти казах“.

— Тя забавлява мъже.

— Ама ти си… о, я стига — каза Зак, който не можеше да намери точните думи. — Лили си няма представа как се прави това.

— Питай я дали не се отнася със съчувствие към разказите им. Питай я дали не е била виждана на публични места в тяхната компания.

— Не мога да им кажа да не говорят с мен — каза Лили, — особено докато купуват нещо. Що се отнася до това, че са ме виждали с мъже, един младеж ме забеляза, докато обядвах. В момента той има ужасни трудности и аз не можех да му обърна гръб, защото единственото, което искаше от мен, бе да го изслушам.

— Това ще провали репутацията ти — каза Бела.

Зак реши, че почтеният живот не се отразяваше добре на бившата му служителка. Той я бе превърнал в лицемерна пуританка.

— Татко би казал, че човек не трябва да мисли за репутацията си, когато работи за доброто на човечеството.

— Това може и да мине в Салем — каза Зак, — но в Сан Франсиско няма много добри мъже. Можеш да приемеш за даденост, че ако приятелят ти се е запознал с теб на улицата, то той не е един от малкото добри мъже тук.

— Сега, когато се погрижихме за този проблем — каза Зак на Бела, — не виждам защо да не можеш веднага да започнеш да й търсиш нова работа.

— Заради госпожа Уелборн — обясни Бела. — Тя говори на всички, които са склонни да я слушат. След няколко дни те ще са забравили всичко. След това можем да опитаме отново.

— Но аз трябва да си намеря работа! — възрази Лили. — Не мога да оставя Зак да плаща за всичко.

— Не се притеснявай. Ще почакам, докато си в състояние да ми платиш сама — увери я Бела.

— Не мога да приема това — възрази Лили.

— Тогава ще трябва да се върнеш във Вирджиния — намеси се Зак. Той с изненада осъзна, че думите му не звучаха твърде убедително дори за самия него.

— Няма да се върна — каза с леко раздразнение Лили. — Вече ти обясних защо. Иска ми се да спреш да повдигаш този въпрос. Ставаш досаден.

— Досаден, аз!?! — Зак бе чувал да го наричат с най-различни епитети, но никой досега не го бе наричал досаден и не му бе обръщал гръб, сякаш той беше някакво момченце, което се оплаква заради нещо, което не му е било дадено.

— Млъквай, Зак — скастри го Бела, като не си даваше много усилия да прикрие усмивката си.

— Предполагам, че нямам друг избор, освен да те помоля да отложиш плащането, което ти дължа — каза неохотно Лили, — но държа да ми позволиш да ти платя с лихва.

Лили скочи от трамвая на „Калифорния Стрийт“ и тръгна по павирания тротоар. Вече си беше изкълчвала глезена и сега внимаваше това да не се повтори.

Тя не можеше да се умори да гледа картината, която се откриваше към залива, към планините в далечината, към града, който се простираше надолу по хълма и стигаше чак до брега на океана. Въпреки това достатъчно беше само леко да обърне глава, за да види Барбари Коуст, грозната част на Сан Франсиско.

Лили се приближи доста до младата жена, преди да я забележи. Тя спореше с някакъв мъж. Жената изглеждаше уплашена. Мъжът не й правеше нищо, но беше очевидно, че иска от нея да направи нещо, което тя не желаеше. Жената клатеше глава и се опитваше да се отдалечи от него. Той постоянно протягаше ръце към нея, опитваше се да я погали по бузата и да докосне ръката й. Допирът му я караше да се свива и да отскача назад от отвращение и страх.

Лили не знаеше откъде събра смелост да се намеси. Всъщност тя дори не се замисли за това, а просто го направи.

— Ето те и теб, Сюзън — каза тя на вцепененото от изненада момиче. — Мама се чудеше къде си. Време е за вечеря. Татко и момчетата скоро ще се върнат от доковете.

Мъжът се втренчи в Лили, забравил за другото момиче. Онова, което видя в очите му, уплаши Лили.

— Защо не забравиш за семейството си и не дойдеш с мен? — каза той. — Те сигурно не са много