— Тя иска да се омъжи за него?
— Направо изгаря от нетърпение. — Доди изсумтя неодобрително. — Погледни го само. Виждала съм по-добри екземпляри в канавката след силен дъжд. Можеш ли да си го обясниш?
Всъщност Лили можеше да си го обясни. Ако тя обичаше един мъж толкова, че да иска дете от него, сигурно щеше да иска да се омъжи за него. Дори ако той не беше идеален.
— Как се казва? — попита тя.
— Кет Бемис — отвърна с отвращение Доди. — Ти би ли пожелала да се омъжиш за този човек?
Лили нямаше ни най-малко желание да се омъжва за господин Бемис, но виждаше с какво можеше да привлече една жена. Той беше висок, мускулест и млад. Точно в този момент беше ядосан, но изглеждаше повече разгневен отколкото зъл. Вероятно не обичаше да бъде принуждаван да прави нещо, дори ако наистина искаше да го направи.
— Оп-па — каза Доди. — Те отиват в кабинета. Това означава, че Зак е готов да приложи последното убеждение.
— И какво е то? — попита Лили, като си мислеше, че вероятно става дума за оръжие.
— Ще предложи да им заеме достатъчно пари, за да могат да започнат нов живот заедно.
— Че защо ще прави такова нещо? — удиви се Лили. — Защо изобщо се интересува толкова много?
— Не знам. Защо не го питаш? Ако ти даде отговор, ще постигнеш повече от всички нас.
— О, никога не бих направила подобно нещо.
— Защо?
— Мъжете мразят да им задават въпроси, особено когато се отнасят до самите тях.
— Така му се пада. Казах му да не я води тук, че тя ще ни създаде неприятности, но той настоя да й дам работа.
— Зак я е довел тук!
— Да, за бога. Той прибира всяка беззащитна скитничка, която намери на улицата. Половината от момичетата са тук, защото той ги е намерил в момент, в който късметът им е изневерил. Той ги води тук, дава им работа и очаква от мен да ги обуча. Единственото, което иска от тях, е да се държат прилично.
— В какъв смисъл?
— Не знам — отвърна Доди. — Смисълът, изглежда, е различен за всяко момиче. Ако не знаех, че Зак прекарва всяка нощ, играейки хазарт с мошеници, които посещават заведения като неговото, бих се заклела, че в него има душа на проповедник.
Лили не можа да се сдържи да не се разсмее. Ако Доди мислеше, че в Зак има нещо, което дори смътно напомня за проповедник, то тя никога не бе срещала истински проповедник. Той изглеждаше твърде добре, беше твърде очароватен и твърде щастлив. Играеше комар и не си лягаше по цяла нощ. Според баща й той също така правеше и много други неща, но баща й никога не й бе казал какви точно, а само, че със сигурност щяха да го изпратят право в ада.
Лили си помисли, че щеше да бъде срамота един толкова привлекателен мъж да бъде погълнат от царството на дявола. Зак беше нещо повече от това, за което го смятаха Доди и баща й. Един мъж, който помагаше на изпаднали в беда жени, не можеше да бъде чак толкова лош, дори ако спеше по цял ден и правеше бог знае какво през нощта. Той не само се интересуваше от онова, което щеше да се случи с Джози и бебето й, но и се беше подготвил да направи нещо за тях. Как ли щеше да се изненада баща й, ако научеше, че един комарджия се прави на добрия самарянин?
Не, той сигурно нямаше да повярва на това.
Лили обаче го вярваше. Тя не можеше да забрави какво беше направил Зак за нея. Той не я беше искал около себе си, но откакто му бе казала за плановете на баща й да я омъжи за Йезекия, той не бе продумал нито веднъж за връщане във Вирджиния.
Без значение колко близо се намираше Зак до вратите на ада, Лили бе убедена, че той никога нямаше да влезе вътре.
В този момент Лили реши, че е била изпратена в Сан Франсиско, за да спаси душата на Зак Рандолф. Тя прие задачата си с такава тържественост, сякаш й бе дадена лично от архангел Гавраил.
Зак стана от масата изпълнен с отвращение. През последните пет нощи не беше спечелил достатъчно пари, за да си плати вечерята. Дори ако най-големият му враг му беше набирал картите, те едва ли щяха да бъдат толкова лоши.
— Късметът май най-после те напусна, а? — попита го Чет Лий. Той мразеше Зак и не се опитваше да прикрие злорадството в гласа си.
— Така изглежда — отвърна му Зак. Той погледна чиповете, натрупани пред Лий. — Твоят късмет обаче е много добър.
— Да — каза Чет. — Това почти ме кара да мисля, че управляваш почтено заведение. Почти — добави той със саркастична нотка в гласа.
Израженията по лицата на хората, които бяха насядали около масата, станаха мрачни.
— Винаги казваш това, когато губиш — каза Зак. — Сигурен съм, че много скоро ще го кажеш отново. — Той не се усмихна на Чет, защото нямаше настроение да го прави.
— Няма да ми се наложи, докато не започнеш да играеш отново…
Този път Зак се усмихна, но усмивката му беше заплашителна.
— Познавам хората като теб, Чет. Вие не можете да понесете мисълта, че не сте най-добрите. Ти идваш тук само защо то знаеш, че можеш да ме победиш.
— Разбира се, като онзи път в…
— Масата се затваря за тази вечер, господа. Чет ще осребри печалбата си и ще си тръгне.
— Още не съм свършил! — Побеснял, Чет скочи на крака и при това разклати масата. Чипове и карти се разпиляха на пода.
Играта на съседните маси спря и играчите се обърнаха, за да огледат чиповете за хиляди долари, които се търкаляха по пода. Единствено присъствието на Зак възпираше посетителите да скочат от местата си и да започнат да ги събират. Това и двамата огромни биячи, които се появиха изневиделица и хванаха Чет Лий от двете страни.
— Жалък кучи син! — извика Чет. — Ти си твърде голям страхливец, за да се биеш сам.
— Аз си плащам на други да ми изхвърлят боклука — отговори Зак.
На Зак изобщо не му беше хрумвало да забрани на Чет да идва в кръчмата му. Това беше лоша реклама на заведението.
Чет се опита да се измъкне от двамата телохранители! Единият от тях изви ръката зад гърба му и той се умири.
— Той има оръжие — обърна се бодигардът към Зак. — Усещам го.
Зак усети как кръвта му се смразява. Останалата част на залата избледня от погледа му, докато в него останаха само Чет и мъжете до него. Зак не позволяваше да се влиза с оръжие в заведението му. Никой собственик на кръчма не можеше да позволи това, като се имаше предвид колко опасно ставаше, когато се смесеха алкохолът и хазартът.
— Ти май не можеш да спазваш никакви правила, Чет — каза Зак, докато отваряше сакото на Лий. Чет се опита да се възпротиви, но мъжете го задържаха без усилие.
— Вързан е за гърба му — каза биячът.
Те свалиха сакото на Чет. На гърба си той беше прикрепил кобур, който не се виждаше отпред и в който имаше малък пистолет. Зак извади оръжието. То побираше само два патрона, но те бяха достатъчни да убият двама души. И да му съсипят бизнеса.
— Дайте му чиповете, момчета — каза Зак, като хвърли сакото на Чет на собственика му, — и го изпратете до вратата.
— Те са навсякъде по пода — каза един от играчите. — Как ще определим кой колко ще получи?
Зак хвърли един поглед към пода и на лицето му бавно се разля широка усмивка.
— Виж какво направи — каза той на Чет. — Ти така омеси чиповете, че никой не може да каже кои на кого са. Разделете чиповете по равно, момчета.
— Повечето от тях са мои! — възрази Лий.
