Чудноватите гигантски форми на млекопитаещите са съществували доста време и след появата на Човека. Великолепният скелет на имперския мамут, архидискодонт император, показан в естественоисторическия музей на Денвър, е бил намерен заедно с острие на копие. Неандерталският човек прилежно е подреждал с неясна религиозна цел черепите на урсус спелеус, голямата пещерна мечка. Дори невероятният глиптодонт, едно твърдочерупчесто млекопитаещо с формата и размерите на един фолксваген, се е влачил из пампасите на Южна Америка само преди десет хиляди години, достатъчно късно, за да го зърнат войнствените кафяволики прадеди на хилавите царе на инките. Знае ли някой кои са били свидетелите на политналия като хала стокоцерос, четирирогата антилопа? Или на синдиоцероса, еленоподобното тревопасно с два чифта рога, единият от които е растял на носа му? Или на оксидактила, жирафата-камила? Или на дафенодонта, мечокучето? Или на дицератериума, малкия носорог? Или динохиуса, огромната свиня? За кой ли път в летописите на тези същества Сейпърс откриваше мистериозни изчезвания, необясними сбогувания. „Към края на плиоцена всички американски носорози вече са били или измрели, или са се оттеглили в други части на света.“ „След като семейството на конете се е развивало така добре в пределите на Северна Америка… трудно е да се обясни тяхното изчезване от нашето полукълбо.“

Сейпърс огледа апартамента си. Установи със задоволство, че в него няма нито едно живо същество освен него. Никакви домашни животни, никакви растения. А хлебарките ги убиваше. За него това място предлагаше протерозоична чистота. Тук дишаше леко.

Телефонът иззвъня. Беше майка му.

— Как си? — запита той и получи подробен отговор: болки в гърдите, невралгия, плитко дишане, изтръпване на крайниците. — Какво мога да направя?

— Да не си ми повече умствено бреме! — меко отвърна жената с несвойствена, помисли си той, за такъв грохнал човек енергичност. — Върни се при семейството си. Бъди добро момче!

— Та аз съм добро момче — прекъсна я той. — Седя си в стаята и чета.

Едно време подобно поведение щеше да я зарадва. Но сега не стана така. Тя въздъхна като Маркман за юнтатера и леко смени темата.

— Ако ненадейно умра — поде тя, — веднага да дойдеш и да пазиш антиките! Тук при нас стават ужасни неща. Когато мисис Питърсън си отиде, набутаха задницата на камиона направо във вратата. Дъщеря й си идва със самолета от Омаха и намира къщата празна. Всичкия порцелан заедно с ъгловия бюфет!

— Ти няма да умреш ненадейно — чу се да й казва той. Прозвуча като укор, въпреки че го каза за успокоение.

След кратка пауза тя го попита:

— Ти някога ходиш ли на църква?

— Не толкова често, колкото трябва… — Нямаше готово обяснение.

— Тук всички се молят за теб — рече тя.

— Всички? — Стадата изчезнаха в далечината.

— Снощи и един час сън не ми се събра — продължи майка му, — да мисля за тебе.

— Спри, моля те — настоя Сейпърс.

Когато разговорът свърши, той остана смълчан и умислен. Ние всички, всички ние, живите, сме съвременници на изчезващия кит, на морската крава във Флорида, на бенгалския тигър, на въртящия се жерав.

Усети пристъп на задух. Страниците за изкопаемите млекопитаещи го задушаваха със своите безброй несъвместими и жалки факти. Амебелодонтът, лопатозъбото, открито в Небраска, е притежавало долна челюст шест стъпки дълга, от която са стърчали двата плоски бивни. Затова пък стеномилусът е бил една малка скромна камилчица. Защо главата на коня е удължена? Защото очите му трябва да направят място за основанията на горните кътници, които са с високи корони. Интересно, но дори и еохипусът е имал диастема, разстояние между зъбите. Креодонтите, най-примитивните млекопитаещи месоядни, са се движили върху плоски, широко разкрачени нозе. Сейпърс трябваше да признае, че в сравнение с котките и кучетата това животно е било доста небрежно конструирано. „Насекомоядните обаче са отбелязали твърде слаб напредък в каквато и да било посока.“ Сейпърс обичаше насекомоядните и затова изпита внезапен пристъп на плодовитост, от който едва не се вдигна от стола; в сърцето си бе скътал техния безформен, безсрамен, страховит архитип. „Нозете и зъбите дават най-много информация за начина, по който е живяло едно изкопаемо млекопитаещо…“ Разбира се, помисли Сейпърс, нали затуй ни болят!

Сканиране: moosehead, 2009

Редакция: Alegria, 2009