нейната вяра в първичната добра основа на човека! На Земята също е изчезнало семейството в неговото едновремешно разбиране, но ние не сме го унищожили, а просто сме го разширили до обсега на цялото общество…

Вир Норин стана безшумно, огледа драпираната с килими и завеси стая, заслуша се в трополенето и хлопането, които се дочуваха от всички краища на събуждащата се къща. Навън се разлая пискливо кученце, изгромоля транспортна кола.

Тъгата все по-силно завладяваше Вир Норин — тя идваше от осъзнаването на задънената улица, от която той, опитният, добре трениран психически пътешественик, не виждаше изход. Неговата привързаност към малката Сю-Те неочаквано и могъщо беше се превърнала в любов, съдържаща толкова силно и толкова нежно съжаление, каквото той никога не беше подозирал в себе си. В него, землянина, за когото беше истинско щастие да се раздава, съжалението неизбежно пораждаше стремеж към безгранична саможертва. Не, той трябва да се посъветва с Родис! Къде ли е Родис?

А Фай Родис беше прекарала тази нощ в обсъждане на проблемите на «кжи». Гзер Бу-Ям дойде още веднъж в Светилището на трите крачки заедно с неколцина приятели. «Кжи» започнаха първото посещение със спор и хвалби за предимствата си пред «джи» и най-вече за много по-голямата свобода във всичките си постъпки. Фай Родис ги срази, като каза, че това е мнима свобода. На тях им позволяват само онова, което не накърнява престижа и икономиката на държавата и не е опасно за «змиеносците», които са оградени от живота на народа със стените на своите привилегии.

— Замислете се малко над вашето понятие за свободата и ще разберете, че тя се състои в правото да вършите долни постъпки. Вашият протест срещу потисничеството се стоварва върху невинни хора, стоящи далеч от каквото и да било участие в тази работа. Владетелите постоянно ви повтарят, че трябва да се защищава народът. «От кого?» — задавали ли сте си този въпрос? Къде са тези мними врагове? Призраци, с чиято помощ ви заставят да жертвувате всичко и, което е най-лошото, подчиняват вашата психика, насочват мислите и чувствата ви по погрешен път.

Гзер Бу-Ям дълго мълча, после започна да разказва на Родис за нечуваното заробване на «кжи».

— Всичко това — каза той — е задраскано от историята и се е запазило само в устните предания.

Родис научи за масовите отравяния, които намалявали броя на населението по волята на властелините, когато изтощените производителни сили на планетата вече нямали нужда от предишното количество работници. И, напротив, за принудителното изкуствено осеменяване на жените през епохите, когато те отказвали да раждат деца, за скорошната смърт, за безстрашни мисионери — лекари и биолози — разпространявали сред тях нужните средства. За трагедията на най-прекрасните и най-здравите момичета, които били подбирани като добитък и затваряни в специални лагери — фабрики за производство на деца.

Опитът да се заменят изцяло хората с автоматични машини завършил с крах, започнала обратната вълна, отново с масов и тежък ръчен труд, тъй като от капиталистическа позиция хората се оказали значително по-евтини от всяка сложна машина. Тези мятания от една посока в друга били наричани мъдра политика на властелините и били изобразявани от учените като верига от непрекъснати успехи в създаването на щастлив живот.

Като историк Родис знаеше закона на Римгол за капиталистическата обществена формация: «Колкото по-бедна е страната или планетата, толкова по- голяма е ножицата в привилегиите и разединеността между отделните слоеве на обществото». Заможността прави хората по-щедри и по-сърдечни, но когато бъдещето не обещава нищо друго освен ниско жизнено равнище, настъпва всеобщо озлобяване.

Учените помагали на властелините във всяко отношение: те изобретявали страшни оръжия, отрови, ерзаци на храната и развлеченията, оплитали народа с хитри думи, изопачавали истината. Оттук идвали вкоренилите се в народа омраза и недоверие към учените, стремежът да бъдат обиждани, бити или направо избивани «джи» като лакеи на потисниците. «Кжи» не разбират езика им, едни и същи думи при тях означават съвсем друго нещо, отколкото при «джи».

— По отношение на езика сами сте си виновни — каза Родис. — У нас на Земята е имало време, когато поради големия брой различни езици и различни нива на културата еднакви думи са притежавали съвсем различно значение. Дори вътре в един език, в различните класи на обществото. И все пак тази огромна трудност е могла да бъде преодоляна след обединяването на земното човечество в едно семейство. От друго трябва да се страхувате: колкото по-ниско е културното равнище, толкова по-силно се отразява прагматичната бедност на всяко словесно понятие, което се раздробява на дребни нюанси, вместо да води до общо разбиране. Например при вас думата «любов» може да означава и нещо светло, и нещо най-отвратително. Борете се за яснота и чистота на думите и вие винаги ще можете да се споразумеете с «джи».

— За какво ще се споразумяваме? Тяхната правда е различна от нашата?

— Дали е така? Правдата на живота се извлича от хилядолетния опит на народа. Но бързите промени на живота при технически развитата цивилизация заплитат пътищата към правдата, правят я колеблива, като на прекалено чувствителни везни, на които не позволяват да се уравновесят. С помощта на точните науки не е могла да бъде намерена една правда, обща за болшинството, защото не са били установени критериите за нейното определение. Тези критерии, или мяра, през известни периоди от развитието на обществото са се оказали по-важни от самата правда. У нас на Земята това е било известно още преди няколко хилядолетия, в древна Елада, Индия, Китай… — Родис се замисли за миг и пак продължи: — Пориви към прозрението отдавна са се срещали в пророчествата на безумци, които интуитивно разбирали цялата огромна важност на мярата. В Апокалипсиса, или Откровението на Йоан — един от основателите на християнската религия, — е написано: «Аз погледнах и видях вран кон и на него ездач с мяра в ръката». Тази мечта за мяра за създаването на истинска правда за човечеството се осъществила след изобретяването на електронните сметачни машини. Появила се възможност да се прецени мъката и радостта за хармония на чувството и дълга. У нас има една огромна организация, която се занимава с това: Академия на мъката и радостта. Тук «джи» заедно с вас трябва да установят мярата и да намерят правдата, за която е необходимо да се борите съвместно, без да ви е страх повече от нищо…

Правдата се покрива с истината, лъжата е породена от страха. Но не бива да държите прекалено много на точността на истините, помнете, че те са субективни. Човек винаги иска да я направи обективна — нея, царицата на всички форми, но тя пред всекиго се появява в различни одежди.

Възпитанието в духа на истината не може да се облече в абстрактни формулировки. Преди всичко това е действен подвиг на всички стъпала на живота. Когато се откажете от злословието, от общуването с предателите на правдата и наситите ума си с добри и чисти мисли, вие ще се сдобиете с лична непобедимост в борбата със злото.

Така с бавно убеждаване, неотклонно и безпристрастно, Фай Родис прокарваше една подир друга нишките от «кжи» към «джи». Останалото довършваха личните контакти. За пръв път «кжи» и «джи» се срещаха като равни в подземията на стария Храм на времето.

Таел бе поразен от пъргавината на ума, от удивителната възприемчивост с ученето и от пълното разбиране на всичко ново на онези, които те бяха свикнали да смятат за тъпа и бездейна част от човечеството. «Кжи» усвояваха новите идеи дори по-бързо от умствено трениралите, но и по-закостенели «джи».

— Защо те не са се стремили към знание, защо развитието им е спряло отдавна? — питаше инженерът Родис.

— Та както се казва, те с нищо не са по-лоши от нас!

— В самата формулировка «тях», «те» се крие най-дълбоката ви грешка. Това са абсолютно същите хора, изкуствено подбрани от вашето общество и обречени да живеят в условията на примитивната борба за съществуване. Късият живот позволява да се развият само най-баналните чувства, «кжи» непрекъснато падат все по-ниско под тежестта на неуредения живот. И в първобитните гори на нашите тропици навлезлите в тях преди десетки хиляди години племена хвърляха всичките си сили само за едно — да оцелеят. Поколение след поколение те се израждали интелектуално, губели творческата си енергия. Дори могъщите степни слонове и гигантските хипопотами от големите реки на Земята в горите се превръщали в пигмейски дребни видове. При вас «гората» е късият живот с перспективата за скорошна смърт в задушната теснотия на пренаселените градове, с лошата храна и неинтересната работа.

— Да, общо взето, «кжи» са само евтини междинни звена за свързване на скъпите машини — каза Таел. — Те са лишени от майсторството, от радостта, че създават. Машината прави всичко по-добре, по-бързо, а ти само и? «слугуваш», както се изразява Гзер Бу-Ям. Аз се опитах да им обясня, че когато работи зле който и да било от нас, по този начин вреди на беззащитните си братя, родители и деца, а не на омразните потисници! Те си имат предпазни мерки. «Как можете да постъпвате така?» — попитах ги аз и те като че ли ме разбраха.

— И все пак «те» имат предимство пред «вас» — каза Родис. — Вижте от какви ярки фигури се състои компанията на Гзер Бу-Ям! На тях почти нищо не им трябва и в това отношение те са по-свободни. Да можехте да видите как се държеше Гзер Бу-Ям, когато видя по СДФ Евиза Танет! С каква детски наивна и светла радост я гледаше! «Видях я, видях мечтата си още веднъж и сега мога да умра!» — възкликна той. Ето ви го на грубия и прост «кжи»!

Прозвуча тихият сигнал на СДФ и Родис се обади. На екрана се появи Вир Норин и каза:

— Искам да доведа при вас Сю-Те.

— Нея ли?

— Да. За по-безопасно ще дойда в подземието.

— Чакам ви.

Когато видя Фай Родис, Сю-Те въздъхна късо и рязко, сякаш изхлипа. Родис и? подаде двете си ръце, привлече я към себе си, взря се в откритото, вдигнато към нея лице.

— Вие ли сте владетелката на земляните?… Каква съм глупачка, можех да не питам — каза Сю-Те, падайки на колене пред Родис, която се разсмя звънливо и изправи с лекота момичето. Устните на Сю-Те изведнъж се разтрепериха, по страните и? рукнаха едри сълзи. — Кажете му… Той твърди, че не било така и аз не съм го разбирала. За какво съм аз на един земен човек, когато вие сте такива?… Велика Змийо, аз съм жълто птиче Ча-Хик пред жените от Земята!

— Ще му кажа — сериозно отговори Родис, настани я да седне и я хвана за ръката.

Тя дълго мълча, Сю-Те започна да диша развълнувано и Родис сякаш се свести.

— Вие сте чувствителна и умна, Сю-Те, затова аз не мога да имам скрити от вас думи. Вир, скъпи! На вас ви се е паднал, ако в случая можем да говорим за сполука, милионен шанс. Тя не е богиня, но е същество от друг род — фея. Тези малки въплъщения на доброто отдавна са се ползували с особени симпатии в земните приказки.

— Защо с особени? — тихо попита Сю-Те.

— Богинята е героичното начало, покровителката на героя, която почти винаги го води към славна смърт. Феята олицетворява героиката на ежедневния живот, тя е приятелката на мъжа, която му дарява радост, нежност и благородство на постъпките. Това приказно разделение е отразявало мечтите на хората от миналото. И да намериш тук, на Торманс, фея?!

Какво ще правите сега, бедни ми Норин? — попита Родис на земен език.

— Не съм беден! Стига да можех да я взема със себе си, но тя казва, че това било невъзможно.

— Тази мъдра, малка женичка е права.

— Разбирам и се съгласявам. Но е възможен друг, диаметрално противоположен изход…

— Вир! — възкликна Родис. — Но това е Торманс, планетата на мъченията в дълбокото инферно!

Вир Норин неочаквано се разсърди и като същински тормансианин започна да проклина и инферното, и Торманс, и човешката съдба на езика на Ян-Ях,