Жените от Земята, родени артистки, обичаха да си играят на превъплъщаване. Когато променяха облика си, те се пренастройваха в съответствие с приетия образ. Докато пътуваха със звездолета, Ола Дез се превъплъщаваше в маркиза от края на феодалната ера, Нея Холи ставаше лудетина от ЕРС, а Тивиса Хенако — гейша от древна Япония. Мъжете по-малко се увличаха от това поради бедността на въображението си и чисто мъжката си немарливост в изпипването на подробностите.

Родис доста се повъртя пред огледалото, докато прехвърли подходящите видове външност, и се спря на жената от стара Индия — махарани. Облеклото на индийската жена — сарито — подхождаше за случая; и по простотата на изпълнението си, и по това, че никоя друга дреха не се слива толкова много с жената, която я носи. Сарито точно предава настроението и чувствата на жената. То може да се превръща и в непроницаема броня, и просто да се разтапя върху тялото, откривайки всичките му линии.

Родис изкусно се възползува от малкото средства, които имаше на разположение.

Тя настрои СДФ, взе йонен душ, направи си електрически масаж и след това подсили пигментацията на кожата си до цвета на златистокафявия плод тинга. Късата коса, разделена на темето от път и силно стегната на тила, образуваше голям кок. Родис начупи един къс полирана до огледален блясък титанова жица и я превърна в обръчи, които сложи като звънтящи гривни на китките и глезените си. Парче белоснежен плат, украсен със сребърни звезди, се превърна в сари, по-късо, отколкото едновремешните. Сложи си тъмна точка между веждите, поразходи се из стаята, за да пригоди движенията си към костюма. Съжали, че не е взела със себе си красиви обеци.

Оставаше около половин час. Тя се съсредоточи, извика във въображението си бавно плуващите картини на древна Индия…

Весела, малко възбудена, дрънкайки тихо с гривните си, тя влезе в зеления кабинет и разпространи около себе си приятната, едва доловима миризма на здраво тяло, освежено от тонизиращ въздушен поток.

Чойо Чагас стана малко по-припряно от обикновено. Той поздрави Родис насмешливо както винаги, но явно и? се зарадва. Само дълбоко в тесните му очи се криеше обикновената му недоверчива напрегнатост.

Зет Уг и Ген Ши седяха край масата в черните кресла, а до драперията стоеше високият и слаб «змиеносец», който бе повикал Фай Родис. При появяването и? той въздъхна с облекчение и се отпусна на тежкото столче с чудновати крачета. Иззад завесата, която затуляше вътрешната врата, се появи една много висока и стройна жена и уверено се запъти към средата на стаята. По това, как я поздравяваха членовете на Съвета, Фай Родис прецени положението на непознатата в сложната йерархия на Торманс. Тя беше значително по-висока от Родис, с дълги, може би прекалено тънки крака, с атлетически рамене и царствена осанка. Фино и твърдо лице, остри дръпнати очи под правите вежди, висока копа черна коса. Единствено украшение на непознатата бяха обеците и?, всяка от по десет пламтящи с червени светлинки топчета, които хвърляха въздиви отблясъци върху малко хлътналите бузи и широките скули на жената. Рамената и гръдта и? бяха силно разголени. Две тесни лентички се врязваха в нежната кожа и поддържаха роклята. В ежедневния живот на Торманс в никакъв случай не се позволяваше пълно разголване на гръдта. Жена, която откриеше гръдта си дори без да иска, се смяташе за опозорена. Същевременно вечер на жените, кой знае защо, се разрешаваше да се показват едва ли не съвсем голи. Родис още не можеше да проумее тази морална сложнотия.

Фай Родис хареса свирепата красота на непознатата и нейното артистично умение да се показва: всяка къдрица на небрежно сресаната и? коса бе разположена така, че да предизвика определен ефект.

Жената спокойно огледа земната гостенка, едва присвила студените си очи и отворила малко едрата си, добре очертана, злобна уста.

Чойо Чагас изчака няколко секунди, сякаш искаше да остави жените да се разгледат взаимно, а всъщност ги сравняваше безцеремонно.

— Ер Во-Биа, моя приятелка и съветничка в държавните работи — провъзгласи той най-сетне, — а владетелката на земляните е известна на цялата планета.

Приятелката на Чагас се усмихна и вирна гордата си глава, сякаш казваше: «И аз съм известна на цялата планета!»

Тя подаде ръка на Фай Родис, която по обичая на Ян-Ях и? протегна своята. Здравата гореща ръка на жената силно стисна пръстите и?.

— Аз мислех, че пътешествениците из Космоса се обличат другояче — каза тя, без да скрива учудването си от тоалета на Родис.

— През време на пътешествията, разбира се. А в обикновения живот — както ни хрумне.

— И днес тъкмо този тоалет ли ви хрумна? — попита Ер Во-Биа.

— Днес ми се дощя да бъда жена от древните народи на Земята — отговори Родис.

Ер Во-Биа вдигна рамене, сякаш казваше: «Ясни са ми вашите хитрости».

Чойо Чагас настани жените до масата, на която вече бяха сложени пъстри чашки с ароматно ободряващо питие.

Председателят на Съвета на Четиримата беше в добро настроение. Той дори лично подаде на Родис чашката и?.

Фай Родис реши да използува момента. След разговора с Таел и Рифт не и? даваше мира мисълта за лекомислието, с което те бяха се заели да прожектират филми въпреки забраната на олигарсите. Наистина могъщите пришълци от Земята не се страхуваха от властите на Торманс. В тяхната сила се разбиха опитите на властите да попречат на народа да научи за прекрасната си прародина. И в същото време мъдрите диалектици от Земята бяха забравили за другата страна — за онези, на които предаваха забранената информация, карайки ги по този начин да извършват престъпление. Колкото и дивашко да изглеждаше това в очите на хората от комунистическия свят на Земята, жадуващите за знания подлежаха на сериозно наказание. И те, астронавтите, бяха провокирали тази опасност! Оставайки неприкосновени, те изправяха беззащитните хора на Торманс лице срещу лице със страшния апарат на властта, потисничеството, предателството и шпионажа.

— Аз и доите приятели обмислихме постъпките си след моя разговор с вас — тихо започна Родис.

— И? — намръщи се нетърпеливо Чойо Чагас, който, изглежда, не искаше да говори тук по работа.

— И стигнахме до заключението, че не сме били прави. Ние прекратихме предаванията и ви поднасяме извинения.

— Така ли? — учуди се и омекна Чойо Чагас. — Приятна новина. Виждам, че разговорите ни не отиват на вятъра.

— О, не! — възкликна Родис с неподправен ентусиазъм и съвсем искрено, с което достави на властелина още по-голямо удоволствие.

Чойо Чагас попита Родис как върви картината. Тя се учуди само за миг. Другояче не можеше и да бъде. За нейната работа сигурно беше «докладвано» много пъти.

— Въобразявах си, че съм я завършила, но в действителност ще трябва да я преправям. Концепцията е погрешна! За да се намери изход от инферното, трябва преди всичко Мяра, а не Вяра.

— Жалко — равнодушно каза Чагас, — аз разчитах да я видя… тези дни.

Ер Во-Биа изведнъж се изчерви, очите и? светнаха.

Внезапно и безцеремонно в стаята влезе началникът на «лилавите» Янгар. Той се приближи до властелина и тихо започна да му говори нещо. Фай Родис стана, отиде до едно шкафче и взе да се любува на майсторството на старинния рисунък. Чойо Чагас отстрани недоволния Янгар и попита защо се е отдалечила Родис. Властелинът на планетата не обичаше хората да стават без разрешение в негово присъствие.

— Не исках да ви преча. На планетата Ян-Ях всичко е спешно и всичко е поверително.

— Напразно. Нищо важно — недоволно каза Чойо Чагас, докато Янгар се втренчи в земната гостенка, разчитайки да я смути със студения си поглед на съдия и палач.

Чойо Чагас отпрати с рязък жест Янгар, а самият той се подпря на дръжката на креслото по-близо до Родис.

Ер Во-Биа продължаваше да наблюдава Родис изпод вежди и изведнъж не се сдържа и я попита безцеремонно къде и как учат на Земята изкуството да прелъстяват.

— Ако подразбирате умението да се държим и да се харесваме на мъжете във възхитителната игра на взаимното влечение — то от деца. Всяка жена на Земята умее да подчертава в себе си онова, което е оригинално, интересно и красиво. Струва ми се, че «прелъстяването», което имате предвид вие, е нещо друго.

— Това е умението да накараш един мъж да се влюби в теб — каза тормансианката.

— Тогава аз не виждам разлика. Може би това е не само умение, но и вродена способност. Отначало ми се стори, че вие казахте тази дума с осъдителен оттенък, като за нещо лошо.

— Прелъстяването винаги е до известна степен измама, фалш. Аз ви виждам за пръв път, но са ми казвали, че вие не сте такава.

— Всички присъствуващи освен вас ме познават и в други… различни образи.

— И все пак кой е истинският?

— Оня, в който се показвам най-често. Тук, на планетата Ян-Ях, аз нося образа на началничка на земната експедиция, историчка. Но този образ също е непостоянен и след време ще се промени. На Земята аз ще съм друга, съвсем друга! — мечтателно завърши Родис.

Ер Во-Биа поднесе пъстрата чашка до устните си, отпи малко и тихо каза нещо на Зет Уг. Приятелката на Чойо Чагас външно беше по-ефектна от Родис. Писателите и придворните поети на Ян-Ях пишеха, че привлекателността и? действувала като електрически ток. Женската и? същност просто крещеше. Литераторите на Ян-Ях отбелязваха, че тя буди такова страстно желание, че дори вързано животно, когато я види, е способно да разкъса синджира, Ер Во-Биа излъчваше тайнственост. Тя сякаш стоеше на чертата, отвъд която започваше забранената област. Хилядолетия наред тази женска тайна обещаваше значително повече, отколкото даваше, и все пак продължаваше да е привлекателна дори за опитните хора.

Ер Во-Биа се усмихна и внезапно върху младата и? гладка кожа се появиха тънки бръчки, които издадоха, че тази необикновена жена е трябвало да понесе доста изпитания по женския си път.

Независимо от маската на махарани Фай Родис си оставаше същата пряма, открита и безстрашна жена, която беше поразила властелина още от първата им среща. В нейния вътрешен свят очевидно господствуваха равновесието и умението бързо да възстановява покоя в себе си. Качества, които бяха възможни само при изобилие на психологическа здравина и воля. Именно затова, поради контраста с увредената психика на тормансианите, тези нейни блестящи човешки качества — пълната липса на неприязън, подозрителност или самодоволство — все пак не привличаха към нея тормансианите. Неизменна си оставаше пропастта между нея и всички други, това важеше дори за самия Чагас. «Дори и за него, великия и всемогъщия!» — с негодуване признаваше властелинът. Той си припомни един откъс от разговор между инженер Таел и Фай Родис — бяха му докладвали за него на времето. Родис обясняваше на Таел, че на планетата Ян-Ях изцяло липсва един от много важните психологически устои на творческия живот — съзнанието за безкрайността на пространството с неговите недостижими граници и неизброими, още неоткрити от човека светове. Бездънни дълбини на Космоса съществуват дори извън знанието на Великия пръстен и в най-неочаквани комбинации от законите на материалния свят. Инженерът беше и? отговорил, че самата Родис представлява за него въплъщение на тази безграничност и че нейната душа се различава от тяхната психика толкова, колкото безкрайността от затворения и скучен свят на Ян-Ях, главна опора на който е строгата йерархия.