ниво. Ще дойде време и ще разсъждават по друг начин, особено когато им дадем пълна самостоятелност.

— Може би. Какво е мнението ви за флуоритното кълбо, Банърд? Той го хареса. Може и да направим добър избор, ако поръчаме няколко хиляди от тях? Едничката Галактика знае. Те сега са залежала стока и са доста евтини.

— Звучи ми добре.

— Бюрото обаче няма да се съгласи никога. Познавам ги.

— Но тези кълба може да се окажат точно онова, което ни трябва в случая. Цефеанците имат нужда от нещо ново.

— Така ли? Ами тогава ние бихме могли да направим нещо. Ще приложа записките ви от интервюто към доклада си и малко ще наблегна на момента с кълбата. В края на краищата вие сте член на Философското сдружение, защо да нямате влияние върху някои важни особи, чиято дума в Бюрото сигурно има много по- голяма тежест от моята. Разбирате ли…?

— Да — отговори замислен Банърд. — Да.

Вечерята завърши, донесоха виното, задимяха пурите. Оформиха се няколко групи събеседници. Капитанът на търговската флотилия бе в центъра на най-голямата. Кристалнобялата му униформа направо заслепяваше слушателите наоколо.

— Пътуването ни беше направо играчка — заяви той самодоволно. — Преди този полет съм имал под мое командване повече от триста кораба. Но все пак никога не бях превозвал такъв товар. Какво ще кажете за пет хиляди флуоритни кълба в тази пустиня, а? Пустата му Галактика!

— За нехуманоидите — засмя се Лудън Антиох и разтърси рамене. — Надявам се товарът не ви е затруднил.

— Не, никак. Но е обемист. Крехък е и на един кораб не можеха да бъдат натоварени повече от двайсет кълба, според всичките правителствени норми за пакетиране и предпазни мерки. Но парите са си на държавата, нали?

— Това първото ви изпитание с правителствени норми ли е, капитане? — усмихна се криво Замо.

— Велика Галактико, не! — избълва капитанът. — Винаги се опитвам да избягвам такава работа, но понякога не е възможно да не попаднеш в мрежата. Неприятна работа е, това е истината. Бюрокрация! Бумащина! Тя е в състояние да спре развитието ти, да смрази кръвта ти! Тя е един тумор, раков тумор на Галактиката. Аз бих ликвидирал цялата тази сган.

— Не сте прав, капитане — намеси се Антиох. — Не разбирате някои неща.

— Така ли? Тогава, като един от тези бюрократи — усмихна се онзи, — надявам се да ни обясните каква е вашата роля в операцията, администраторе.

— Ами, вижте — Антиох изглеждаше смутен, — правителството е сериозна и сложна институция. Имаме да се грижим за хиляди планети в нашата империя и за милиарди хора. Цялата тази работа без здрава организация е непосилна. Мисля, че в наше време само в Имперската административна служба има около четиристотин милиона хора. За да бъдат координирани техните действия и за да бъдат направлявани техните знания, непременно трябва да съществува така наречената бюрокрация и бумащина, както я наричате. До последното звено, колкото и да ви се струва безумна, тежка, тя е необходима. Всяко парченце хартия обвързва усилията на четиристотин милиона хора. Ако унищожите администрацията, вие унищожавате и империята, а заедно с нея унищожавате и междузвездния мир, ред и цивилизация.

— Хайде де… — реагира капитанът.

— Не казвайте така. Точно това имам предвид — Антиох бе искрено развълнуван. — Правилата и системата на администрацията трябва да са всеобхватни и строги в случай, че има някои некомпетентни официални лица. Понякога се намира един… на вас може и да ви е смешно, но има некомпетентни учени и репортери, и капитани също… Ако има некомпетентни оторизирани лица, може някоя малка неприятност да е неизбежна. Но в най-лошия случай системата сама се грижи за себе си.

— Да — засмя се кисело капитанът. — Ами ако бъде назначен някой кадърен администратор? Той рано или късно попада в жестоката мрежа и няма как — върви надолу към посредствеността.

— Съвсем не е така — отвърна Антиох дружелюбно. — Един способен човек работи по правилата и постига каквото пожелае.

— Как? — запита Банърд.