Мършавият вид на репортера удължаваше и без това високия му ръст. Репутацията на Гюстив Банърд се градеше върху смесица от умения — по-точно две умения, които не винаги се съчетават, независимо от максимите за елементарната етика.

Лудън Антиох го изгледа недоверчиво:

— Няма смисъл да отричам, че сте прав. Но докладът на Научната група бе секретен. Не разбирам как…

— Изтичане на информация — прекъсна го уверено Банърд. — Винаги така става.

— Ами тогава ще трябва да затъкна тази пукнатина. — Антиох явно бе объркан и по розовото му лице се появиха бръчки от напрежение. — Аз не мога да одобря репортажа ви. Всички забележки относно оплакванията на Научната група трябва да станат известни. Разбирате, нали?

— Не. — Банърд бе напълно спокоен. — Важно е и аз имам право според имперската директива. Мисля, че Империята трябва да знае какво става.

— Там е работата, че нищо не става — в тона на Антиох зазвучаха горчиви нотки. — Вашите твърдения са напълно погрешни. Бюрото няма намерение да променя политиката си. Показах ви писмата.

— Мислите, че можете да се изправите срещу Замо, когато е решил да упражни влиянието си? — запита насмешливо новинарът.

— Ще го направя… ако сметна, че е сгрешил.

— Ако! — подчерта невъзмутимо Банърд, а после изведнъж продължи разпалено: — Антиох, Империята има тук нещо изключително, нещо много по-велико от онова, което правителството си представя. Те го унищожават. Те се отнасят към тези същества като към животни.

— Наистина… — подхвана Антиох несигурно.

— Не ми говорете за Цефей 18. Това е зоологическа градина. Това е първокласна зоологическа градина с онези ваши коравосърдечни учени, които разнищват бедните създания там със своите прътове през решетките на клетките. Подхвърляте им късове месо, но ги държите затворени. Знам! От две години пиша за тях. Аз кажи-речи живея с тях.

— Замо казва…

— Замо! — прекъсна го с явно презрение другият.

— Замо казва — продължи с тревожна настойчивост Антиох, — че ние се отнасяме към тях прекалено хуманно.

— По-скоро Замо изобщо не можеш да го отличиш от животните. — Чертите на репортера се изостриха. — Той боготвори науката. Чели ли сте трудовете на Аврелий? — запита съвсем неочаквано накрая той.

— Да — поколеба се Антиох. — Разбирам Императора…

— Императорът е на наша страна. Това е добре… по-добре, отколкото да преследва последното царство.

— Не разбирам накъде биете.

— Тези чужди същества могат да ни научат на много неща. Разбирате ли ме? Не е нещо, което Замо или неговата Научна група може да използва, не става дума за химия или за телепатия. Става дума за начин на живот, за вид мислене. Сред пришълците няма убийства, няма нередности. Какво е направено досега, за да бъде проучена тяхната философия? Или да се установи какъв е проблемът за тяхното социално интегриране?

Антиох се замисляше все по-дълбоко, а пълното му лице започна да се топи:

— Интересни разсъждения. Те ще са от полза за психолозите…

— Няма да са им от полза. Повечето от тях са дърдорковци. Психолозите посочват проблемите, но взимат погрешни решения за преодоляването им. Трябват ни хора като Аврелий. Мъже философи…

— Но вижте, ние не можем да превърнем Цефей 18 в… метафизично поле за науката.

— А защо не? Можем да го направим много лесно.

— Как?

— Забравете вашите тестове, наблюдения. Позволете на пришълците да си направят свое общество, освободено от хора. Дайте им неограничена свобода и оставете на воля да се прояви каквато и да било философия…

— Но това не може да стане от утре — отвърна нервно Антиох.

— А ние можем да започнем от утре.

— Е, аз не мога да ви забраня да направите опит — поде колебливо администраторът и продължи по- уверено: — Вие, обаче, сами ще го провалите, ако публикувате доклада на Научна група 10, ако му дадете гласност от хуманна гледна точка. Учените са могъща сила.

— Философите също.

— Да, но има и по-лесен начин. Няма нужда да се палите. Просто обявете, че Научната група не разрешава своите проблеми. Направете го без да влагате никакви емоции и оставете читателите сами да обмислят вашата гледна точка. Вземете проблема с нивото на раждаемостта например. Там има нещо за вас. След едно поколение нехуманоидите могат и да измрат, няма значение какво предприема науката. Наблегнете на необходимостта от философски подход. Или изберете някаква друга насока. Поразмърдайте мозъка си, де! — Антиох се изправи, усмихнат прекалено любезно: — Но в името на Галактиката, не вдигайте напразно шум.

— Може и да сте прав — Банърд остана като вцепенен и не можа да реагира адекватно.

По-късно прати капсуловано известие до един свой приятел: „Той изобщо не е умен. Объркан е и няма цел в живота си. Със сигурност е пълен невежа в работата си. Но умее да лавира, да се нагажда, ловко избягва затрудненията и по-скоро ще отстъпи, отколкото да поеме риска да срещне решителна съпротива. Може точно това да е ценното му качество. А твоето е в Аврелий.“