феберейци. Той се приближи с широки крачки, разбутвайки тези, които му се пречкаха, влезе под камбаната и вдигна демона за здравия крак. Гадината изглеждаше гротескно мъничка в ръката му.

— Господарю, не ме убивайте! — молеше се изчадието. — Всичко ще разкажа… не ме измъчвайте…

По-късно открих, че демонът — обменната маса, която донесохме от Адската вселена — се състоеше главно от пясък, кал и други подобни. Кой знае защо, имаше голямо съдържание на сяра, нефт и нефтопроизводни — леки въглеводороди. Харди и Грисуълд доста време се мъчиха да ги класифицират и да определят конфигурацията им. Всички вещества бяха избухливи и горливи. Помолих добре да смесят тази запалителна смес със земни вещества, за да избегнем опасността, ако решат да обменят известна част от всичко това. Все пак крайната обменна маса тежеше само няколко килограма. Всички се суетяха, вземайки си за спомен шишенце със синилна киселина, патрони, ножчета за бръснене и други такива глупости. По- късно Барни конструира някаква чудесия, управлявана с фотоелементи, която възпламени обменната маса точно когато напускаше нашата Вселена. Предполагам, че там, където се е материализирала в Ада, са станали големи неприятности.

Разбира се, с връщането на Валерия от копието не остана и следа. Бедно късче плът, надявам се, че са ти позволили да умреш!

Тогава обаче не мислех за тези неща. След като се убедихме, че с дъщеря ни всичко е наред, ние с Джини се хвърлихме в прегръдките си. Първата ни целувка бе съпроводена от такава радостна експлозия, от такова щастие, че никога няма да ги забравим!

— Свободен съм! О, Отче! — и когато намерихме сили отново да се взрем в света наоколо, Сварталф вече си беше само Сварталф.

А в ума ми прозвуча изпълнен с доброта глас:

— Да, за този подвиг Янош Бойаи е удостоен със сан светец и му е позволено да заеме място редом с Бога. Колко се радвам! И колко съм щастлив, приятели, че вие победихте, че Валерия Стивъновна е спасена и че нанесохте поражение на враговете на Всевишния! — и додаде смутено: — Признавам, че имам и егоистично основание да се радвам. Видяното ми подсказа някои възхитителни идеи. Макар че един старателен теоретичен анализ… и обработката им…

Досетих се какво желание има Лобачевски, но се стеснява да го изрече направо, и самият аз му предложих:

— Искате ли да останете тук още известно време?

— Честно казано, да, за няколко дни. После действително трябва да се върна обратно. Чудесно би било да се отдам за известно време на изследвания, превръщайки се в обикновен човек. Това е много любопитно, Стивън Антонович. Ще ми бъде безкрайно интересно да узная на какво съм способен, оказвайки се отново в човешко тяло. — И после прибави бързо: — Но, моля ви, уважаеми приятелю, не смятайте, че това е молба. Вие и вашата жена рискувахте живота си, над вас бе надвиснала опасността да изгубите онова, което за вас означава нещо повече дори от взаимната ви любов… Естествено, че ще искате да отпразнувате забележителната си победа. Повярвайте, никога няма да си позволя да бъда толкова неделикатен…

Погледнах Джини нежно и замислено, после отговорих наум на Лобачевски:

— Разбирам какво имате предвид, Ник. Винаги съм готов да „празнувам“ с моята Джини. Бих искал целият ни живот, всяка секунда от него да се превърне във вечен празник… И да бъде така, докато остареем. Ала вие забравяте, че грешната ни плът е ограничена не само духовно, но и физически. Джини трябва хубавичко да си почине, аз също. Пък и ми се иска да видя как онова, което ще напишете, ще се появи в някое научно издание. Това ще спомогне за нашата популярност.

Ето тъй се случи, макар че през Ада да ни водеше Бойаи, първият отчет за събитията бе публикуван от Лобачевски.

Не твърдя, че целият ни по-нататъшен живот протичаше щастливо и безметежно.

На вас дали би ви харесало да сте забележителности? Вероятно всичко това ви е познато: репортьори, интервюта по магическия кристал, тонове писма всеки ден, статии, ловци на автографи, войнствени пияници, неканени посетители, подмазвачи… По-нататък изброявайте вие. Във фирмата ми дадоха добра длъжност, по-добра, отколкото навярно заслужавах. Джини откри собствена кантора, както отдавна си мечтаеше. А Валерия достигна възрастта, в която момичетата започват да дружат с момчета. Струваше ни се, че приятелят на дъщеря ни не е достоен за нея — всеки родител познава това усещане, всички минават през него. Но аз бях твърде зает с другите ни деца, за да обръщам внимание.

Това е цялата история. Публичната изповед на демона стана причина Църквата на йоанитите да се разпадне. Естествено, останаха някои нейни твърдоглави последователи, но вече не бяха в състояние да вредят. По-късно от нея се отдели реформистко крило начело със стария ми познат Мармидон. Тази обновена църква обяви, че Евангелието на любовта е като всички останали, а вярата им — едно от вероученията. И тъй като в нея нямаше нито гностицизъм, нито таен сатанизъм, не мисля, че Свети Петър или кроткият добряк Свети Йоан са възразили срещу това.

Преди да напусне мозъка ми и да се възнесе на небето, Лобачевски ми демонстрира доказателството на няколко теореми. Аз нищо не схванах, но онези, които разбраха нещичко, твърдят, че с тяхна помощ вълшебството, създадено от Барни в отдавна отминалите страшни времена, сега може да стане два пъти по-ефикасно. Нашият приятел Блестящия нож трябваше доста да се поизпоти, за да подготви почвата за новите научни знания. Но се наложи да действа внимателно, пък и ни предстои още немалко работа. Не бива да се вярва безрезервно на всеки стар чудак, надарен от природата с изключителни способности. И все пак правителството на Съединените щати, пък и не само то, вече знае как може да се влезе в Ада, ако той ни принуди да направим това. Малко вероятно е земната армия да успее да завладее Долния континуум, но поне ще е в състояние да му нанесе предостатъчно щети. И тъй, нямаме причини да се страхуваме от още едно пряко нападение на Врага. Виж, от страна на човека — да… Защото все още има развратени и покварени хора, подложени на изкушение и съблазни, лъжци и предатели. Все пак смятам, че ако запазим честта си неопетнена, а барута си сух, не ще ни се наложи да понесем големи нещастия.

Оглеждайки се назад, често не мога да повярвам, че всичко това се е случило в действителност, че сме минали през тези изпитания и сме се справили с тях — ние, червенокосата вещица, вълкът върколак и високомерният черен котарак. И тогава си спомням, че Врагът няма чувство за хумор. Обратното, убеден съм, че Бог понякога обича да се посмее.

© 1991 Весела Петрова, превод от английски