неприязън без някаква видима причина. Мъжът беше овдовял рано и единственият човек, който означаваше нещо за него, бе дъщеря му Катрина.

— Поразен съм — каза Слоун с престорено учудване, след което се обърна към стената, за да почисти нещо. — Затова ли си тук?

— Да — призна Ерагон с неудоволствие.

— В такъв случай, да ти видя паричките. — Касапинът се обърна и забарабани с пръсти по тезгяха. — Хайде де. Имаш ли пари или не?

— Нямам пари, но…

— Нямаш ли? — прекъсна го мъжът. — И как очакваш да си купиш месо! Нима другите търговци ти дават продукти на вересия? Да не очакваш да ти дам месото без пари? Освен това вече е късно и затварям. Ела утре, като намериш с какво да платиш.

Ерагон се втренчи в него.

— Не мога да чакам до утре, Слоун. Намерих нещо, с което да ти платя.

Младежът извади камъка и го постави внимателно на тезгяха, където той заблещука, отразявайки светлината на огъня.

— По-вероятно си го откраднал — измърмори Слоун и се наведе напред с интерес.

Ерагон пренебрегна коментара му и запита:

— Ще стигне ли?

Слоун вдигна камъка и внимателно прецени тежестта му. Прокара ръцете си по безупречната му повърхност, проследявайки белите линии, след което го постави обратно на тезгяха.

— Красив е, но колко струва всъщност?

— Не знам — призна Ерагон, — но с тази перфектна изработка сигурно е доста ценен.

— Очевидно — отвърна Слоун с престорено търпение. — Но все пак колко струва? При положение, че не знаеш, ти предлагам да намериш някой търговец, на когото да го продадеш, или да приемеш моето предложение: три крони.

— Това е пладнешки обир! Със сигурност е поне десет пъти по-скъп — възмути се Ерагон. С три крони можеше да си купи месо колкото за една седмица.

Слоун сви рамене.

— Ако не ти харесва предложението ми, можеш да изчакаш, докато пристигне керванът. А сега мисля да затварям.

Керванът се състоеше от група пътуващи търговци и артисти, които посещаваха Карвахол всяка есен и пролет. Те купуваха изделията, произвеждани от местните жители, и им продаваха стоки, каквито липсваха в долината.

Ерагон обаче не искаше да чака тяхното пристигане. Семейството му имаше нужда от месото в момента.

— Добре, приемам.

— Чудесно, ще ти приготвя месото. Не че ми е работа, но къде намери този камък?

— Преди две нощи в Гръбнака.

— Махай се! — извика Слоун и избута камъка настрани. Премести се гневно в другия край на тезгяха и започна да почиства един нож.

— Защо? — попита Ерагон и придърпа камъка към себе си, сякаш да го предпази от гнева на касапина.

— Няма да се занимавам с нещата, които носиш от онези проклети планини. Пробутай магическия си камък на някой друг.

Ръката на Слоун се подхлъзна и той се поряза, но очевидно не забеляза, защото продължи да търка ножа, цапайки го със собствената си кръв.

— Значи няма да търгуваш с мене?

— Точно така! Освен, ако не си платиш с монети! — Касапинът изръмжа и пристъпи напред, стискайки ножа. — Махай се, преди да съм те изхвърлил!

Вратата на помещението се отвори с трясък. Ерагон се завъртя в очакване на още неприятности. В стаята влезе Хорст, изключително силен мъж. Зад него с решително изражение вървеше шестнайсетгодишната дъщеря на Слоун — Катрина. Ерагон се изненада, тъй като тя обикновено избягваше да се замесва в караниците на баща си. Касапинът ги изгледа разтревожено и започна да обвинява момчето:

— Той е виновен.

— Тихо — изръмжа Хорст и изпука с кокалчетата на пръстите си.

Той беше ковачът на Карвахол и това си личеше по фигурата му и по широката кожена престилка. Ръкавите на разкопчаната му риза бяха запретнати до лактите. Лицето му бе покрито с рошава черна брада.

— Слоун, какви ги вършиш?

Касапинът изгледа злобно Ерагон и процеди:

— Този младеж се появи и почна да ме тормози. Помолих го да си тръгне, но той не пожела. Не реагира и когато го заплаших!

— Вярно ли е това? — попита ковачът.

— Не! — възкликна Ерагон. — Поисках малко месо, предложих този камък в отплата и той прие. Когато му казах, че го нося от Гръбнака, Слоун отказа дори да го докосне. Какво значение има къде съм го намерил?

Хорст изгледа камъка с любопитство и отново насочи вниманието си към касапина.

— Защо не искаш да търгуваш с момчето? И аз не обичам Гръбнака, но щом смяташ, че това не е достатъчно ценно, аз ще платя.

Слоун се замисли за момент, след което облиза устни и отвърна:

— Това си е моят магазин и ще правя, каквото си искам.

Катрина пристъпи напред и тръсна кестенявата си коса.

— Татко, Ерагон иска да си плати. Дай му месото и ела да вечеряме.

Слоун сви вежди.

— Прибирай се вкъщи. Това не те засяга. Казах, прибирай се!

Катрина се смръщи, но излезе от стаята. Ерагон гледаше с раздразнение, обаче не посмя да се намеси. Хорст потърка брадичката си и заговори с по-мек тон:

— Добре де, аз ще ти платя. Ерагон, колко щеше да вземеш?

— Ами колкото се може повече.

Хорст извади една кесия и отброи няколко монети.

— Дай ми от най-хубавите плешки. Напълни раницата на момчето. — Касапинът изглеждаше сериозно разколебан. — Не е добра идея да откажеш и на мене.

Слоун ги изгледа злобно и влезе в задната стаичка, като мърмореше под носа си. След няколко минути се върна с пакетираното месо. Той взе парите на Хорст с безизразно лице и отново започна да почиства ножа си, сякаш в стаята нямаше никого.

Ковачът прибра месото и излезе навън, следван от Ерагон, който носеше раницата си и камъка. След задушната атмосфера на магазина хладният нощен въздух действаше освежаващо.

— Благодаря ти, Хорст. Чичо Гароу ще бъде доволен.

Хорст се засмя тихо:

— Няма нужда да ми благодариш. Отдавна исках да направя нещо такова. Слоун е кавгаджия и от време на време е добре да го стряскам. Катрина ви чула да се карате и дойде да ме извика. Добре, че се намесих, инак вероятно щяхте да се сдърпате още по-жестоко. За съжаление следващия път сигурно ще откаже да те обслужи, дори и да имаш пари.

— Не разбирам защо избухна така. Никога не сме били приятели, но досега поне не отказваше да търгува. А и никога не съм го виждал да се отнася с Катрина по този начин — каза Ерагон и отвори раницата си.

Хорст сви рамене.

— Питай чичо си. Той знае повече от мене по този въпрос.