Нищо.
Не, идеално добри, добре обучени, добре възпитани кучета, които не лаят като развалена плоча, не се изхождат насред пътеките, не душат хорските слабини, държат се като всеобщи любимци просто по предположение и, общо взето, хленчат, увъртат се и раболепничат по начин, който би засрамил и професионален просяк от четиринайсти век, съществуват. Признаваме го.
Освен това съществуват и милозливи катаджии, курви със златни сърца и адвокати, които не излизат в отпуска тъкмо по средата на сложната ви покупка на къща. Те просто не се срещат под път и над път.
НАЧАЛОТО
Ние се сдобихме с котка, защото не си падахме много по котките.
Градината ни беше спорна територия на пет местни котки, а бяхме чували, че най-лесният начин за изпъждане на чуждите котки от градината е сам да си завъдиш котка.
Малко рационална мисъл тук би отбелязала лек недостатък у това умозаключение. Ала ако сте предразположен към гледане на котки, то рационалното мислене няма нищо общо. Никога не сме срещали човек, който да си спомня един ден да се е събудил с мисълта: „Тази сутрин ще отида на пазар, ще купя малко брюкселско зеле, едно от онези сините нещица за тоалетна, домакинско фолио — и, о, да, хубаво ще е да купя и котка.“
Котките си имат начин да са си били там винаги, дори и ако са пристигнали току-що. Те се движат в свое собствено персонално време. Те се държат така, сякаш човешкият свят е свят, в който просто са се отбили случайно на път за някое вероятно къде-къде по-интересно място.
А и какво знаем ние за тях в края на краищата? Откъде са дошли? Хората разправят — ами еволюция, то е ясно. Защо? Погледнете кучетата. Кучетата произхождат от вълците. То се вижда. Някои кучета са вълча порода, което ще рече вълк с нашийник, който само чака сгоден случай. По-нататък съществуват всички онези по-дребни кучета, които стават все по-дребни и по-дребни, докато се стигне до смахнатите дребосъци с многото „з“-та в името, дето квичат и се побират в половинлитрови халби. Работата е там, че виждате как е работила еволюцията — от косматите полувълци та чак до плешивите джавкащи мъничета, отглеждани, за да се катерят по ръкавите на императора или каквото ще да е там.
Знаете, че ако цивилизацията изведнъж престане да съществува, ако огромни дрънчащи същества от Алфа Кентавър се изтърсят от небето изневиделица и по тайнствен начин отвлекат човечеството, кучетата ще са на около две хранения разстояние от превръщане обратно във вълци.
Или пък погледнете нас. Някои подробности може да са малко завързанки, но ние — умните, цивилизованите, ние, които знаем всичко за ипотеките, незагарящите тенджери и Верди — можем да хвърлим поглед през генетичното си рамо и ще видим опашка от тътрещи се фигури, която се точи назад чак до дребните приклекнали създания с космати гърди, без чела и притежаващи разум колкото публиката на някое телевизионно състезание.
Котките са друго нещо. От една страна, имаме едрите жълтеникави зверове, които клечат и се прозяват под палещото равнинно слънце или ярко пламтят сред джунглите, а от друга — дребосъчетата, умеещи да спят върху недотам горещи печки и да използват вратичките за котки. Помежду им няма кой знае какво, нали? Цял вид, поделен, в основни линии, между двеста и петдесет кила раирани мускули, способни да повалят антилопа гну, и три кила мър-мър. Никъде не намираме Котката от Пилтдаун, липсващото звено. Е, добре, имаме дивата котка, но тя прилича просто на най-обикновена домашна тигрова котка, ударена по главата с тухла и ядосана от което. Не, налага се да го приемем. Котките са се появили просто хей така. В един миг — нищо, и в следващия — египтяните им се кланят, мумифицират ги и им строят гробници. Това фараоните не са ринали с лопатата в онази окаяна част от градината зад бараката със сечива, не и когато 20 000 човека и цял товар пънове-валяци са стояли без работа.
Учените, работещи за Кампанията в полза на Истинските котки, вярват, че поради експериментите на Шрьодингер (виж „Котките на Шрьодингер“) целият въпрос за това откъде идват котките и как вече напълно се е обезсмислил, тъй като се оказва, че съществуват котки, способни да пътуват съвсем безболезнено през времето и пространството; следователно единственото пространство-време, от което можем да бъдем сигурни, че идват котките, е сега.
КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С КОТКА
1. Обяви в пощата
„Пет прелестни тигрови котенца. Готови вече да напуснат Мама, безплатно на добро семейство. Моля, обадете се на…“
Да. Молим, много ви се молим, обадете се, защото те всичките са големи и се бият помежду си, а някои от мъжките започват да проявяват много особен интерес към Мама. Не се оставяйте да ви подведат, че ще се наложи да представите доказателства, че ходите редовно на църква и сте въздържател; „добро семейство“ в този случай означава всеки, който няма да пристигне точно с микробус с надпис „Х. Торквемада и синове, кожухари“.
Ако се обадите по обявата, ще откриете, че е останало само едно котенце.
Винаги остава само по едно котенце. Прекарвате си цяла вечност в опити да проумеете какво ли е накарало предишните четирима обадили се да го оставят. Най-накрая ще откриете.
Въпреки това Обявите в пощата са добър начин да се сдобиете с основната си котка.
2. Обяви в лъскави списания за котки
Те доста приличат на „Обяви в пощата“, освен дето вероятно няма да употребят думата „прелестни“ и със сигурност няма да употребят думата „безплатно“. Не бива да се разглеждат от хора с нормални доходи.
Котките, придобити по този начин, често са много декоративни, но ако искате котка само заради това, то една разходка със стъргалка за боя до най-близката градска магистрала ще ви свърши същата работа.
Породистите котки много приказват — така се казва на коткарски жаргон тихо мяцане — и имат склонност към дране на завеси. Тъй като са от страшно чиста порода, някои от тях са умствено нестабилни. Един приятел си завъди архизлодейска котка (виж „Архизлодейска котка“), която се мислеше за тенджера. Но тъй като беше много скъпа и с по-висше потекло от кралица Виктория, тя се мислеше за тенджера със стил.
3. Закупуване на къща в провинцията
Много надежден начин да се сдобиете с котка. Обикновено тя се появява на първата година със самодоволен израз, предполагащ, че е леко изненадана да ви види тук. Тя не принадлежи на предишните обитатели, никой в махалата не си я познава, но изглежда съвсем като у дома си. Защо ли? Много е вероятно да е Котка на Шрьодингер (виж „Котките на Шрьодингер“).
4. Приют за котки
Друг много популярен източник, особено непосредствено след Коледа и след летния отпускарски период, когато се провеждат разпродажбите. Въпреки факта, че едвам чувате гласа й по телефона заради мяученето, което се носи отзад, изтормозената млада дама вероятно ще вложи доста повече усилия от обикновения Продавач на котки по обява в пощата, за да се увери, че всъщност в джоба ви няма ножове за дране. Често не се изисква заплащане, а само доброволно дарение — направено под прицел. Ще ви
