— Но аз я познавам! Сигурна ли си за името, скъпа? Тя е уважавана вдовица, далечна роднина на Изабела Сефтън. Божичко, тя трябва да е поне с шест-седем години по-възрастна от Джордж. Със сигурност наближава трийсетте.
— Твоята позната ходи ли с ненапудрена коса? И има ли… ъ-ъ, пищна фигура?
— Същата е! Руса коса с цвят на царевица. Тази жена не е глупава! Вече втори съпруг погребва, като и двамата й оставиха добри парички.
— Между другото, днес съм поканена на вечеря в Карлтън Хаус. Негово височество и приятелите му говорят по най-непочтителен начин за краля и кралицата. Представят открито краля като лунатик, а Ричард Шеридан рече, че кралицата изстреляла като кутрета петнайсет деца.
— И изглежда така, сякаш ги е носила всичките наведнъж — отбеляза сухо Розалинд.
Антония се засмя и я смъмри.
— Възприела си резкия език на лейди Джърси.
— Много си мила с мен, скъпа. Аз съм тази, която й дава уроци.
— Уф, уроци! Савидж е твърдо решен да ми дава уроци по самоотбрана. Честно казано, струва ми се, че е решил да ме смачка и после да ме направи по свой образ и подобие. Толкова ме ядосва, че се тревожа непрекъснато дали няма да се изпусна и да разваля цялата работа.
— Ще трябва да се научиш да се владееш, скъпа.
Когато господин Бърк обяви пристигането на Адам Савидж, Розалинд отиде да го посрещне.
— Съжалявам, но Тони замина за Карлтън Хаус още преди няколко часа. — Пое си дълбоко дъх и решително изрече: — Господин Савидж… Адам, ако разрешите… доста се тревожа за него. Не мислите ли, че там ще срещне порочни хора?
Младият мъж присви леко вежди.
— Порочни ли? Не мисля, лейди Рандолф. Може би малко диви и шумни, но твърдо вярвам, че Тони ще има само полза от престоя си сред мъжка компания. Не се притеснявайте, ще го наглеждам.
В това време Антония се забавляваше лудо и безразсъдно. Тази вечер бяха поканени само мъже. Вратите към залата бяха широко отворени, полилеите и свещниците — запалени, а оркестърът свиреше подходяща за вечеря музика.
„Декорът на Карлтън Хаус“, както наричаха приятелите на Джордж, привлече вниманието на Тони. Освен Шеридан, Бърк и Есекс, които вече познаваше, присъстваха и други известни хора, например Чарлз Фокс. Смятаха го за най-близкия приятел на принца. Именно той в момента настояваше да бъдат дадени регентските пълномощия.
Фокс бе поне с десет години по-възрастен от Джордж и този факт накара Антония да се замисли кое ги привличаше толкова един към друг. Реши, че Фокс трябва да бе бащинска фигура, макар и доста странна.
Винаги, когато я представяха на някое ново лице, Шери бе до нея, за да я осведоми за свързаните с него мръсни историйки. Пиеха диаболеньос, най-новата мода. Шери настоя тя също да го опита.
— Мисля, че си съвсем трезвен. Ще трябва да пийнеш порядъчно от него; само така можеш да се надяваш да ни догониш.
Присъстваха още две особи с царска кръв: Фредерик, херцог Йорк, по-малкият брат на принца, и Хенри Фредерик, херцог Къмбърланд, чичото на принца.
— Това ли е грешният чичо? — попита девойката.
— Ъхъ, внушителна личност. Може да пирува от мръкване до зори. Познават го навсякъде, където се стремят към удоволствия. За пръв път принц с кралска кръв се появява в съда за развод. Лорд Гровнър го призова като автор на нецензурните писма до съпругата му, които разкриваха страстната им връзка. Гровнър получи развод, а на него това му струваше десет хиляди лири. А щастливата стара свиня взе, че се ожени за оная красива писанка Ан Хортън. Много обичаме новата херцогиня Къмбърланд. Тя е очарователно вулгарна и изключително либерална, когато раздава благосклонността си.
От всички присъстващи най-много й се понрави Хенри Лътръл. Вече познаваше сатиричните му поеми, а краткото описание, което му направи само с няколко изречения Шери, възбуди любопитството й.
— Той е добре дошъл тук единствено заради ума си. Син е на ирландски благородник и дъщерята на неговия градинар. Няма нищо, но винаги вечеря в луксозна обстановка някъде навън. — Шери потупа Лътръл по рамото. — Ето един твой обожател, Хенри Тони Лам. Кажи ни нещо от твоите петостишия, старче.
— Добре, нека помисля — отвърна провлечено Хенри.
Внезапно се чу изстрел, който привлече вниманието на всички.
— Кълна се в сатаната, сега ще имаме малко занимания по стрелба с пистолет. Джордж притежава една от най-добрите колекции в града.
В другия край на стаята вече се правеха сериозни залагания.
Негово височество каза на един от лакеите да донесе портрет на краля; всички се изредиха да стрелят, а залозите бяха за умопомрачителни суми. Тони избра един от пистолетите; той се оказа доста по-тежък от очакванията й. Възхити се от изкуството на занаятчията, измайсторил гладко полираната дръжка от маслиново дърво и дългото сребърно дуло.
— А, този и на мен много ми допада — възкликна негово височество. — Обичам да усещам пистолета в ръката си. Но спусъкът му реагира на съвсем леко докосване.
Предупреждението дойде със секунда по-късно. Девойката неволно докосна спусъка и оръжието изгърмя. Куршумът сряза телта, на която висеше портретът и той падна с трясък върху пода на трапезарията. В първия момент Антония се ужаси, че бе пробила дупка в гипсовата мазилка. В следващия миг обаче се разнесоха овации и лорд Лам бе обявен за безусловен победител. Тя се отпусна пребледняла на близкия стол, докато пъхаха в ръката й двеста гвинеи.
Забавляващите се се преместиха в балната зала, за да имат по-голям простор на действие. Не след дълго случаен куршум накара музикантите да се разпръснат из стаята, търсейки прикритие. Гостите се държаха като непослушни ученици. Принц Джордж поизтрезня малко, когато един от лакеите бе ранен в рамото. След като отнесоха слугата, негово височество се обърна към своя приятел Чарлз Фокс:
— Не може да продължаваме така. Добри лакеи се намират трудно. След вечеря отиваме в твоето стрелбище.
— Какво стрелбище? — попита Тони.
— Закрито стрелбище — отвърна Шери. — Не си ли тренирал според правилника за дуелите? В последната си пиеса изобразих един дяволски добър дуел, но проклет да бъда, ако мога да се сетя за заглавието й.
Нещо накара Антония да погледне към входа на балната зала. Савидж стоеше до вратата; лицето му изразяваше презрение — очевидно бе отвратен от по-подходящите за незрели юноши забавления.
Адам Савидж наблюдаваше с присвити очи всичко, което ставаше в Карлтън Хаус. Решително бе преценил всички присъстващи, като безполезни прахосници. Красивият Уелски принц имаше чаровни и непринудени маниери и беше покровител на изкуството, но не виждаше, че приятелите му го използват. Савидж знаеше, че няма да бъде подписано решение за встъпването му като регент, защото Джордж отделяше много повече време и внимание на своя шивач и обущар, отколкото на държавните дела.
Чарлз Фокс бе несъмнено най-влиятелната личност сред неговото обкръжение. Той пиеше много и можеше да остане с дни наред край игралната маса, обикновено в собственото си заведение. Шегобийците казваха, че чарът му идвал от неговия прадядо, Чарлз II. Савидж обаче виждаше, че той е и безпътен, и разсипник.
Ричард Шеридан беше развратен. Двамата с Едмънд Бърк често се охулваха един друг в Долната камара и се мислеха за господарите на Англия.
Савидж бе твърдо решен да направи някои промени. Те нямаше да станат като с магическа пръчка, но с гений като Пит на държавното кормило Англия имаше по-голям шанс от когато и да било да направи нещо за подобряване съдбата на обикновените си граждани. Несъмнено щеше да му се наложи да използва подкупи и протекции, които действаха неизменно още от времето на Джордж I, но ако беше достатъчно настоятелен, решителен и енергичен, щеше да осъществи тези промени.
