историографите, или компютрите, които имитират историята на съответната планета. Как обаче да се гради политика върху заключения от отдавна минали времена? Контактите по радиото не са достатъчни, а и радиосигналите достигат до най-близката звезда след много години. Казано без заобикалки, историогръфът трябва да се досеща за по-нататъшния ход на извънземната история, с която му е дадено да се занимава. Да не говорим за кавгите на изследователите, които са били на самото място, защото и без това се знае, че още не е имало случай да представят еднакви експедиционни рапорти. Достатъчно е да си припомним, че американците вложиха милиарди, за да дадат отговор на парещия въпрос има ли живот на Марс, изпратиха там своите спускаеми и орбитални апарати, обработваха пристигналите на Земята материали в продължение на много месеци, след което се оказа, че в действителност знаят всичко, но по въпроса какво именно учените не успяха да постигнат съгласие. А ставаше въпрос само за това дали в марсианските пясъци се намират, или не се намират някакви си бактерии. Микроорганизми, които или съществуват, или не съществуват и които не говорят нищо, така че не могат дори да разказват невероятни неща, което разумните същества са в състояние да правят навсякъде, и използват доста рационално това свое умение. Още по-лошо е, че когато някой се върне на Земята, идва с безнадеждно остарели материали, цял век минава, докато предаде рапорта си на МВнР, и от тази дипломатическа страна на теорията на Айнщайн няма изход. Космическата дипломация и космическата политика трябва да бъдат релативистични40. Историографите се програмират с данни от планетологията, физиката, химията и историята, поглъщат стотици подобни информационни потоци, а следващата контролна експедиция установява провала на положения труд. До момента нито един историограф не беше попаднал в целта. Само разни врели-некипели, но няма нищо чудно, ако си спомним колко са били точни предположенията на футуролозите, макар че са се занимавали с това, което е било под носа им и е чукало на вратата. От друга страна не трябва да се стои със скръстени ръце. Политиката не се прави, защото на някого така му харесва, а защото така трябва. Затова на МВнР му се налага да определя политическата си ориентация по постигнатото от отделните историографски възли, а институтът вече привеждаше в действие още техни агрегати. Историографите не попадат в една цел, защото създават противоречиви версии за далечната звездна история. На галактика се падат до деветстотин цивилизации, с които трябва да се поддържат дипломатически връзки, такава беше оценката за момента, а колко галактики има, никой не знае точно, но най-малко са сто милиарда. Това дава някаква представа за обективните трудности, които стояха пред Министерството на вселенските работи, а утехата, че обикновената размяна на дипломатически ноти с много отдалечените системи ще става за около два милиарда години, не е голяма, защото има и по-близки, та трябва да се знае какво може да се очаква и от тях. Магистър Вютерих от звеното за автопрогнози на ИИМ, което предсказва бъдещото развитие на МВнР, беше установил, че ако развитието на космическата политика върви според очакванията, до сто и петдесет години всеки земен жител ще бъде ако не пълномощен посланик, то най-малко почетен консул, а всички печатници на планетата ще печатат само акредитивни документи. Наистина, това ще премахне окончателно опасността от пренаселване, но ще изникнат нови опасности. Градовете ще опустеят, а и самото министерство ще има проблеми с комплектоването на кадрите си.

Първия месец ходех всеки ден в историографския разпределителен център на института и слушах лекции като студент. Разбрах, че не ние сме измислили всичко това и че други на небето са се сетили преди нас. Политиката увлича в орбитата си всичко, което в някакъв начален етап от своето развитие може и да не е било политика. Под чуждите слънца също имат свои МВнР-та, със свои историографи, и се води космическа надпревара за тяхната оптимизация. Колкото по-точно някой отгатне по-нататъшната чуждопланетна история, толкова повече печели от това. Затова симулациите не са само източник на познания, но и политическо оръжие, защото извънземните създават някои версии за собствената си история само за износ и естествено на нас също ще ни се наложи да правим това за космическа употреба. Което обаче, забеляза веднъж пред мене злостният професор Маверикс от отдела по земна история, няма да изисква нито специални усилия, нито разходи, защото е достатъчно да се предаде по ефира съдържанието на училищните учебници по история, които днес се издават в множеството страни под нашето слънце. Тъй като са пълни със скромни фантазии, те не се наричат измама, а местен патриотизъм.

Слушах тези неща, гълтах прахове за главоболие и си мислех, че всичко е загубено. Никога вече Космосът няма да бъде за мене това, което беше в миналото. Тогава бях наистина като дете, но както на детската възраст, така трябваше да дойде краят и на моята доверчива невинност.

Елементите на историческото симулиране ми обясняваше доцент Цвингли. То се нарича още проекционно имитиране на бъдещето, което на наблюдаваната планета вече не е бъдеще, а настояще, но ние не можем да го знаем и не можем да го опознаем в момента заради разстоянието, което не сме в състояние да преодолеем мигновено. Агрегатите се зареждат с различни сведения за населеното небесно тяло. Най-напред се вземат версиите на тези, които са открили първи планетата, минимум сто процента неверни. (Като чух тези думи, сърцето ми замря). Минимум, защото дори на Земята първооткривателят по принцип няма представа какво е открил, както е станало с Колумб и Америка. Информацията му не била нулева, а отрицателна. Нулева щяла да бъде, ако просто беше казал, че няма никаква представа къде е стигнал.

Следващите версии дават местните жители, които се водят повече от собствените си интереси, отколкото от любов към истината. Тези версии се разбират най-лесно, защото като предназначени за износ са ясни, сбити и целенасочени. Но ако са близо до конкретната истина, или се разбира малко, или всичко наопаки. Което няма защо да ни възмущава, ако имаме предвид, че с християнската любов към ближния са били оправдавани необходимостта от масови кланета на друговерците, разкъсването с коне на богобоязливи тълкуватели на Евангелието, ограбването на ближните и отвеждането им в робство или ако трябва да обобщим — няма такова хитро измислено престъпление, което да не е било извършено под егидата на Божията милост и страха от Бога. При това Божиите заповеди са били винаги спазвани само на думи, така че от всичко може да последва всичко, а на практика разумът се използва, за да се съгласува красивото с позорното. За оптимистите известна утеха е фактът, че става въпрос за всеобщо свойство на разума.

В работния жаргон на института беше заимствана терминология от артилерията, защото в крайна сметка се очаква да се получи такава траектория на събитията, която да попада точно в целта. Идеално състояние се получава тогава, когато земен изследовател пристига на симулираната в института планета и носи със себе си вестник от деня на кацането си, така наречения фантомен брой, а като го сравни с реалното местно издание, установява пълната им прилика. Като всеки идеал, и този не може да се постигне, но трябва да има стремеж към него. Отделните исторъдия дават отклонения, наречени абсолютни, защото не се получава нищо. Затова исторъдията се обединяват в батареи41, което води до огромно разсейване на симулатите. Опитът за усредняване на резултатите предизвиква пълно объркване. Затова крайните резултати се подлагат на филтрация и на този принцип действат три батареи исторъдия: батареята на апробиращите42 модули (БАМ), батареята на опозиционните модули (БОМ) и центриращата батарея на изравняващите модули (БИМ). А МОЗАК (модулът за координиране) се опитва да съгласува техните заключения, но често изпада или в епилептичен резонанс, или в кататония43. Работеше се над създаването на триисторически дивизиони44 (БИМ, БАМ, БОМ), за да се достигнат по-високи равнища на синтез, но пускането на първия корпус тежки историохвъргачки не беше оправдало възложените надежди, защото се оказало, че историографската точност на корпусните агрегати може да даде задоволителни резултати едва когато тяхната обща маса достигне физическата маса на цялата Галактика. Така че за момента трябваше да се задоволят с тройната система, а МОЗАК само да коментира нейните диагнози.

Всичко това ми се стори съвсем невероятно.

— Как — попитах — може да се предвиди нещо, станало на планета, която е отдалечена от нас на хиляда светлинни години, когато гарантирам, че всичките ви исторъдия не могат да познаят какво ще ям утре на обяд?

— Ха! — каза Цвингли. — Изобщо не си мислете, че ще ни смаете с това. Принципът на сигурните прогнози е прост. Истина е, че не се знае какво ще ядете утре, но се знае, че след четири милиарда години никой тук няма да яде нищо, защото като се превърне в червен гигант, Слънцето ще направи вътрешните планети заедно със Земята на пепел. Не е ли така?

Кимнах в знак на съгласие.