първооткривателите винаги правят такива faux-pas13. Колумб не e ли помислил Америка за Индия? А отношението на испанците към ацтеките? Само че звездните държави, с които се занимаваме, не могат да бъдат обект на колониална експанзия, защото в общи линии са по-развити от нас. През целия път до Женева професорът ми обясняваше основите на своята наука, а аз го слушах като ученик. Юридическите закони, каза той, са по-важни в Космоса от физическите. Разбира се, явленията на битието се решават в крайна сметка от физиката, но в процеса на практиката не е така. Ето, да вземем една такава загадка като Silentium Universi14. Защо толкова десетки години търсенето на сигнали от извънземни цивилизации не дава никакви резултати? С изследването на тези цивилизации се заеха първи, без да имат право на това, естествоизпитателите — астрономи, физици, математици и биолози, които пресметнаха като две и две четири, че няма как да няма извънземни, които няма как да нямат енергийни средства, както и технически възможности, но тъй като нищо не се вижда и не се чува, ergo15
Отговорих, че не си чета книгите, затова и не ги търся по библиотеките.
— Да не бъде признат е просто задължително за всеки велик новатор и откривател — каза сентенциозно Гнус. — Но има крайно сериозни причини, поради които ние — имам предвид МВнР — не се противопоставяме на подобни недоразумения. До известна степен така щадим и вас…
— Как да разбирам това? — попитах, удивен от последните му думи.
— Ще го разберете, но когато му дойде времето. Щом съдбата ме изправи на пътя ви, нека бъде, каквото е съдено да бъде — каза той и ми подаде визитната си картичка, след като написа на обратната и страна неогласения в указателите номер на домашния си телефон.
— Silentium Universi е резултат от финансови ограничения — продължи професорът с нисък глас. — Нашата богата страна отделя за бедните страни 0.3% от дохода си. Защо трябва отвъд Земята да е иначе? Мисълта, че Космосът е девствена пустош, която не се управлява от правни норми, че няма сфери на влияние, бюджетни проекти, защитни митнически такси, пропаганда и дипломация, докато там не стъпи човечеството, е като мисълта на дете, че преди да е направило първата си купчинка, никой не е можел да прави това. Дилемата престана да съществува едва тогава, когато я поехме от естествоизпитателите. Те наистина са като малки деца, господин Тиши. Смятат, че този, който има в текущата си сметка двадесет слънца и уравновесен енергиен баланс, а в астрофинансовия си резерв около 10^49 ерга, прахосва това наляво и надясно като ненормален. Съобщава, сигнализира, изпраща в празното пространство производствени лицензи, съвсем безплатно, какво говоря, с чиста загуба, дава достъп до технологична, социологична и дявол знае каква още информация, при това така, единствено от добро сърце или този орган, който му замества сърцето. Това трябва да се причисли към детските приказки, скъпи господин Тиши. Колко пъти, ако мога да попитам, са ви обсипвали с богатствата на планетите, които сте открили?
Замислих се за миг, защото за мене това беше съвсем нова гледна точка.
— Нито един път — казах най-сетне, — но и аз никога за нищо не съм молил, професоре…
— Ето, виждате ли! За да получиш, трябва най-напред да молиш, а и тогава нищо не се знае. Междузвездните отношения се подчиняват на политически, а не на физически константи. Всичко е подвластно на физиката, но да сте чували земен политик да се оплаква от гравитационната константа? Кои физически закони пречат на богатите да делят богатствата си с бедните? И как господа астрофизиците не са взели под внимание такива елементарни неща при своите разсъждения? Но вече пристигаме. Каня ви в Института за исторически машини. Имате телефона ми, моля да ми позвъните и ще се уговорим.
Влакът наистина вече тракаше по стрелките и се показа гарата. Професорът пъхна в чантата си „Звездните дневници“ и като посегна за връхната си дреха, каза с усмивка:
— Политическите отношения се развиват в Космоса от милиарди години, но те не могат да се видят и с най-големия телескоп. Помислете, моля ви, за това през свободното си време, а сега довиждане, скъпи господин Тиши! Чест беше за мене да се запозная с вас…
Все още под силното впечатление от тази среща открих пред зданието на гарата черния мерцедес, в който ме чакаше Трюрли. Седнах и му протегнах ръка. Погледна ме така, сякаш че не знаеше какво се подава от ръкава ми, след което докосна дланта ми с края на пръстите си. Шофьорът не можеше да ни чуе, защото ни делеше стъклена преграда, но адвокатът сниши глас и каза:
— Господин Кюсмих даде показания…
— Призна ли си? Това е добре — прибързах машинално с отговора и се почувствах неловко, защото говорех с адвоката му.
— За вас не е — подхвърли той ледено.
— Какво?
— Той призна, че дарението е било нагласена работа…
— Как така нагласена?… Не разбирам.
— По-добре ще бъде, ако обсъдим това в кантората ми.
Млъкнахме. Все повече се чудех на хладното му държание, но в кабинета всичко ми стана ясно.
— Господин Тихи — каза Трюрли, като седна зад бюрото, — признанията на доктор Кюсмих оформиха съвсем нова ситуация.
— Така ли мислите? Защото е излъгал? И ме е наклеветил?
Адвокатът се намръщи, сякаш че беше чул нещо непристойно.
— Намирате се пред адвокат, а не в съдебна зала. Щом казвате, че е клевета, нека бъде клевета! Но нима вие, господин Тихи, смятате да твърдите, че доктор Кюсмих, ей така, заради черните ви очи, ви е подарил нещо на стойност 83 милиона швейцарски франка?
— За стойността не е ставало дума — предъвках аз — и… и нали вие дойдохте при мене за дарението…
— Направих това, което поиска от мене моят доверител — каза Трюрли. Очите му бяха също така небесносини като очите на професора, но значително по-малко симпатични.
— Как така… нима твърдите, че сте ми предали дарението с подли намерения?
— Моите намерения нямат нищо общо с въпроса, защото са в сферата на моята психика, а за правосъдието тя не представлява интерес. Значи вие се опитвате да твърдите, че сте приели от човек, когото изобщо не познавате, осемдесет и три милиона без всякакви скрити мисли?
— Какво говорите — започнах ядосан, но той се прицели в мене с вдигнат пръст като с револвер.
— Извинете, но сега имам думата аз. Ако съдът се състои от деца, може би ще приеме вашите показания за чиста монета, само че нали не е така. Как може някой, за когото дори не сте чували, да ви подари 83 милиона, защото уж някога е прочел с удоволствие книгите, които сте благоволили да напишете? На това ли трябва да повярва съдът?
Адвокатът извади от една скъпа кутия цигара и я запали със златната запалка, която стоеше до мастилницата.
— Може би ще ми обясните за какво става дума? — казах, като се опитвах да запазя външно спокойствие. — Какво иска господин Кюсмих? Да му бъда другар в килията ли?
— От доктор Кюсмих ще бъдат снети всичките лъжливи обвинения, които му бяха отправени — каза
