Телетайпът престана да трака и настъпи тишина. Огледах присъстващите, които ме бяха наобиколили, и като видях, че това са Цвингли, Дюнгли, Нюцли и редица други особи с подобно звучащи имена, ми стана ясно, че се намирам сред швейцарци.

— Какво означава това? — попитах със страшен глас. — Кой от вас се осмели да си направи тази, с ваше позволение, „шега“? Кой ме обижда така? Това ваша идея ли е, господин Цвингли? Не си мислете, че не забелязах вчерашните ви намеци за сребърните лъжички, но поради вродената си вежливост се направих на нечул. Всичко обаче си има своите граници, уважаеми господине! Това вече не са някакви лъжички…

Млъкнах, защото видях всеобщото смущение и едновременно с това леката, но радостна усмивка на доктор дьо Каланс, който сякаш беше видял в моите думи проява на умствено разстройство и разчиташе да подсили своето звено с един толкова известен умопобъркан.

— Успокойте се, господин Тихи! Не е така и вие грешите, давам ви честна дума. Кълна се в децата си.

— Ако вашите деца съществуват, колкото и тези клевети — на това място измъкнах хартията от телетайпа и я вдигнах високо, — вашите клетви не означават много за мене! Чакам обясненията ви…

— Това е оригинал! — извика Цвингли. — Нито аз, нито някой от присъстващите е имал възможност да знае предварително съдържанието на симулатите…

— И аз трябва да повярвам в това?! — креснах, окончателно изваден от равновесие. — Мога да си призная, че съм направил някои е… грешки като Колумб. С това съм съгласен. Но всяка вероятност си има своите граници. Нима искате да ме убедите, че машината не само е открила моите грешки, не само е предвидила създаването на тези някакви си посолства на Земята след двеста или колко там бяха години, не само е установила какви дипломатически ноти ще ми изпратят тези посолства, когато никого от присъстващите тук няма да го има на белия свят, но и че е успяла да ги напише на език, с който ще си служат по онова време, и че това ще бъде подписано от дипломати, които ги няма по целия Космос, защото още дори не са се и родили?!!

Сложих хартията с напечатания текст на пулта, погледнах ги и казах:

— Давам ви десет минути за обяснение.

Започнаха да говорят един през друг, накрая изтласкаха Цвингли напред и той, изпотен, с почервеняло лице, събрал умолително ръце, призна най-напред, че може би не ме е подготвил достатъчно за своеобразния характер на експеримента и телесемантичната фокусация на историографите, защото те били насочени към съпоставка на моите „Дневници“ с целия пълнеж от уважение към мене, а не за да бъда обиден. Тъй като програмата не позволява на агрегатите да използват никакви общи изрази и да оставят в прогнозата празни места, машините запълват евентуалните празнини с предположения, правят хипотези относно отделните изречения, тяхната фонетика и дори правопис. Иначе процентната обоснованост на прогнозата не може да се изчисли точно. Машината има възможност да даде при поискване вепровирта (вероятния процент на виртуализация) на всяка дума от симулатите с точност до четвъртия знак след десетичната запетая. Вепровиртът може да бъде нисък, но никога не е отрицателен. Когато клони към нула, историографът подава версиите, които си противоречат, на Батареята на апробационните и опозиционните модули (БАМ и БОМ), което Цвингли ми предложи любезно да видя в първото послание, където се говори за готовността да бъде финансирано моето пътуване до Енция от нейното земно представителство. Защото финансовите въпроси, като особено деликатни, не могат да се предвиждат така, както се предвиждат другите материални явления. Да изясним най-напред, каза Цвингли, като се разпали и махаше не съвсем по швейцарски с ръце, какво има в пълнежа. Там се намират всички натрупани досега сведения за Енция, получени на място, предадени по радиото или лазерно, и тази документация обхваща дори песнопойките на учениците от планетата, да не говорим за учебниците по местна история. Разликата в името на планетата между версията на исторъдието и вашата е долу-горе като разликата между името на Индия и името на Америка. Местните жители на Новия свят, всичките апахи, команчи, ацтеки и разни сиукси, наричаме и до ден днешен индианци, защото Колумб ги взел за жители на Индия. Тъй като били на по-ниско равнище на развитие от своя откривател, те не могли да се противопоставят успешно на лъжата с тяхното име. Не е същото обаче с Енция. Нейното име е латински превод на понятието, с което жителите и наричат себе си („съществуващи“ или „разумно съществуващи“) и оттам the Entians, die Entianer, les Entiens и така нататък. Никой не е измислил това специално за случая, така ще се развиват по-нататък събитията, към които бяхме насочили историческите машини. Техните отделни блокове са проследили с екстраполационна последователност развитието на цялата планета, какви нейни държави, след като се превърнат в суперсили, ще създадат първи свои посолства на Земята и какъв ще бъде в такъв случай управленческият ред на тяхната дипломация, което ще намери израз и във формата на тяхната кореспонденция. Дипломатическите писма, които ще бъдат изпратени някога до вас или до физическите или юридическите лица, явяващи се ваши наследници, сигурно няма да се покрият напълно с нашите симулати, но ще имат аналогично съдържание и стил. Дори що се отнася до машинния код, който волянското писмо използва, и той е прогнозиран на основата на общата теория за развитието на компютрите от n-то поколение при определени технически обстоятелства. Сигурно няма да е ТОЗИ код, но ще е този ТИП код, който именно ще се използва в дипломацията. Защото не може да се открият уникати, откриват се класовете, към които те принадлежат, или ТИПОВЕТЕ. Така че волянското име няма да е ТОВА име, което виждаме на фантома, но ще е от ТОЗИ тип и ще прилича на фантомното така, както Цвингли прилича на Дюнгли и Иванов на Смирнов. А е така, защото родословно-генеалогичния блок на историческата батарея е изследвал типичните черти на младата дипломатическа смяна на Енця не чрез установяване на биологичните и черти, а само на тези, които там се смятат за административно полезни и се имат предвид по време на подбора за висшите училища, обучаващи дипломатите. Защото симулаторите не достигат до някаква „установена материална истина“, а до установените служебни критерии. Господа естествоизпитателите са си въобразили и са втълпили на всички, че междузвездните контакти започват с размяна на изречения за Евклидовата геометрия и атомните закони, сякаш че първото нещо на Земята при срещата с непознатите още туземци от Амазонка и Огнена земя е било да бъдат информирани от посланиците на цивилизования свят за триъгълниците и атомите, а не за това какви ползи може да има от контакта с тях. Чувал ли е изобщо някой за геометрия или математика в политическите отношения? А нали контактите с извънземните не могат да нямат политически характер! Най-напред се определят за постоянно учрежденията, или канцелариите, защото ако ще има политика, трябва да има и канцеларии. Това явление е абсолютно по характер и затова не е подчинено на релативизма на теорията на Айнщайн. Първите разговори не са за скоростта на светлината, а за предвижването по служебната стълбица, не са за обема на атомните ядра, а за административните компетентности. Дали извънземните са изградени от силикати, йодити, хлорити или аминокиселини, дали дишат кислород, или флуор, дали вървят напред, или назад, не е изобщо от значение за параметрите на бюрокрацията им и взаимното разбирателство зависи от политическите, а не от химическите им връзки! А причината да се обидите, или това, което сте успели грешно да видите и да вземете за истина, е (обясняваха ми го после много пъти по всичките етажи на института) най-обикновен комплекс на откривателска заблуда (КОЗА), който се подчинява на теорията за грешките и недоразуменията и във вашия случай се равнява на трета степен от разликата между разстоянието от Испания до Америка и разстоянието от Земята до съзвездието Стрелец. Което впрочем е откритие на магистъра по всеобща симулация Прюнгли. Колумб е взел Америка за Индия, а Ийон Тихи изкуствен спътник за небесната планета, от която е бил изстрелян. В това няма и сянка от позор и няма за какво да се обиждате.

Слушах вече малко по-успокоен, а ученият швейцарец размахваше с разрошена брада и запотени очила фантомната кореспонденция и викаше:

— Кълна ви се, че тук няма Нищо Случайно! Моля да обърнете внимание на разликата в езика на двете писма. Те говорят за разликата в заплащането, а с това и за националните доходи на Курландия и Воляния… С тези разлики се е занимавал финансово-планетологичния блок на нашето машинно отделение. Курдландското писмо свидетелства за скромни средства, влагани в дипломацията, след като посолството им ще наеме зле заплатен, а значи и лош преводач… по-скоро човек, защото ще им излезе по-евтино, вместо да влачат с дипломатическите си куфари и собствен полиглот.

— Какво искате да ми докажете — казах аз, — нали оригиналните писма са там — и посочих все така светещия червен кръг на екрана, покрит с нагърчените йероглифи, — а преводите направи вашата машина тук и сега, а не някакъв човек, чиновник и преводач, чиито родители, а вероятно и прародители още дори