освен съвършено невероятните от гледна точка на теорията на вероятностите. Професор Коуск поставя на прага на XX век един въображаем футуролог, снабдява го с цялата достъпна за неговото време информация и задава на този персонаж редица въпроси. Например: „Смяташ ли за вероятно, че скоро ще бъде открит сребрист метал, приличащ на оловото, който ще може да унищожи живота на Земята, ако две полукълба от този метал бъдат съединени с просто движение на ръката по такъв начин, че от тях да се получи нещо като голям портокал? Смяташ ли за възможно, че ето тази стара бричка, към която господин Бенц приспособи бръмчащ мотор от една и половина конски сили, ще се размножи толкова бързо, че от задушливата воня и отпадъчните газове денят в големите градове ще се превърне в нощ, а проблемата, къде да се постави подобен екипаж след завършване на пътуването, би прераснала до размерите на главна беда за столиците? Смяташ ли за вероятно, че благодарение принципа, по който са основани празничните фойерверки и ракети, хората в недалечно бъдеще ще започнат да се разхождат по Луната, като при това на тези разходки ще могат в същата минута да се радват, гледайки ги стотици милиони хора направо от домовете си на Земята? Смяташ ли за възможно в центъра на Европа да се появят промишлени предприятия, в които пещите да се палят с живи хора, като при това броят на тези нещастници надхвърля милиони?“

Ясно е — казва професор Коуск, — че през 1900 година само луд би сметнал подобни неща за вероятни дори само отчасти. Независимо от това всички тези неща се осъществиха. Ако по такъв начин е станало само едно неправдоподобно нещо, защо подобен порядък би трябвало изведнъж да се измени така, че занапред да се изпълняват вече само онези неща, които ние смятаме за вероятни, правдоподобни и възможни? Предсказвайте бъдещето както ви се иска — обръща се той към футуролозите, но не основавайте своите предсказания върху изчисляването на максималните шансове…

Внушителният труд на професор Коуск без съмнение заслужава признание. Обаче ученият е направил в своя познавателен хазарт грешка, която се изтъква от професор Бедржих Върхличка в неговата обширно критична статия. Професор Върхличка твърди, че зад фасадата на изграденото от Коуск се скрива „метафизичното изумление пред самия факт на съществуването“, което би могло да бъде облечено в думите: „Защо аз съществувам именно сега, именно в това тяло, именно като това, а не като друго лице? Защо не съм бил никой от милионите хора, съществували по-рано, и няма да бъда никой от онези, които някога ще се родят?“ Ако дори се допусне, че в такъв въпрос има някакъв смисъл — казва проф. Върхличка, — то той няма нищо общо с физиката.

Оценявайки своите шансове за появяването си на бял свят, проф. Коуск отвежда себе си и читателите по лъжлив път. Проф. Коуск предполага, че на въпроса: „Какви условия трябва да бъдат спазени, за да мога аз, Коуск, да се родя?“, физиката ще отговори: „Условия, крайно невероятни физически.“ Всичко това не е истина. Въпросът всъщност би трябвало да звучи: "Както виждам, аз съм жив човек, един от милионите хора. Би ми се искало да узная с какво всъщност аз се отличавам физически от всички други хора (живели, живеещи и такива, които ще живеят), та не съм бил нито един от тях, не съм нито един от тях, но съм именно аз и сам казвам за себе си „аз“? И така, физиката отговаря на този въпрос, без да се позовава на теорията на вероятностите: тя заявява, че от нейна гледна точка между задаващия въпроса и всички останали хора няма никаква физическа разлика. Затова изводът на Коуск не засяга и не нарушава теорията на вероятностите: той няма нищо общо с нея!

Тази пълна противоположност във възгледите на двама знаменити мислители води рецензента до най- дълбоко смущение.

© 1971 Станислав Лем