Коуск пресича съдбата си с тази на авиацията въобще и с моделите на аеропланите, използувани от Австро-Унгарската армия в частност. По-конкретно върху раждането на проф. Коуск повлиял положително фактът, че правителството на Австро-Унгария получило през 1911 г. лицензи за строителството на моноплани, чието рулево управление било особено тежко. На търга конкурент на тази лицензия бил френският промишленик Антоанет и генерал-полковник Пърхл от императорското кралско интендантство би наклонил везните в негова полза, тъй като имал любовница французойка, гувернантка на неговите деца, и поради това той тайно обичал всичко френско. Френският самолет бил биплан с много леко управление и това управление не би причинявало никакви безпокойства на Хамураш.

Но гувернантката се свързала с някакъв си треторазреден тенор от оперетата, генерал-полковник Пърхл я отстранил от дома си, загубил симпатиите си към всичко френско и армията си останала със старата лицензия.

Вторият конкурент на доктора, капитан Мисня, заболял на италианския фронт от възпаление на белите дробове. Ако професор Флеминг беше изобретил своя пеницилин не през 1940, а, да кажем, през 1910 г. Мисня би бил излекуван от възпаление на белите дробове и шансовете за появяването на бял свят на проф. Коуск поради това биха се намалили изключително много. И така хронологичността на откритията в областта на антибиотиците изиграла голяма роля в появяването на проф. Б Коуск.

Третият конкурент бил солиден търговец на едро, но не се харесвал на момичето. Четвъртият кандидат за нейната ръка имал огромни дългове, надежда да ги изплати от зестрата, а така също и необикновено богато минало. Цялото семейство заедно с девойката и конкурента отишло на една благотворителна лотария на Червения кръст, а тъй като на обяд имало зрази по унгарски, бащата на девойката получил толкова силни киселини, че излязъл от павилиона, където всички слушали военната музика, и изпил една наливна бира. Около бъчвата с бирата той се срещнал с един приятел от ученическите си години. Той чрез своята годеница знаел за миналото на претендента и годежът, почти вече решен, бил разтрогнат безвъзвратно. Ако обаче бащата не би ял зрази по унгарски, не би отишъл да пие бира, не би срещнал своя училищен приятел и сватбата не би се забавила много. Излишъкът от червен пипер в зразите на 19 май 1916 г. спасил живота на професор Б. Коуск.

Що се отнася до хирурга Коуск, той с чин батальонен лекар се върнал от плен и започнал да се сватосва. Злите езици му донесли за блажената памет на капитан Мисня, който като че ли имал сериозен роман с девойката. Хирургът Коуск вече бил готов да разтрогне своя годеж с нея, но до разрив не се стигнало благодарение на разговора, който станал между младия хирург и неговия дядо, старец с изключително прогресивни убеждения. Той признал, че е много лесно да завъртиш главата на млада девойка особено ако носиш мундир и се позоваваш на постоянно заплашващата войника смърт.

Ако този либерал би умрял, преди да навърши 80 години, то сватбата не би се състояла. До каква степен ежедневният студен душ, продължавайки живота на дядото, е увеличил шансовете за появяването на бял свят на проф. Б. Коуск, очевидно не е възможно да се изчисли.

Нека отчетем сега, че до момента разглеждахме картината във връзка с вероятността да се роди професор Коуск, допускайки, че и двамата му родители са съществували, и намалявахме вероятността за това раждане по пътя на вкарването на твърде неголеми, абсолютно вероятни изменения в постъпките на бащата или на майката на професор Коуск и измененията, предизвиквани от поведението на трети лица (генерал Брусилов, французойката-гувернантка, генерал майор Пърхл, император Франц-Йосиф, ерцхерцог Фердинанд, братя Райт, отоларинголога на Марика и т.н.). Точно същият вид разсъждения могат да бъдат приложени и към появяването на бял свят на медицинската сестра, оженила се за хирурга Коуск.

По същия начин безброй много събития са обусловили появяването на бял свят на нейните родители, дядовци, прадядовци и т. н.

Но аналогични разсъждения могат да бъдат отнесени също така и към онези предци на рода Коуск и на рода на медицинската сестра, които въобще не са били хора. Първият палеопитек се срещнал със своята дама под едно евкалиптово дърво, което растяло там, където сега в Прага се намира Мала Страна.

Обаче този евкалипт би могъл да расте по четвърт метър по-далече; тогава дамата, която бягала от настигащия я палеопитек, не би се обърнала, спъвайки се в неговия дебел корен, и би успяла да се изкатери на дървото. От това е ясно, че шансовете за съществуването на Б. Коуск зависят и от разпределянето на евкалиптите върху територията на сегашна Прага преди около 349 хиляди години. Тези евкалипти израсли там поради това, че голямо стадо мамути, след като се наяло с евкалиптови семена, пило притежаващата очистителни свойства вода на Вълтава. Ако тази вода не би била замърсена с примеси на сяра, то мамутите нямаше да получат от нея разстройство, нямаше да наторят евкалиптовата горичка върху полето на днешна Прага и тогава мадам Палеопитек не би се спънала, бягайки от кавалера, и не би възникнало съчетанието от гени, придало на моминското лице усмивката на Мона Лиза, което всъщност прелъстило младия хирург. Необходимо е обаче да се отчете, че примесите във водата на Вълтава се появили около два и половина милиона години пр. н. е. благодарение отделянето на серни газове от допноюрските мергелови пластове, свързано със земетресенията, предизвикани от падането на метеорит с маса от порядъка на един милион тона. Ако не би бил метеоритът, паднал преди два и половина милиона години, то и професор Коуск не би могъл да се роди.

Професор Коуск насочва вниманието ни върху лъжливото заключение, което някои са склонни да правят от неговите изводи. Според тези хора от гореказаното следва, че уж целият Космос е нещо като машина, построена и действуваща така, че професор Коуск да може да се роди. Това, разбира се, е абсурд. Нека си представим, че някой би поискал да изчисли шансовете за появяването на Земята милиони години преди нейното възникване. Той няма да е в състояние да каже ясно какъв вид планетогенни вихри ще образуват ядрото на бъдещата Земя, няма да може да определи нито нейната бъдеща маса, нито химическия й състав със задоволителна степен на точност. Независимо от това, той, опирайки се върху сведенията от астрофизиката, знанията от теорията за гравитацията и теорията за строежа на звездите, ще предскаже, че Слънцето ще има планетно семейство и сигурно сред другите планети около него ще се върти планета №3 (ако се смята от центъра на системата) и именно тази планета трябва да бъде призната за Земя, дори ако тя за разлика от предсказанието изглежда иначе, тъй като е по-тежка от Земята с 10 билиона тона, или има две малки луни вместо една по-голяма, или пък е превърнала в океани по-голям процент от своята повърхност. Въпреки всичко това, както и преди, това би било планетата „Земя“.

В замяна на това, ако професор Коуск, предсказан от някого половин милион години пр.н.е. би се родил червенокожа жена или будистки монах, то той очевидно не би бил „професор Коуск“, макар че може би би бил все още човек. Такива обекти като Слънцето, планетите, облаците и камъните съвсем не са уникални, затова пък са уникални всички живи организми. Всеки човек по този начин сякаш е главната печалба в една лотария, и то такава, при която се печели една съдба на терагигамегамултицентилиони. Защо ние не долавяме ежедневно цялата астрономически чудовищна нищожност на шансовете за собственото си и чуждо появяване на бял свят? Затова, отговаря професор Коуск, защото даже всичко, онова което става по най-свръхестествен начин, става, ако то става! А така също и защото в обикновената лотария ние виждаме много непечеливши билети. „Ние не виждаме празните билети в лотарията на битието!“ — ни обяснява професор Коуск. Да не спечелиш в тази лотария се равнява на нераждане, а ако някой не се е родил, от него няма дори и сянка.

„Безсмислено е да се заявява, че фактът на съществуването на всяка човешка личност е твърде невероятно явление. Твърде — по отношение на какво? Без определяне на нулевата точка, началото на скалата за отчитане, определянето на вероятността и цялата значимост на вероятностния подход се превръщат в празна работа.

Изчисленията показват, че съединяването на парчетата от чашата в цяла чаша или замръзването на водата в канчето, поставено върху огъня, все пак е по-вероятно от моето раждане през XX век, ако неговата вероятност се определя от момента на появяването на стадото мамути край Вълтава.

И така, от позициите на термодинамиката съществуването на всеки човек е космически невъзможно явление, тъй като то е толкова слабо вероятно, че е непредсказуемо. Следователно или физиката се лъже, утвърждавайки универсалността на своя та теория на вероятностите, или не съществуват хора, а така също и акули, мухи, лишеи, тении, прилепи, папрати и прочие, тъй като казаното запазва силата си и при всичко, което е живо.“

Така завършва трудът „Де импосибилитате вите“, представляващ всъщност огромно въведение към втория том по дилогия. Авторът се стреми в него да ни докаже, че в историята няма никакви други факти

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату