Задължен съм на проф. Б. Коуск за няколкото изключително приятни часове от моя живот, прекарани в четене на неговия труд „Де импосибилитате вите“ („За невъзможността на живота“). В него се излагат възгледи, които по определен начин се отдалечават от ортодоксалната наука: наред с това обаче няма дори и следа от умопобъркване. Неговият труд се намира на половината път между едното и другото в онази преходна зона, където няма нито ден, нито нощ, а разумът, разслабвайки пътищата на логиката, не ги разкъсва така, че да се изпадне в безсмислено дърдорене.

Професор Коуск е написал изследване, което доказва, че са налице две взаимно изключващи се възможности: или теорията на вероятностите, върху която се базират естествените науки, е в своята основа невярна, или пък целият свят на живото начело с човека не съществува.

Бенедикт Коуск започва с откритието, че теорията на вероятностите е неточен инструмент. Понятието вероятност ние използуваме, когато не знаем нещо със сигурност. Вероятността сякаш е бастунчето на слепеца, с което той опипва своя път. Ако той би виждал, това бастунче би било излишно; ако пък залагащият на надбягвания би знаел кой кон е най-бърз от всички, той не би се нуждаел от теорията на вероятностите.

Вероятността се проявява само там, където нещо все още не е станало. Така говори науката. Но всеки разбира, че двата сплескали се един в друг куршуми на дуелиращите се, както и вашият зъб, счупил се от пръстена, случайно изпуснат от вас в морето преди шест години и погълнат именно от ядената от вас риба, както и сонатата от Чайковски, изсвирена в попадналия под шрапнелен обстрел склад с кухненски съдове, тъй като шрапнелните парченца удряли големите и малки тенджери именно така, както това изискват нотите, са събития, които ако станат, биха били изключително неправдоподобно явление.

Теорията на вероятностите, твърди проф. Коуск, е в състояние да каже колко пъти е необходимо да се повторят дуелите, да се изгубят пръстени и да се стреля по тенджери, за да настъпят изброените по-горе удивителни събития. Всичко това обаче са глупости. За да се случи нещо твърде невероятно, съвсем не е необходимо съвкупността от явления, към които то принадлежи, да представлява една непрекъсната серия. Да предположим, че хвърля наведнъж десет монети. Шансът всичките десет монети да паднат само с тура или пък само с ези нагоре възлиза само на 1:1024. Но аз съвсем не съм длъжен да ги хвърля 1024 пъти, за да може вероятността и десетте монети да се обърнат само с тура или само с ези нагоре да бъде равна на единица. Винаги мога да кажа, че моите опити са продължение от експеримент, в който влизат всички минали случаи на хвърляне на десет монети наведнъж. Подобни опити в продължение на последните пет хиляди години от историята на Земята би трябвало да са неизброимо много и аз мога да се надявам, че всички монети ще паднат нагоре с тура или с ези още от първия път.

От научна гледна точка е напълно безразлично дали някой ще подхвърля монетите така, че това да протича в непрекъсната серия, или пък тая работа от време на време ще се прекъсва, за да може той да изяде в почивката едни кнедли, или пък да обърне една чашка. Или пък дали с тази работа ще се занимава не един и същ човек, а всеки път различен и не в един ден, а да кажем всяка седмица или всяка година, за разпределянето на вероятността това няма ни най-малко значение. Десетте монети са били хвърляни още от финикийци, седящи върху овчи кожи, и от гърците, изгорили Троя, и от галите, и от турците, и от тези търговци, които са търгували с деца през десетия кръстоносен поход, и от Ричард Лъвското сърце, и от Робеспиер, и от още десетки хиляди други любители и това съвсем не е толкова важно. Поради това ние, хвърляйки монетите, можем да смятаме, че съвкупността е изключително голяма и нашите шансове да обърнем едновременно десет пъти тура или десет пъти ези са просто огромни! „Опитайте се — казва проф, Коуск, — опитайте се, хвърлете! Ще видите какво ще се получи от това!“

След това проф. Коуск предприема обширен мислен експеримент, отнасящ се не към някакви си хипотетични явления, а към онова, което е част от неговата собствена биография. Да преповторим след него накратко най-интересните моменти от този анализ.

Някой си военен лекар изхвърлил по време на Първата световна война от операционната една медицинска сестра за това, че тя влязла по погрешка именно през вратата, която водела в операционната, където той правел в момента операция. Ако медицинската сестра би била по-добре запозната с болницата, тя не би сбъркала вратата на превързочната с тази на операционната, а ако не би влязла в операционната, хирургът не би я изхвърлил навън. Ако той не би я изпъдил, то не би бил принуден да се извини на медицинската сестра, не би се влюбил и не би се оженил за нея. А поради това и професор Бенедикт Коуск не би се появил на белия свят като дете именно на тази съпружеска двойка.

От гореказаното ни се струва, че следва изводът, според който вероятността за съществуването на професор Коуск е била определена от вероятността за правилния или неправилен избор на вратата от медицинската сестра в определена година, месец, ден и час. Но това съвсем не е така. През този ден младият хирург Коуск нямал да прави никаква операция: неговият колега доктор Попихал обаче, искайки да занесе в пералнята бельото на своята леля, влязъл в една къща, в която поради изгорелите бушони на стълбата нямало осветление: той паднал от третото стъпало и си изкълчил крака. Именно поради това Коуск трябвало да го замести в операционната.

Професионалните статистици обикновено се отклоняват от обсъждането на вероятността за настъпването на такива явления като нечие появяване на бял свят. Те се оправдават с това, че в случая работата зависи от едновременното наличие на голям брой причинно-следствени вериги с различен характер. Поради това в конкретните случаи никога не е възможно да се събере както достатъчно значима, така и достатъчно всестранна информация, за да се направи реална прогноза каква е вероятността за раждането на лицето X с чертите на Y. Но в случая сякаш има само техническа, а не принципна невъзможност: тя се състои в трудностите за натрупване на информация, а не в това, че такава информация въобще не съществува. Тази лъжа на статистическата наука проф. Бенедикт Коуск има намерение да разобличи и заклейми.

Шансовете за раждането трябва да се изчисляват не по едно съвпадение на обстоятелства, а по много: по това, че медицинската сестра била изпратена именно в тази, а не в друга болница, по това, че нейната усмивка в сянката, хвърлена от касинката й, напомняла отдалеч усмивката на Мона Лиза, а както и по това, че в Сараево бил застрелян ерцхерцогът Фердинанд. Та нали ако той не беше застрелян, то и войната не би избухнала. А ако тя не би избухнала, девойката не би станала медицинска сестра. Следователно е необходимо да се отчете общата теория на балистиката по стрелбата по ерцхерцози. Обаче поради това, че улучването на ерцхерцога е било обусловено от движението на неговия автомобил, е необходимо също да се вземе под внимание теорията за кинетиката на автомобилите модел 1914 година, а освен това и психологията на лицата, извършващи покушение (не всеки на мястото на този сърбин би стрелял по ерцхерцози). Не може също да се изхвърли от изчислението и общата политическа ситуация в Европа през лятото на 1914 година.

Между другото бракът не бил сключен нито през тази година, нито през 1915, когато младата двойка била вече добре позната, тъй като хирургът бил командирован в укрепения район Перемишл. Оттук той трябвало да отпътува за Лвов, където живеела девойката Марика, която родителите й, имайки предвид общите делови интереси, били предназначили за негова съпруга. Но поради настъплението на Брусилов, а така също и поради придвижването на южното крило на руските войски Перемишл бил обкръжен и бързо хирургът се отправил не към лвовската си избраница, а в руски плен. Медицинската сестра заседнала много по-здраво в съзнанието му, отколкото неговата невеста, тъй като тя била не само хубавичка, но и пеела романса „Заспи върху легло от цветя, любими мой“ значително по-добре от Марика, която имала полип на гласните струни, а поради това и гъгнив тембър на гласа. Наистина през 1914 г. трябвало да й оперират полипа, но офицерът отоларинголог, който трябвало да го отстрани, изгубил в лвовското казино голяма сума, откраднал полковата каса и избягал в Италия. И ето че завръщайки се през 1919 г. в Прага, доктор Коуск даже и не помислил да потърси своята годеница, а веднага се отправил към къщата, в която живеела девойката — негова избраница, медицинската сестра.

Тази медицинска сестра обаче имала още четирима обожатели. Първият сериозен претендент за ръката й бил някой си Хамураш, летец, който не летял. Защото всеки път получавал херния, когато в самолета натискал с крака педалите на руля за завиване. Рулят на тогавашните самолети се движел мъчно, защото авиацията през тази епоха била, меко казано, примитивна.

Би трябвало да се обърне внимание върху това, че по проблема „да бъде или да не бъде“ професор