мен. Аз съм човек с отлично потекло и състояние, но без титла. Затова решихме да запазим в тайна чувствата си, докато не свърши сезонът.

— И?

— И тогава се появи човек с титла и богатство, който се заинтересува от нея. Придружи я на няколко бала и й се обади един-два пъти. Сали се влюби лудо в него.

— И тя се омъжи за него, а не за теб, нали? — съчувствено попита Алекс.

Тони се подсмихна и поклати глава.

— За този благородник Сали бе само безсмислено запълване на времето.

— Той… е бил Джордан, нали? — попита тя и усети как й прилошава.

— За мое щастие — не, не беше той.

— Във всеки случай на теб ти е по-добре без нея — заключи лоялно Александра. — Или е била прекалено алчна, или съвсем празноглава. — Внезапно тя закачливо се засмя и добави: — Сега, когато ти си най-видният херцог на Англия, сигурно си гризе ноктите от яд.

— Сигурно.

— Е, аз се надявам, че е така. Въпреки че е много грозно от моя страна.

— И от моя — засмя се на свой ред Тони. — Защото и аз се надявам на това.

Двамата постояха мълчаливи. Винаги се радваха на приятелството си в такива моменти. Сетне Антъни бавно пое дъх и каза:

— Това, което исках да ти кажа, е, че прекалено многото работа е също така затормозяваща, както и прекалените удоволствия.

— Прав си, разбира се. Не ми бе хрумвало.

— Ала сега има нещо, върху което ще трябва да се замислиш — меко промълви той.

— Какво?

— Трябва да помислиш дали онова, което липсва в живота ти, не е любовта.

Внезапният й смях го свари неподготвен.

— Мили Боже, трябва да се благодаря, че ми липсва. Вече съм се влюбвала, ваша светлост, и ни най- малко не ми хареса! Предпочитам да ме боли стомахът.

Тони осъзна, че тя говори откровено и напълно сериозно. Изпита гняв към покойния си братовчед.

— Ти само опита мъничко от това чувство.

— Достатъчно, че да установя, че не ми харесва.

— Следващия път може да ти хареса повече.

— Направо ми се гади, като си го помисля. Все едно съм яла… змиорки — засмя се отново Алекс.

Тони изруга:

— Дяволите да те вземат, Джордан! Ако беше жив, щях да те удуша със собствените си ръце.

— Не, ти не ме разбра! Исках да кажа, че дори когато мислех, че той също ме обича, се чувствах напрегната и уплашена. Все се притеснявах и за най-малките неща. Исках да го зарадвам и се измъчвах, докато се опитвах. Предполагам, че това ми е в кръвта. Жените от моето семейство винаги са се влюбвали в неподходящите мъже. И са ги обожавали, глезели са ги и са се опитвали всячески да им угаждат.

Тони изведнъж избухна в смях и импулсивно я придърпа в прегръдката си. Когато се успокои, той сведе поглед към нея и попита сериозно:

— Александра, какво искаш от живота?

Тя се вцепени, когато мъжът, когото бе приемала като по-голям брат, обхвана лицето й в длани. Едва промълви:

— Не знам.

— Кажи ми как се чувстваш сега, когато си една от най-желаните жени в Лондон?

— Празна. И безчувствена.

— Омъжи се за мен, Александра!

— Аз… аз не мога.

— Разбира се, че можеш. Ще те направя щастлива. Знам как да го направя, въпреки че ти самата не си наясно.

— Как? — попита боязливо тя и внимателно се вгледа в лицето му, сякаш го виждате за пръв път.

— Като ти дам онова, което аз самият желая — деца, дом, семейство, любим човек.

— Недей — изплака тя. — Не знаеш какво говориш, Тони. Не съм влюбена в теб и ти не си влюбен в мен.

— Но не обичаш и други, нали?

Тя поклати глава и той се усмихна.

— Ето, видя ли? Това само улеснява нещата. Аз също не съм влюбен. Вече познаваш най-добрите и най-хубавите мъже в обществото. Онези, които не си видяла, не са по-различни. Затова можеш да ми вярваш.

Когато тя продължи да се колебае, Тони леко я разтърси.

— Александра, престани да витаеш из облаците. Това е животът. Истинският живот. Няма да видиш нищо ново и вълнуващо, освен ако не създадеш семейство.

Семейство. Истинско семейство. Тя никога не бе имала здраво, сплотено и щастливо семейство.

Коя жена би могла да мечтае за повече от онова, което той й предлагаше? Тони я обичаше. А тя можеше да го направи щастлив. Мисълта сгря сърцето й. Можеше да посвети времето си на него и на усилието да го направи щастлив. Можеше да му роди деца.

Деца… Мисълта да има свое дете бе достатъчна мотивация за нея да се омъжи за този нежен и щедър мъж. От всички мъже, с които се бе запознала в Лондон. Тони бе единственият, който споделяше възгледите й за живота.

Всички се усмихваха широко, дока го Александра слизаше по стълбите. Младата жена бе облечена в прелестна сатенена рокля с цвят на синкав скреж, украсена е перли, диаманти и сини цирконии около деколтето и по ръкавите.

Пенроуз й отвори вратата, както бе правил хиляди пъти, ала този път тя се отправяше към църквата, в която щеше да се омъжи за Тони. Милият старец се усмихна и ниско се поклони.

Филбърт се просълзи, когато господарката му го прегърна.

— Късмет.

Старият иконом и късогледият лакей заедно с чичо Монти бяха единственото й семейство сега. Майка й бе продала дома им в Моршам и бе предприела дълго пътуване, затова не можеше да присъства на сватбата. Мери-Елън и съпругът й очакваха първото им дете да се роди всеки миг, затова също не можеха да дойдат в Лондон. Поне чичо Монти бе тук, за да я придружи до олтара. И въпреки че Мелъни наскоро бе открила, че е бременна, тя се бе съгласила да стане кума.

— Готова ли си, скъпа? — попита чичо Монти и й подаде ръка.

— Внимавайте да не настъпите шлейфа на Александра — скастри го старата херцогиня и критично огледа възрастния мъж. През последните три дни тя бе посвещавала сър Монтакю в тайните на добрите обноски и на трезвеността. Внезапно присви очи и подозрително понита: — Сър Монтакю, — рече и се вгледа в румените му страни, — да не сте се почерпили тази сутрин?

— Разбира се, че не! — изпухтя той недоволно, въпреки че цяла сутрин се бе наливал с мадейра.

— Няма значение. Просто не забравяйте онова, което ви казах. След като отведете Александра до олтара, трябва да се върнете при нас. Ще седнете до мен и ще изчакате аз да се изправя. Ясно ли е? Ще ви направя знак, когато дойде моментът да се изправим. Всички останали ще седят, докато ние не направим това. Ясно?