ръката й от мен.

Херцогинята не обърна внимание на думите му и просто махна с ръка.

— Ще накарам Хигинс да ги отпрати.

Преди Антъни да успее да протестира, старицата отвори вратата и пусна Алекс вътре.

— Александра — рече тя строго, — поведението ти напоследък доста ни притеснява. Знам, че не желаеш да ни безпокоиш. Аз съм стара жена…

— Притеснявам ли те, мадам? — разтревожи се Алекс. — С поведението си? Какво съм направила?

— Ще ти кажа — рече херцогинята и набързо изреди няколко случки, с което целеше да изплаши и обърка Александра. — Тази ужасна ситуация, в която се намираме, не е изцяло по твоя вина. Истината обаче е, че ако Антъни не беше прозрял истинските намерения на сър Марбли и ако не те бе спасил навреме, ти щеше да се озовеш в Уилтън, а с репутацията ти щеше да бъде свършено. Ако това бе станало, щеше да се наложи да се омъжиш за онзи измамник. Това твое флиртуване с ухажорите трябва да престане. Всички мислят, че ти просто се забавляваш, но аз те познавам. Държиш се така заради Джордан, за да му покажеш, че не си по-глупава от него. Както се казва: „зъб за зъб“. Ала това не е възможно, скъпа моя! Твоите малки лудории не могат да се сравняват с нещата, които мъжете вършат, особено мъжете като Джордан. Освен това той е мъртъв.

Александра объркано погледна херцогинята.

— Знам това.

— Чудесно! Тогава няма причина да продължаваш да живееш по този начин. — Възрастната жена погали лицето на снаха си и добави: — Престани, преди да унищожиш репутацията и бъдещето си. Трябва да се омъжиш за някого, скъпа, и понеже съм загрижена за теб, желая този човек да бъде Антъни. Това също е и негово желание. Трябва да се занимаваш с нещо друго освен със забавленията, Александра. Трябва да се задомиш и да имаш деца. Досега си играеше с огъня и се боя, че това не може да продължи. Балните рокли струват цяло състояние в Лондон, а ние не сме направени от пари. Ще оставя на теб и на Антъни да се доуточните. — Усмихната, възрастната жена тръгна към вратата, но се извърна и добави: — Планирайте голяма сватба в църква, но да бъде съвсем скоро, разбира се.

— Разбира се — сухо рече Антъни. Александра мълчеше.

Херцогинята изгледа внука си заплашително и се обърна към Алекс:

— Досега никога не съм си го признавала, но съм много суеверна. Винаги съм вярвала, че нещата, които имат лошо начало, имат и лош край. А твоята женитба с Джордан… Е, това бе тъжно и безсмислено събитие. Хубава голяма църква ще промени това. Хората ще говорят само за сватбата. След три седмици ще е идеално време за провеждане на церемонията. — Без да изчака да чуе възраженията им, старицата затвори вратата зад себе си и остави двамата сами.

Алекс се вкопчи в облегалката на един стол, за да запази равновесие, и бавно вдигна поглед към Тони, който се усмихваше пред затворената врата.

— Тя е по-безмилостна, отколкото предполагах — промълви той с обич и раздразнение. — Единствено Хоук издържаше на погледа й. Моят баща и чичо ми се ужасяваха от нея. Същото бе и с дядо…

— Тони — прекъсна го тя нещастно и объркано, — какво толкова направих? Нямах представа, че петня името ни. Защо не ми каза, че харча прекалено много? — Искаше й се да потъне в земята от срам, внезапно осъзнала, че се е отдала на разгулен живот.

— Александра! — Тя се обърна и се вгледа в него. — Току-що бе подложена на най-умелото емоционално изнудване, което някога съм виждал. Баба ми е виртуоз в това отношение. Тя е в цветущо здраве, ти не ни създаваш каквито и да е финансови проблеми и определено не петниш името Таунсенд.

Александра не се успокои. Повечето от нещата, за които бе споменала старицата, й бяха хрумвали и я бяха тревожили. Повече от година вече живееше с тези хора, които я бяха приели като част от семейството си и се отнасяха с нея като с кралска особа. Отначало бе възпирала гласа на съвестта с мисълта, че херцогинята се нуждае от подкрепата й в месеците след смъртта на Джордан. Ала напоследък почти не се виждаше с възрастната жена. Най-често си помахваха, докато каретите им се разминаваха на улицата или разменяха по някоя дума, преди всяка да поеме ангажиментите си за деня.

— Обаче частта за Марбли е истина, нали? — нещастно попита тя.

— Да.

— Та той не е влюбен в мен като останалите. Умът ми не го побира защо е решил да ме отвлече така.

— Баба ми има интересна теория по въпроса. Става дума за малките момченца и играчките. Трябва да я попиташ някога.

— Не ми говори с гатанки. Просто ми кажи защо се случва всичко това!

Тони набързо й предаде разговора си с херцогинята.

— Проблемът е, че си прекалено желана. А това ще донесе много грижи и на теб самата, и на нас.

— Ама че глупост. Не може да е само това — засмя се тя.

— Кажи ми истината, наслаждаваш ли се на дебюта си този сезон?

— Всичко е такова, каквото ми го описа: вълнуващо, елегантно, луксозно…

Тони се засмя.

— Много неумела лъжкиня си!

— Знам — призна тя обезсърчено.

— Нека се придържаме към истината.

— Искаш да знаеш дали ми харесва сезонът ли? — Алекс се замисли сериозно. Като всички благородници и тя спеше до късно сутрин, закусваше в леглото, преобличаше се поне по пет пъти на ден според ангажиментите си. Всъщност никога през живота си не е била толкова заета. Ала един въпрос не й даваше мира… Какъв е смисълът?… Какъв е смисълът?… Неспособна да погледне Антъни в очите, тя отиде до прозореца и рече: — Всичко е много забавно и хубаво, но ми се струва, че понякога всички се трудят толкова усилено, за да се забавляват. Лондон ще ми липсва, когато го напусна, и знам, че ще ми се иска да се върна тук. Но нещо липсва. Искам да работя. Тук се чувствам безполезна, въпреки че никога не съм била така заета. Налудничаво ли ти се струва всичко това?

— Винаги си била много разумна, Александра.

Окуражена, тя се обърна към него и го погледна.

— Александър Поуп е казал, че забавлението е щастие за онези, които не могат да мислят. Не съм напълно съгласна с това твърдение, но ако забавлението стане единствената ми цел в живота, ми се струва, че… ами че за мен ще е незадоволително. Тони, ти никога ли не си се отегчавал от безкрайните забавления?

— Тази година не съм имал време за подобни занимания. Знаеш ли, преди завиждах на Джордан за всичко това — за именията му, за земите и за инвестициите. Сега, когато всичко ми принадлежи, бих го сравнил с тежка скъпоценна огърлица. Прекалено ценно е, за да бъде пренебрегнато, прекалено тежко е, за да бъде носено. Когато Джордан бе на двайсет, наследи титлата. Тогава богатството на семейството бе завидно, но не и огромно. Именно той успя да направи живота ни така разкошен и да увеличи авоарите ни десетократно. При това само за седем години. Той се нахвърляше върху работата като звяр, но винаги си оставяше време и за забавления. Аз обаче не успявам да върша и двете.

— Заради това пренебрегваш дамите, които ми досаждат непрестанно с въпроси къде ще бъдеш през деня?

Тони се изсмя.

— Не. Пренебрегвам ги по същата причина, поради която ти пренебрегваш своите ухажори. Поласкан съм, но не и заинтересуван.

— Нито една от тях ли не ти привлече вниманието през годините?

— Само една — призна той с усмивка.

— Коя?

— Дъщеря е на един граф.

— Какво се случи? Или е прекалено лично, за да ми разкажеш?

— Не, не е. Историята всъщност е доста обикновена. Тя ме харесваше и аз я харесвах. Поисках й ръката, но родителите й настояваха да изчака до края на сезона да не би да се появи по-добра партия от