бала у Гинели.
— Значи ще ми помогнете?
Той се усмихна и отвърна, цитирайки известна сентенция:
— Мисля, че бе на Омир.
Упоритото и инатливо момиче поклати глава и с усмивка го поправи:
— Хораций.
Карстеърс се замисли за миг, сетне се усмихна и я загледа с възхищение.
— Права сте.
„Колко бе лесно“ — помисли си Алекс месец по-късно, докато стоеше сред тълпа от обожатели и приятели. Следвайки съвета на лейди Мелъни, бе подновила гардероба си напълно. Сега в него имаше само светли дрехи в пастелни и ярки цветове, които подчертаваха красотата на женствената й фигура. Другото, което направи, бе да пристъпи строгите принципи, на които я бе научила старата херцогиня, и да говори, общо взето, каквото й хрумне.
Роди се бе погрижил за останалото. Той я придружаваше навсякъде и публично демонстрираше одобрението си. Беше й дал ценен съвет как да се държи с бившите любовници на Джордан — лейди Уитмор и лейди Грейнджърфийлд.
— Като се имат предвид коментарите ви за несъществуващите добродетели на съпруга ви — беше й казал той — и абсурдните ви хвалби по отношение на метресите му, не ви остава друго, освен да установите добри отношения с двете дами. Тогава висшето общество ще заключи, че не сте наивна и глупава, а че сте млада дама с малко пиперливо чувство за хумор.
Александра бе последвала този съвет, както и всички останали, и само за един месец бе пожънала небивал успех.
Интелектът и остроумието й я превърнаха в най-желана сред младите дебютантки, които често се изчервяваха и засрамваха. Тя се отличаваше сред тълпата от блондинки. Младата херцогиня имаше лъскава и тежка коса с цвят на стар махагон, тенът й бе румен, а не блед и измит като на останалите, поради което блестеше като тъмен скъпоценен камък върху бял сатен.
Тя бе импулсивна, остроумна и весела, но популярността й се дължеше не само на тези качества или на огромната зестра, която Антъни бе определил за нея. Причината дори не бе в роднинските й отношения със семейство Таунсенд, които щяха да продължат дори и ако се омъжеше повторно.
Александра бе загадка. Тя бе омъжена за най-желания и най-известен мъж в Англия. Затова и всички предполагаха, че тя е истинска прелъстителка. Въпреки това дори когато бе най-весела и разкрепостена, тя излъчваше чистота и невинност, които държаха повечето мъже на разстояние.
Лорд Мериуедър, който бе неин обожател, веднъж я описа така:
— Тя ме кара да искам да знам всичко за нея, но в същото време знам, че никога не бих могъл. Смея да твърдя, че никой не я познава. Младата вдовица на Хоторн е пълна загадка. Всички са на това мнение. Много е интригуваща.
Когато Роди й предаде тези думи, Александра едва се сдържа да не се изсмее. Тя знаеше точно защо джентълменът я намира за загадъчна. Причината се криеше в това, че под лъскавата си опаковка тя бе само една фалшификация.
Александра така и не успя да се научи как да прогонва искриците смях от погледа си, когато някой й правеше преувеличени и цветисти комплименти. Не можеше и да скрие руменината си, когато я предизвикваха да се състезава в конни надбягвания в Хайд Парк.
Светът и хората отново бяха станали привлекателни и интересни, както когато бе дете и седеше в скута на дядо си.
Един от ухажорите й подаде чаша шампанско и тя я пое с усмивка, без да откъсва очи от танцуващите двойки. В другия край на залата Роди повдигна чашата си за поздрав. Карстеърс все още бе пълна загадка за нея, ала Алекс го харесваше и му бе много благодарна.
Само веднъж през цялото това време Роди й бе дал повод да не го харесва. Това бе, когато той разкри историята на запознанството й с Джордан, която му бе разказала, след като изрично го бе помолила да не споделя чутото с никого.
Двайсет и четири часа след това Лондон сякаш бе опожарен от клюката, че Александра Таунсенд бе спасила живота на Хоук, когато е била едва седемнайсетгодишна.
След два дни популярността й нарасна неимоверно заедно с броя на ухажорите й.
Когато Алекс направи забележка на Роди, той я погледна удивено.
— Мило момиче — изрече, — дадох думата си да не казвам на никого, че сте застреляли човек, за да спасите Джордан. Спазих обещанието си. Но не съм обещавал да не разкривам на хората, че сте спасили живота на херцога. Тази новина бе прекалено любопитна, че да я държа за себе си.
В резултат на тази история младите почитатели на Александра започнаха още повече да й се възхищават, защото знаеха, че тя никога няма да се държи надменно с тях, нито че ще ги унижи пред всички. Това бе и причината младият лорд Сивли, който бе непохватен и не умееше нито да се фехтува, нито да танцува, да напише поема. Произведението се казваше „Ода за Алекс“.
Оттогава всички започнаха да я наричат Алекс.
Осемнадесета глава
Антъни влече в дневната и завари херцогинята застанала до прозореца, загледана в лъскавата карета, която се приближаваше.
— Ела при мен, Антъни — нареди му тя с най-ледения си тон. — Погледни към улицата и ми кажи какво виждаш.
Той надникна през прозореца и отвърна:
— Множество хора, които се връщате каретите си от разходка в парка. Това виждам всеки ден.
— И какво друго виждаш?
— Виждам как Александра и Джон Холидей се връщат в една от тези карети. Файтонът, който се движи зад тях, е на Питър Уеслин. Каретата пред тази на Холидей е на лорд Тинсдейл. Горкият Холидей — подсмихна се Антъни, — пожела този следобед, да се види с мен насаме. Освен него на опашката са Уеслин, Брадфорд и Тинсдейл. Естествено, всички ще искат ръката й.
— Естествено — мрачно изрече баба му, — точно това имам предвид. Днес е един от многото дни, в които се случва все едно и също. Пристигат десетки сватовници, задръстват с каретите улицата ни, пълнят салоните на дома ни, но Александра няма никакво желание да се омъжва за някого от тях. Въпреки това те продължават да пристигат с букети и да се разхождат из дома ми.
— Стига, бабо — опита се да я успокои Антъни.
— Не ме бабосвай. Може да съм стара, но не съм глупачка. Пред очите ми се случва нещо много опасно и много неприятно! Александра е подхванала някакво състезание срещу глупавия ви пол. Щом откри, че Джордан й е изневерявал, и след като Карстеърс я взе под крилото си, тя разцъфтя. А когато това се случи, нейната външност заедно със зестрата, която й определихме, се превърна в най-сладкото нещо в Лондон. Ако бе показала поне известен интерес към някой мъж, може би другите щяха да се откажат. Но тя не постъпи така. И ето че се заизнизва тази безкрайна нелепа поредица, за което виня само вашия глупав пол.
— Нашия пол ли? Защо?
— Защото всеки мъж, който види, че не може да притежава нещо, веднага се опитва да докаже, че той е единственият, който може да го получи. Това е отвратителна черта в характера, която всички мъже притежавате. Само влез в някоя детска градина и обърни внимание как момченцата се опитват да си грабнат играчките. Причината не е в това, че искат тези играчки, а в това, че се опитват да докажат способността си да ги получат.
— Благодаря ти, бабо — сухо отвърна Антъни, — задето с лека ръка задраска половината от човешкото население в света.
— Просто изтъквам един факт. Случайно да си виждал жените да се редят на опашка, когато някой
