— Утре съм поканил Роди у дома — рязко изрече Тони. — Трябва да го накараме да промени мнението си за теб ида го умилостивим, все пак ги го остави сам на дансинга пред всички.

— Да го умилостивим? Антъни, той каза ужасни… неща… за баба ти.

— Той непрестанно обижда хората. Най-много му харесва да сплашва жените и когато успее, им се подиграва заради плахостта им. Предполагам, че си казала нещо или си го стреснала, за да реагира така.

— Съжалявам. Не знаех.

— Има много неща, които не знаеш — процеди херцогът. — Но ще променя това.

Внезапно необясним страх сграбчи Александра. Прибраха се и Тони кимна към едно меко канапе. Накара я да седне и си наля уиски. Когато се обърна към нея, изглеждаше разгневен и нещастен.

— Алекс, този сезон ти трябваше да си най-невероятното нещо, което висшето общество е виждало. Бог ми е свидетел, че притежаваш всички качества. Вместо това обаче ти се превърна в най-големия провал на десетилетието. — Прииска й се да потъне в земята от срам, но той усети това и вдигна успокоително ръка. — Вината е моя, не твоя. Скрих някои неща от теб, а можех да ти кажа още преди време. Ала баба ми забрани. Каза, че не бива да те обезсърчавам. Сега обаче двамата с нея сме на едно мнение — трябва да знаеш всичко, преди да провалиш шансовете си да бъдеш щастлива в този град. — Антъни отпи, сетне рече: — Откакто си тук не може да не си чула, че познатите на Джордан го наричат Хоук1. Според теб защо го наричат така?

— Предполагам, че е галено име, произлизащо от Хоторн.

— Някои са на твоето мнение, но мъжете имат нещо различно предвид, като го наричат така. Ястребът е хищна птица с остър поглед, дарена със способността да покосява жертвата си, преди тя да осъзнае, че над главата й е надвиснала беда. — Александра го наблюдаваше с любопитство, без да разбира нито една дума от казаното. Тони се ядоса и прокара нервно ръка през косата си. — Джордан получи прякора си преди години. Бяха се хванали на бас, че няма да може да омае една млада и красива дама, за която всички ергени се редяха на опашка. Той ги победи, като я покани на танц и тя се съгласи. — Антъни се наведе над Алекс и твърдо обясни: — Александра, ти сама се заблуди, че обичаш и че си била обичана от мъж, който е светец. Истината обаче е, че Хоук бе по-скоро демон, поне по отношение на жените. Всички го знаят. Разбираш ли? Всеки в Лондон, който е чул как говориш за съпруга си като за светец, знае, че ти си просто поредната му жертва. Просто една от многото жени, която се е оплела в мрежите му. Хоук не се опитваше да прелъстява жените и се дразнеше, когато те се влюбваха в него. Но те продължиха да се влюбват, също както направи и ти. Ала за разлика от всички останали ти си прекалено невинна и честна и не се опитваш да го криеш.

Александра се изчерви от неудобство, но все още не бе убедена, че Джордан е бил виновен, задето жените са се влюбвали в него.

— Обичах го като брат, но истината е, че той беше непоправим женкар. Не ми вярваш, нали? Тогава чуй останалото. В нощта на първия бал ти коментира с гостите красотата на две дами — лейди Алисън Уитмор и лейди Елизабет Грейнджърфийлд. И двете са му били любовници. Разбираш ли? Разбра ли ме?

Александра пребледня. Любовницата бе жена, която споделя ложето на мъж и му позволява да прави интимни неща с тялото й. Неща, каквито Джордан бе правил с нея.

Антъни забеляза реакцията й, но решително продължи:

— На същия бал ти попита дали Джордан е харесвал балета и околните почти ти се изсмяха в лицето, защото Елиз Грандю му беше любовница до смъртта му. Алекс, когато спряхте в Лондон на път за кораба, той отиде при нея. Вече бяхте женени. Хората са го видели да излиза от дома й. И тя разказала на всички, че бракът ви е просто едно неудобство за него.

Александра скочи на крака и тръсна глава:

— Не е вярно. Не ти вярвам. Той никога не би…

— Напротив! И го е направил, по дяволите! Освен това е възнамерявал да те отведе в Девон и да те остави там, а сам е щял да се върне в Лондон при любовницата си. Той лично ми го каза! Джордан се ожени за теб само защото се чувстваше длъжен да го направи, но нямаше никакво намерение, нито пък желаеше, да те обича и почита като своя съпруга. Към теб изпитваше само съжаление.

Алекс рязко извърна глава, сякаш Тони я бе зашлевил.

— Съжалявал ме е? — извика сломено. Младата жена стисна полата си толкова силно, че кокалчетата й побеляха. Изведнъж се сети за нещо, от което й прилоша. Джордан е мислел да постъпи с нея, както баща й бе постъпил с майка й — да се ожени за нея и да я изостави на някое далечно място, за да навестява нежеланата си съпруга само от време на време.

Тони понечи да я прегърне, но тя се отдръпна, все едно бе по-лош и от Джордан.

— Как можа! — избухна тя. Гласът й трепереше от гняв и болка. — Как можа да ми позволиш да го жаля така. Как можа да ми позволиш да се изложа пред всички! Защо ме остави да си мисля, че го е било грижа за мен?

— Тогава си мислехме, че е за твое добро — рече старата херцогиня, която тихо бе влязла в стаята.

Александра бе прекалено огорчена, за да мисли за старицата.

— Отивам си у дома! — едва промълви.

— Не! Няма да ти позволя! — сряза я Антъни. — Майка ти обикаля островите. Ще пътешества цяла година. Не можеш да живееш сама.

— Не ми е нужно разрешението ти, за да си отида. Нито пък ми е нужна финансова подкрепа. Според баба ти имам пари, завещани ми от Хоук! — горчиво довърши тя.

— На които аз съм настойник — напомни й Тони.

— Не ми трябва настойничеството ти. Живея сама от четиринайсетгодишна.

— Александра, изслушай ме. Знам, че си обидена и разочарована, но не можеш да бягаш от нас или от Лондон. Ако го направиш, случилото се ще те преследва цял живот. Ти не си обичала Джордан…

— О, така ли? — ядно го прекъсна Алекс. — Кажи ми тогава защо прекарах цяла година, мъчейки се да заслужа честта да се наричам негова съпруга?

— Ти обичаше един блян. Блян, който сама си създаде, защото си идеалистка и романтичка…

— И глупава, и невежа, и сляпа!

Едва когато остана сама в спалнята си, Алекс избухна в сълзи. Плачеше заради глупостта си, заради неопитността си, заради годината, която бе прекарала в учение само за да заслужи името на мъж, който не бе почтен човек. Плака, докато се отврати от себе си. Проливаше сълзи за мъж, който не я заслужаваше.

Принуди се да седне. Избърса очи, ала продължаваше да се терзае заради собствената си глупост. Спомни си как бе стояла пред него в градината в деня, преди да се оженят. „Ще ме целунеш ли?“ — беше попитала тогава, а когато той го бе направил, тя едва не припадна в прегръдките му. Беше му казала, че го обича.

Мери-Елън й бе казала, че джентълмените обичат да знаят, че са харесвани, и Алекс бе приела съвета й. „Мисля, че си точно като Давид на Микеланджело…“ — беше изрекла, след като я бе целунал.

Тя изплака на глас от срам. Спомените обаче не я напускаха. Мили Боже! Беше му подарила часовника на дядо си.

Беше му казала, че дядо й ще го хареса, защото е почтен, благороден човек. Да го хареса ли? Дядо и сигурно би изгонил този подъл тип от дома им!

В каретата отново бе позволила на Джордан да я целуне. Бе лежала върху него като някоя глупачка. Беше му позволила да прави интимни неща с тялото й, а когато бе приключил с нея, бе отишъл да прави същото с любовницата си. Същата нощ!

Вместо да простреля бандита онази нощ, трябваше да убие Джордан Таунсенд! Колко ли скучна му се бе струвала неопитността й. Сега вече не се учудваше, че той не бе желал да слуша наивните й признания в любов.