— Ти никога няма да ме нараниш, знам това. Въпреки че изглеждаш груб и студен, ти всъщност си много мил и добър.
Думите й го поразиха. Той простена, сведе глава и жадно впи устни в нейните. Този път Александра отвърна на ласките му със същата страст, привличайки го към голото си тяло.
Без да прекъсва нежната целувка. Джордан бавно плъзна ръка по гърдите й, дразнейки ги е палец. Сетне обсипа с целувки клепачите й, високите скули, чувствителната кожа на шията… Щом докосна с език извивката на ухото й, Алекс простена от удоволствие и заби нокти в стегнатите мускули на раменете му. Джордан се усмихна.
Желанието му нарасна и младият благородник насочи ласките си към гърдите на съпругата си. Той се приведе и нежно пое розовото връхче в устата си. Зашеметяващата игра на езика му я измъчваше. Алекс плъзна ръце в косата му и притисна устните му към себе си. Когато Джордан засмука зърното, девойката ахна от удоволствие. Той продължи да покрива с целувки гърдите, корема, бедрата й.
Замаяна от страст и желание, Александра имаше чувството, че ще се пръсне от любов. Копнееше да го накара да изпита същото удоволствие, с каквото той я даряваше. Джордан сведе глава над нея и прошепна:
— Целуни ме, мила. — Алекс не се поколеба. Убедена, че онова, което я е накарало да стене от наслада, сигурно ще накара и него да измита блаженство, тя плъзна ръце около врата му и го целуна пламенно.
Джордан рухна върху възглавницата и Алекс се приведе над него, обсипвайки с целувки лицето му. Плъзна ръце и помилва гърдите му, наслаждавайки се на докосването до тъмните копринени косъмчета. После нежно засмука ухото му и под дланта си усети тежкия ритъм на сърцето му. Окуражена, продължи да го целува и най-накрая нежно погали е език стоманените мускули на корема му. Джордан рязко пое дъх и конвулсивно потрепери от удоволствие.
На Александра й хрумна, че кожата му е гладка и еластична. Когато той зарови пръсти в косата й, докато тя продължаваше да го милва и докосва, Алекс сведе глава още по-ниско. Джордан се засмя и рязко я придърпа нагоре към себе си.
Желанието струеше горещо по тялото му. Хладнокръвният благородник не можеше да проумее как от съблазнител се бе превърнал в съблазнен. Знаеше само, че това очарователно момиче, което бе отвел в леглото си, внезапно се бе превърнало в екзотична и интересна жена, която в момента го караше да губи ума и дума от удоволствие.
Жадно целуна устните й, докато ръцете му милваха бедрата й. Пръстите му бавно се насочиха надолу и докоснаха нежното местенце между краката й. Александра се вцепени от интимната милувка, стисна здраво крака и ужасено поклати глава.
Джордан спря да движи ръката си и бавно вдигна глава, за да погледне съпругата си.
— Не се страхувай от мен, скъпа — каза той, въздишайки с трепет, а ръката му започна да се движи нежно, милвайки най-чувствената част от тялото й. — Довери ми се.
След моментно колебание Александра се отпусна и разтвори бедра. От момента, в който всичко бе започнало, той бе очаквал, бе знаел, че тя ще се съпротивлява, когато милувките му започнат да стават по-смели. Вместо това съпругата му се отдаваше напълно, борейки се със страха си, сигурна, че той няма да я нарани. Нежността, която изпила в този миг към чаровната малка изкусителка, бе разтърсващо силна. Младият мъж се вгледа в Алекс, смирен пред сладкото й отдаване. Тя бе затворила очи, скрила пламналото си лице в гърдите му, докато пръстите му я галеха и я подготвяха за него. Милувките му я накараха да впие пръсти в мускулите на ръцете му.
Знаейки, че ще й причини болка, Джордан се надвеси над нея, уплашен и погълнат от пожара на желанието. Подпрян на лакти, той обхвана лицето й в длани и спря, преди да проникне в нея.
— Алекс — отрони.
Дългите й мигли трепнаха, момичето отвори очи и младият мъж осъзна, че тя вече е разбрала.
Дишаше учестено, ала вместо да затвори очи, го погледна, търсейки утеха от човека, който щеше да й причини болка. С плавно движение на бедрата Джордан бавно проникна дълбоко в нея, докато не усети съпротивата на девственото й тяло. Разбра, че нежно и внимателно движение нямаше да помогне.
Алекс повдигна бедра, за да посрещне тласъка, а съпругът й се надигна и покри треперещите й устни със своите.
— Съжалявам, мила — пророни дрезгаво. Прегръщайки я силно, той проникна докрай с едно плавно движение. Тялото й се изви, а викът й, изпълнен с болка, прониза сърцето му. Въпреки това тя не се опита да го отблъсне. Той я прегръщаше и й нашепваше успокоителни, нежни слова.
Преглъщайки конвулсивно, Алекс отвори блесналите си от сълзи очи, удивена и облекчена, когато болката отмина. Лицето на съпруга й бе мрачно от страст и разкаяние. Момичето прегърна Джордан и прошепна:
— Не беше толкова лошо.
Фактът, че тя се опитва да го утеши, бе повече, отколкото Джордан можеше да понесе. Цинизмът и студенината, които тровеха душата му вече двайсет и седем години, изведнъж изчезнаха, погубени от страстта, бушуваща в тялото му. Той бавно се раздвижи в нея, прониквайки нежно и внимателно. Загледан в красивото и поруменяло лице.
Алекс впи нокти в стоманените мускули на ръцете му и треперливо се притисна към него. Усещаше как в тялото й се събужда сладостна топлина и жарко желание.
— Не се съпротивлявай, мила — дрезгаво прошепна Джордан и започна да се движи все по-бързо. — Нека се случи.
Удоволствието избухна, разтърсвайки тялото й, карайки я да стене от наслада. Джордан я прегърна силно и рязко проникна в нея, отдавайки се на вълшебното усещане. Все още в нея, той я придърпа върху себе си и двамата се претърколиха на една страна.
Алекс бавно се съвземаше от сладката забрава, в която съпругът й я бе потопил. Тя отпусна глава на гърдите му.
Инстинктивно бе предусещала, че съпругът й желае нещо от нея. Когато Джордан легна до нея в леглото, Александра все още не знаеше за какво копнее той. Сега вече знаеше. Той бе търсил тази изумителна експлозия от удоволствие и бе копнял тя също да я изпита. Радост сгря сърцето й. Беше успяла да му достави наслада, да го направи щастлив. Бе принудила силното му тяло да трепери, също както той я бе накарал да стене и да се извива от удоволствие. Беше го накарала да извика от наслада.
Дори не й хрумна да се засрами от преживяното. Любовта означаваше да даваш всичко от себе си, да не задържаш нищо. На това я бе научил дядо й. Любовта означаваше да повериш щастието си на друг човек и да се стремиш да го направиш щастлив. Беше успяла да спази и двата съвета.
Отново се замисли за бебетата. Никога не бе разбирала как така двойките понякога имат деца, без да са го искали. Без съмнение причината за това бе в желанието им да се занимават с това чудесно нещо, което Джордан бе нарекъл „любене“.
Херцогът сведе глава, за да погледне жена си. На светлината на свещите дългите й ресници хвърляха сянка върху скулите. Александра беше много красива, чистото й лице, нежната прасковена кожа и леката руменина й придаваха невинен и почти детски вид. Беше възнамерявал да й разкрие радостите на любовта, ала вместо това тя го бе научила как да се раздава. Алекс беше невинна, млада, непорочна, красива и сладка — беше изкусителка.
Усмихна се, щом осъзна, че съпругата му бе приложила всички техники, които той бе използвал, за да му достави удоволствие, така както той бе накарал нея да стене от наслада. Ала тя бе добавила и нещо от себе си, нещо трогателно и чисто, което го караше да се чувства горд и… притеснен.
Той се наведе и нежно я целуна по челото, изричайки тихо името й. Александра отвори очи и онова, което зърна в тях, го накара да потръпне — видя същото нещо, което го бе разтърсило, когато тя го целуна и докосна — цялата любов на вселената, грейнала в очите й.
— О, Боже! — пресипнало прошепна съпругът й.
Часове по-късно, когато за втори път я бе любил и я бе държал в прегръдката си, загледан в пламъка на свещта и неспособен да прогони ревността, която се зараждаше в него, Джордан рече:
— Александра, никога не вярвай на мъж, който иска да му вярваш. Особено ако в този момент си без дрехи.