След като каза това, той се загледа в момичето, което неохотно се отправи към паравана, и широката усмивка, която досега се бе старал да потиска, се разля на лицето му. Алекс вече умираше от страх, осъзна Джордан. А още дори не бе я докоснал. Очевидно жените се раждаха с някакво шесто чувство, което ги предупреждаваше, че мъжете са опасни, особено когато жената с тях остане без защитата на камарата си от неудобни дрехи. Александра бе пълна с изненади, помисли си той, докато се взираше в паравана. Беше умна като учен, невинна като дете и съобразителна като мъдрец. В един момент бе достатъчно дръзка да насочи пушка и да застреля мъжа, опитал се да го убие, а в следващия шокирана от постъпката си — бе припаднала. Беше заговорила за секса с безпристрастието на учен, а сега, когато бе дошло време да разбере всичко за него, трепереше от страх и нарочно се бавеше.
Страхът й го притесняваше, но не достатъчно, че да го откаже от намерението му да задоволи необяснимата си жажда за нея. Въпреки че Алекс бе доста по-млада от светските, изискани жени, с които се бе срещал, тя със сигурност бе достатъчно голяма, за да се омъжи и дори да му роди наследник. Освен това бе платил прескъпо за привилегията да се наслаждава на тялото й — бе й дал името и ръката си.
Въпреки това с всеки изминал миг на желанието му да я люби се противопоставяха две неща. Първо, Александра въобще не бе наясно какво щяха да правят, поради което Джордан очакваше да се съпротивлява, когато разбере точно какво ще се случи. И второ, дори и да не беше изплашена, той не бе особено въодушевен от възможността да вкара в леглото си неопитна девойка, която бе напълно непосветена в тайните на любовното изкуство.
За разлика от останалите мъже, които предпочитаха невинните млади момичета, той обичаше да прекарва времето си с жени, запознати с любовните умения — чувствени и откликващи партньорки, които знаеха как да го задоволят и които приемаха удоволствията, които той им предлагаше, без да се срамуват или да се въздържат.
Фактът, че жените, които търсеха вниманието му, го нравеха само защото искаха нещо от него — титлата му иди да бъдат докоснати от блясъка на славата и известността му, не го притесняваше особено. В края на краищата и той искаше в замяна нещо от тях, а и удоволствието бе център на този прелестен свят. Ала каквито и да бяха причините жените да търсят компанията му, когато страстта угасваше, той предпочиташе да спи сам.
Шумоленето зад паравана престана и Джордан осъзна, че Алекс вече се е преоблякла. Досети се, че съпругата му се бави, защото се срамува да се покаже пред него но нощница.
Младият мъж реши, че най-лесно ще я успокои, ако подходи към темата за дрехите или тяхната липса — спокойно и безразлично. Затова стана и прекоси стаята с намерението да си налее чаша вино.
— Александра — попита я сериозно, — имаш ли нужда от помощ?
— Не! — чу се ужасеният отговор. — Аз… вече съм готова.
— Тогава излез оттам.
— Не мога! Френската шивачка на баба ти е луда. Във всичко, което ми е ушила, има дупки.
— Дупки ли? — изненадано повтори той, протегна ръка към бутилката с вино и погледна към паравана. — Какви дупки?
Алекс се показа иззад паравана и съпругът й удивено зяпна възмутеното изражение на лицето й. Сетне погледът му се плъзна по дълбокото деколте на корсажа на сатенената нощница.
— Тази нощница има огромна дупка на гърдите, както виждаш — горчиво обяви момичето. — Синята пък има дупка на гърба, а жълтата е най-лоша… Гърбът и гърдите ми са почти голи, а на всичкото отгоре има и огромна цепка чак до коленете ми. На онази французойка трябва да й забранят да докосва игла и ножица!
Джордан избухна в смях, грабна девойката в прегръдките си и зарови лице в уханните къдрици.
В този миг цинизмът, който досега го бе съпътствал, като че ли го напусна.
— О, Алекс — рече през смях, — не мога да повярвам, че си истинска!
Тъй като не бе виновна за безумния модел на нощниците си, тя не се обиди.
— Няма да ти е толкова смешно, като видиш какво е натворила онази шивачка и като си припомниш колко си й платил.
— Защо?
— Защото дрехите, в които няма огромни дупки, са прозрачни като стъкло.
— Стъкло… — За втори път херцогът изгуби самоконтрол. Той отметна глава назад и се предаде на веселието, което невинната и остроумна девойка внасяше в живота му.
Отнесе Алекс на леглото, ала когато я пусна да се облегне назад, тя усети възбудата му и се напрегна. Несигурна, уплашена, сякаш той бе ужасна заплаха, тя попита:
— Какво ще ми направиш?
— Ще те любя — нежно отвърна той. Алекс се разтрепери.
— Как?
Той се усмихна, трогнат от свенливостта и невинността й.
— Ще ти казвам, докато го правим. Но за да не те плаша, нека ти кажа, че семенцата, с които се правят бебетата, са в тялото ми. А след мъничко аз ще ги прехвърля в твоето тяло. Обаче няма как да разберем дали веднага ще заченем бебенце, Александра. Давам ти честната си дума, че нищо от това, което ще направим, не е нередно. Хората го правят, без значение дали искат бебе или не.
— Наистина ли? Защо?
Той прикри усмивката си и заразвързва корсажа й.
— Защото е приятно.
Погали раменете й и преди Алекс да разбере какво прави, нощницата се свлече в краката й. Джордан затаи дъх пред красивото тяло на съпругата си. Александра бе стройна, с малки, пълни гърди, тънка талия и дълги крака.
Тя се чувстваше засрамена и уплашена пред втренчения поглед на мъжа си. Понечи да се прикрие с нощницата си, ала Джордан я вдигна на ръце отново и я положи на теглото. Доволна от прикритието, което й даряваше завивката, Алекс придърпа чаршафа до брадичката си и отклони поглед, когато съпругът й бавно започна да се съблича.
Момичето упорито си заповтаря наум, че хората правят бебета, откакто свят светува, и че явно няма нищо срамно и ужасно в това, което Джордан щеше да й стори. Освен това неин дълг бе да го дари с наследник, а тя не желаеше да сложи начало на брачния си живот, избягвайки задълженията си. Въпреки тези смели мисли, когато той се надвеси над нея, сърцето й запрепуска като лудо.
— К-какво ще ми сториш? — ужасено понита, неспособна да отвърне поглед от силната мъжка гръд.
Джордан нежно я накара да вдигне поглед и да се взре в очите му.
— Ще те целуна и ще те прегърна — рече той с галещ глас. — После ще те докосна. След малко нещо, което ще направя, ще ти причини болка, но само за миг. Ще ги кажа точно кога — обеща й, за да не я притесни повече.
Алекс се уплаши и умолително го погледна. Думите й обаче го трогнаха до сълзи.
— Теб също ли ще те заболи?
— Не.
Беше се опасявал, че съпругата му ще се бори със зъби и нокти срещу близостта му, ала тя просто се усмихна смело и погали лицето му.
— Радвам се. Не бих искала да те нараня.
Нежност и желание замъглиха погледа му и той страстно целуна съпругата си. След миг, принуждавайки се да забави темпото, бавно замилва устните й със своите. Езикът му леко докосна устните й и когато те се разтвориха, Джордан я вкуси и се наслади на удоволствието.
Отдадена на удоволствието и желанието. Алекс се притисна към мъжа си, усети докосването на възбудения му член и се вцепени от тревога. Той долови страха й и успокоително замилва гърба й. Когато тя отново се отпусна в прегръдката му, бавно плъзна ръка по гърдите й. Този път девойката подскочи, стресната от ласката, и младият мъж неохотно откъсна устни от нейните. Той нежно погали лицето й.
— Не се страхувай, скъпа.
Алекс се подвоуми. Настойчиво се вгледа в гълъбовосивите му очи. Джордан се почувства така, сякаш разголва черната си душа пред нея. Красивата му съпруга обаче се усмихна.