— Знаете ли кое ме най-много удивлява, след като изслушах тая ужасна история? — казах аз Керову: — то е, че вашата коса не е сега бяла като сняг!
— И само една минута да се бях забавила — подзе госпожа Керова, — ти беше умрял…
После се обърна към мене с усмивка:
— Вие видите, че такива чудни случайности, невероятни съвпадения, не ги измислюват само романистите, тях ги има и в живота… Извинете, че докачих литературата — изсмя се тя мило.
— Напротив, госпожо, вие й направихте комплимент.
— Станция Лакатник! — извика навън кондукторът.
Влакът спря.
Аз се разпростих дружески с младите съпрузи, слезли на тая станция, и втори път от прозореца на вагона, като потегли влакът, се разкланяхме с госпожа Керова и с мъжа й, който още покуцваше.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4180]
Последна редакция: 2007-11-17 00:00:00
