Каха-Палуна (Caha-Paluna) — ках (cah) — небе; а (a) — вода; пал (pal) — отгоре надолу; уна (una) — причинителна частица. Вода, идваща от небето, отгоре надолу.

Чомиха (Chomiha) — чо (cho) — езеро; мих (mih) — мъглив. Езерото с мъгливи, потискащи води.

Цунуниха (Tzununiha) — цунун (tzunun) — колибри; их (ih) — което е назад. Колибрито, оповестяващо идването на дъждовете.

Какишаха (Caquixaha) — какиш (caquix) — гуакамая; ах (ah) — тръстикалак. Гуакамаята от блатото.

Оломан (Oloman) — ол (ol) — всичко, което успяваме да видим с поглед; ом (om) — птица; ан (an) — петел. Според Ресинос това е олмекският народ. Кохах (Cohah) — кох (coh) — пума. Пумата от блатото. Кенеч (Quenech) — кен (quen) — надут, тщеславен; еч (ech) — собствен. Ахау (Ahau) — господар.

Сред тия имена може да се разпознае Тепеу, име, прилагащо се на други места в книгата за яките — яки-тепеу (Yaqui-Tepeu), едно от племената от толтекски произход, които се преселили заедно с кичеанците. Могат да се разпознаят и оломаните (Oloman), които са олмеките, олмеки-шикаланки (olmeca-xicalancas), живели на юг от Веракрус и с които кичеанците били също тъй тясно свързани.

Тринадесетте народи от Текпан, които „Тотоникапанският акт“#32 нарича уукамаг текпам (Vukamag Tecpam), са, според Брасьор, племената покомами (pocomames) и покончии (poconchies). Племето от Рабинал се установило в средната част на днешната Гватемалска република, а неговите потомци и досега съставят важно ядро на кичеанското население. Какчикелите образували силно и многолюдно царство, съперник на кичеанското. Столицата им била Шимче (Iximche, туземното име на дървото, понастоящем наричано рамон). Мексиканците наричали Шимче Текпан-Куаутемалан (Tecpan-Quauhtemallan), откъдето идва съвременното име Гватемала. Племето от Цикинаха (Tziquinaha) избрало за столица наколния град Атитлан (Atitlan) и заело западната част на земите около едноименното езеро. Сакаха (Zacaha) е сегашното Салкаха, близо до Кесалтенанго; Ламак (Lamac), Кумац (Cumatz), Тухалха (Tuhalha) и Ухабаха (Uhabaha) съществували в околностите на Сакапулас, според Брасьор. Не бе възможно да се разпознаят останалите племена. Племето от Баламиха (Balamiha) може да се е установило на мястото, днес наричано Баламя, в департамента Чималтенанго.

#32 „Тотоникапански акт“ или „Акт на тотоникапанските господари“ — анонимен текст, написан на кичеански език вероятно през 1554 г. Тотоникапан е селище, а въпросната творба въпреки заглавието, дадено по-късно от Брасьор („акт“ в смисъл на „поземлен акт“), излага накратко кичеанската история от легендарния произход на народа до царуването на Кикаб през втората половина на XV век. Произведението е преведено на испански през 1834 г. от отец Дионисио Хосе Чонай; днес местонахождението му е неизвестно. Важен източник в кичеанската книжнина, ценен особено много, защото отчасти потвърждава разказаното в „Попол Вух“.

Тоест идоли.

Мексиканците, древните толтеки, науатълският народ, като се обединили с южните маянци, положили начало на туземните нации в Гватемала. Авторът нарича яки жреците и жертвоприносителите и на няколко места така назовава маянските водители Балам-Кице и другарите му.

Очевидно са търсили благовоние, за да го изгорят пред боговете.

Този пасаж от „Попол Вух“ е много интересен като доказателство за общността в произхода на кичеанците и останалите гватемалски народи и на племената, установили се в отколешни времена из различни части на Мексико и полуостров Юкатан. Тулан-Суюа (Tulan-Zuiva) — Пещерата на Тулан. Уукуб-Пек (Vucub-Pec) — Седем пещери. Уукуб-Сюан (Vucub-Zivan) — Седем оврага, са кичеанските имена на мястото, наречено по мексиканска традиция Чикомосток (Chicomoztoc), което на науатълски език означава също Седем пещери.

Тохил (Tohil) — тох (toh) — дъжд; ил (il) вина, нещастие, зло. Днес Тохил се почита в храма в древния Утатлан, близо до град Санта Крус в Киче. Грубата каменна пирамида крие малко помещение, цялото почерняло от дима на приношенията, а подът често е покрит с листа от бели цветя.

Дървената ракла или клетка, с която индианците пренасят на гръб своите изделия или товари. В Гватемала се нарича какаще (cacaxte) — дума, както толкова други, от мексикански език. Думата „какаще“ е залегнала в съвременния гватемалски испански. Науатълската е какащъл (cacaxtl).

Ауйлиш (Avilix) — ау (av) — вина, нещастие, зло. На Ауйлиш, сега наричан Агуилиш, се отдават почести сред развалините, останали от кичеанската столица, срещу храма на Тохил.

В Юкатан.

Даваме версията на Хименес. Изразът намеква несъмнено за първобитния начин за добиване на огън с