Притеснено хихикане. Дали не каза повече, отколкото беше нужно? Дали не му се присмиваха? Стегни се, Санди! Говориш твърде общо.

— В случая на Джъстин те може да са и момчетата на Мой, и едрият бизнес, и Форин Офис, и всеки един от нас в тази стая. Всички ние сме врагът. Всички участваме в заговора. А Джъстин е единственият, който го знае — това е елемент от неговата параноя. В неговите очи жертвата не е Теса, а самият той. Ако бяхте на мястото на Джъстин, кой щеше да бъде врагът? Зависи от човека, с когото последно сте говорили, от вестниците и книгите, които сте чели наскоро, от филмите, които сте гледали, от фазата в биоритмите ви. Между другото, чувам, че напоследък Джъстин много пиел. Не мисля, че беше така, докато още работеше тук. Пелегрин разправя, че обядът за двама в неговия клуб му струвал една месечна заплата.

Още нервен кикот, в който се включват почти всички освен Гита. Удроу вдъхновено продължава виртуозните си словесни пируети, като честичко поспира, за да се наслади сам на себе си. Ето, това най- много мразеше ти в мен, казва той на Теса, докато прави поредния пирует и се връща задъхан при нея. „Това е гласът, който съсипа Англия“, беше ми казала закачливо ти, докато танцувахме. „Това е гласът, който потопи хиляда кораба, и всичките бяха наши.“ Много смешно. Я ме чуй сега, малката! Я ме чуй само как умело и последователно стъпквам в калта доброто име на съпруга ти, с любезното съдействие на Пелегрин и с опита на петте деформиращи съзнанието години в Информационния отдел на Форин Офис.

Изведнъж усети, че му се гади; в този миг мразеше всяка безчувствена фибра от собствената си парадоксална природа. От гаденето му идваше да побегне от стаята, да се престори, че има неотложен телефонен разговор или важна телесна нужда, само и само да се махне по-далеч от себе си. Или пък да се дотътри до бюрото си, да измъкне официална бланка с герба на Нейно величество и да запълни празнотата в себе си с излияния в любов и обещания за безразсъдство. Кой ми причини всичко това? — запита се той, докато устата му не спираше да говори. Кой ме създаде такъв? Англия? Баща ми? Училищата, които завърших? Моята жалка, вечно уплашена майчица? Седемнайсет години лъжи в името на отечеството? „Всички рано или късно стигаме до една възраст, Санди — беше ми казала ти, — когато детството престава да бъде извинение. Бедата е там, че в твоя случай тази възраст е някъде към деветдесет и пет години.“

Той продължаваше да говори — блестящ както преди:

— Каква точно е конспирацията, която Джъстин си е въобразил, и каква е нашата роля в нея, на служителите на Британската мисия — дали сме в съюз с масоните, с йезуитите, със Световната банка или с Ку-Клукс-Клан, — боя се, че не мога да отговоря на този въпрос. Това, което мога със сигурност да ви кажа обаче, е: той ни е обявил война. Вече е направил някои доста сериозни инсинуации, все още е много убедителен, много представителен — кога ли не е бил? — и е твърде възможно още утре или след три месеца да намине насам. — Гласът му отново стана твърд. — В такъв случай всички вие, заедно и поотделно, сте инструктирани (моля те, Гита, това не е молба — боя се, че е заповед!), каквито и да са личните ви чувства към Джъстин — а, повярвайте ми, и аз мисля като вас, че той е един прекрасен човек, много мил, добър и великодушен, всички знаем това, — незабавно, по всяко време на денонощието, да докладвате на мен. Или на Портър, когато се върне. Или — придружено с поглед към съответния обект — на Майк Милдрен. — За малко не каза „Милдред“. — Или ако това стане през нощта, на дежурния в мисията, незабавно. Преди още да са надушили нещо от пресата, полицията и така нататък, незабавно докладвайте на нас.

Очите на Гита, към която поглеждаше крадешком, бяха станали по-тъмни и отнесени отвсякога, а тези на Донъхю — още по-подпухнали и болнави. Погледът на вечно раздърпаната Шийла беше твърд като диамант и немигащ.

— За удобство при обмена на информация и по съображения за сигурност от Лондон са дали на Джъстин прозвище „Холандеца“. Като „Летящия холандец“. Ако случайно — което ми се струва малко вероятно, но нека не забравяме, че става дума за побъркан човек, разполагащ с неограничени средства, — ако случайно се натъкнете на него, пряко или непряко, ако чуете, усетите нещо и така нататък или ако някой от вас вече разполага с някаква информация, то моля ви, за ваше и негово добро, вдигнете телефона, където и да се намирате, и кажете: „Става въпрос за Холандеца; имам бележка от Холандеца; Холандеца ми се обади по телефона или ми прати факс от еди-къде си; Холандеца се намира в хола ми и седи на канапето.“ Надявам се, че всичко е напълно ясно. Някакви въпроси? Да, Барни!

— Ти спомена нещо за сериозни инсинуации. Инсинуации за какво? Пред кого?

Навлизаха в опасна зона. Удроу обаче вече беше говорил за това с Пелегрин по секретния телефон на Портър Колъридж.

— В неговите инсинуации няма видима логика. Той е обладан от фиксидеи за някакви си фармацевтични продукти. Доколкото можем да гадаем, Джъстин си е наумил, че производителите — а също и изобретателите — на определен лекарствен препарат са отговорни за убийството на Теса.

— Значи си мисли, че тя не е заклана? Ами че той разпозна трупа! — Това отново беше Барни — отвратен.

— Боя се, че тази история с препарата датира от злощастния престой на Теса в болницата. Препаратът убива детето й. Това е първият удар на заговорниците. Теса се оплаква на производителите, които после премахват и нея.

— Опасен ли е? — Въпросът на Шийла явно имаше за цел да убеди присъстващите, че тя и Донъхю не разполагат с информация по други линии.

— Би могъл да бъде. Така поне се твърди от Лондон. Главната му цел е фармацевтичната компания, произвела отровата. После учените, които са я разработили. После идва ред на хората, които я прилагат, което в нашия случай включва и официалния вносител или по-конкретно фирмата „Трите пчели“, така че може да ни се наложи да ги предупредим. — Донъхю не трепна. — Позволете ми да повторя, че имаме работа с привидно рационален и напълно уравновесен британски дипломат. Не си представяйте някакъв луд със сламки в косите и пяна на устата. Външно това е същият човек, когото всички помним и обичаме. Изискан, добре облечен, красив и ужасно учтив. И в един момент започва да крещи за световни конспирации, довели до смъртта на детето и жена му. — Кратка пауза преди личното отношение: — Това е истинска трагедия. По-лошо от трагедия. Сигурен съм, че всички ние, които бяхме близки с него, мислим и чувстваме едно и също. Но тъкмо затова съм длъжен да бия тъпана. Никакви чувства, умолявам ви! Ако Холандеца ви се изпречи насреща, ние сме длъжни да знаем незабавно. Нали, колеги? Благодаря ви. Други въпроси, докато всички сме тук? Да, Гита!